Американската избирателна система накратко

Сравнително малко хора, живеещи извън Съединените щати, а всъщност и значителна част от самите американци имат ясна представа за точния механизъм на президентските избори. Също така преобладаващото впечатление по света е, че след като Щатите са демокрация, населението тук гласува директно за президент и вицепрезидент. Колкото и необичайно да звучи, изборът не е директен, а чрез представително тяло, наречено “избирателна колегия” (electoral college). За това има достатъчно добри исторически и демографски причини, в които няма да се впускам, а само ще отбележа, че целта на тази система е да осигури равноправно участие в политическия процес на по-рядко населените селскостопански щати. Това, разбира се, е в центъра на горещи дебати относно адекватността на този подход в днешния урбанизиран свят, но темата изисква отделно, по-обширно представяне. Накратко, ето правилата, по които ще се разиграят американските избори във вторник, 2 ноември 2004: .: СТРУКТУРА И ДЕЙСТВИЕ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА КОМИСИЯ Брой членове (електори): общо 538, по един за всеки от 435-те члена на Конгреса (Камарата на представителите), 100-те сенатори и трима за областта на столицата (Washington, DC). Броят на представителите на всеки щат в Конгреса се определя от размера на населението, но не е напълно пропорционален на него. Сенаторите пък са винаги по двама от щат. Необходим брой за изборна победа: 270 (абсолютно мнозинство, половината плюс1) Разпределение: Членовете на колегията от всеки щат се равняват по брой на сбора от неговите конгресмени и двамата сенатори. Избиране: Членовете на изборната колегия обикновено се избират от политическите партии, но по закон не са задължени да гласуват в унисон с преобладаващия глас на населението на щата. Всяка от главните политически партии (или независимите кандидати) във всеки щат представя на председателя на щатската избирателна комисия списък на лицата, които са обвързани с техния президентски кандидат, равни по брой на полагащите се на щата електорални гласове. Във вторник, следващ първия понеделник от месец ноември, правоспособното население във всеки щат практически гласува за избора на членовете на електоралната колегия, представяща партийните кандидати за президент и вицепрезидент, въпреки че на бюлетините не са изредени имената на всички електори, а е изписано само “електори за...” Кандидатът, който събере най-много гласове от населението, взима пълния брой електорални гласове на съответния щат. Изключения - разцепление на гласовете: в Мейн и Небраска, по двама електори се избират на общо основание от всички гласоподаватели, а останалите се определят според броя на избирателните “окръзи” на щата, спечелени от съответните кандидати. В резултат на това, в тези два щата обикновено не всички електорални гласове се дават на един кандидат. Ролята на Конгреса: Ако нито един от президентските кандидати не постигне мнозинство, Конгресът - като камарата най-близка до народа - избира президент от първите трима кандидати, като всеки щат участвува само с един глас. (По източници от Federal Election Commission и U.S. National Archives and Records Administration уеб страници.)