Златна монета от времето на Траян Деций

Уникална римска монета за милиони долари излязла от търбуха на овен в двемогилското Брестовица. Добичето докопало златната пара по време на паша и доста я предъвкало преди да я глътне, станало ясно от последвалия оглед на находката. Случаят е описан от Димитър Драганов от Регионалния исторически музей в доклад на научната конференция по повод 100-годишния юбилей на музея през есента миналата година. Безценната пара с диаметър 21 милиметра и тегло 4.32 грама излязла на бял свят точно преди 50 години, когато стопанинът на животното Марин Ботев решил да му тегли ножа. Мечтата на всеки нумизмат по света била открита при почистването на стомаха на овена. Бай Марин съобщил за монетата на кмета и скоро след това тя била откупена от русенския музей. Дълги години никой не обърнал внимание на находката и тя била интересна най вече с куриозните обстоятелства при откриването й. Нещата се променили коренно, след като с нея се сблъскал историкът Димитър Драганов. Набитото му професионално око веднага уловило униката, който се оказал изключително рядък ауреус на римския император Траян Деций. В момента на намирането му той е бил единственият познат от този тип едва в последните години станал известен още един екземпляр, пазен грижливо от частен колекционер от Западна Европа. Лицето на монетата изобразява бюст на императора с лавров венец, драпирана дреха и ризница. Гърбът й персонифицира областта Панония, представена като жена с дълга, надиплена дреха, права, насреща, с главa надясно. Дясната й ръка е протегната нагоре, а с лявата държи бойно знаме. Ауреусът е сечен в монетарницата на Рим, най-вероятно в края на 249 г., сочи проучването на историка Драганов. Различното в русенския случай е, че на гърба е представена една Панония, а не две, както е била масовата практика в Римската империя. Уникална е не само сечената от Траян Деций монета, а и собствената му съдба. Историците приемат, че той е първият римски император, загинал с оръжие в ръка в сражение с вражески сили. Самодържецът е роден на територията на днешна Унгария - в градчето Будалия на брега на Дунав, в областта Панония. Оженил се за римлянка от знатен патрициански род и направил бърза кариера като управител на Източна Испания и Долна Мизия, а по-късно и като градски префект на Рим. През есента на 249 година император Филип I Араб го пратил да потуши бунта в легионите по Долнодунавската граница на империята и да отблъсне нашествията на готите и други варвари, които често преминавали Дунав и опустошавали днешна Северна България. Деций се справил с войнишките размирици с твърда ръка, а легионите го провъзгласили за император и поели след него към столицата. След разгром на армията на Филип I Араб край Верона пътят към Рим бил открит, а последвалото обявяване от сената за император - само една формалност. В началото на 250 година готите прекосили замръзналия Дунав и обсадили Нове (днешен Свищов), а по-късно и Никополис ад Иструм (край днешното великотърновско село Никюп). Новият император веднага изпратил срещу тях големия си син Херений Етруск с няколко легиона, а месеци по късно оглавил още войски и сам пристигнал в Долна Мизия. Баща и син устроили кървава баня на нашествениците край Никополис ад Иструм, в която загинали 30 000 готи, но племената се изтеглили на юг към Тракия, където разорили няколко града, сред които и днешен Пловдив. Деций решил да пресрещне натежалите от плячка варвари на територията на днешна Добруджа. В началото на лятото на 251 година неговата армия влязла в бой с готските отряди край Абритус (днешен Разград). Докато преследвал победените врагове, Траян Деций попаднал в блато, където намерил смъртта си. Вероятно по време на тази война в нашите земи от касата на императорския ковчежник е изпаднал безценният ауреус, изровен и изяден от овена на Марин Ботев в околностите на Брестовица и стигнал предъвкан, но цял по странен и куриозен начин до фондовете на Регионалния исторически музей.