Разни

Сирни заговезни

Народен календар

◊ ПРАЗНИКЪТ

На 18 февруари празнуваме Сирни Заговезни. Празникът е винаги в неделя и седем седмици преди Великден. Обикновено се пада в края на февруари или в началото на март. Неделният ден се нарича Прошки, Поклади, Ората, Орадие, Стрельница. Яде се предимно сирене, правят се баници с яйца.

Сирната неделя се отличава с богата обредност, вземане на прошка, палене и прескачане на огньове и маскарадни игри. Играят се скокливи, буйни и темпераментни хора, за да растат посевите. Всяка годеница закичва играещите родственици на жениха с китка чемшир, вързана с червен конец. А при обредното хамкане яйцето или халвата се завързват на бял памучен конец, който е прикрепен на хурка или на гредата на тавана. Накрая той се запалва и по горенето му се гадае за бъдещето. Останалата от него пепел е лечебна. За лековити се смятат и черупките на сварените през Сирница яйца.

Цялата обредност на Сирни Заговезни символизира и разиграва победата на пролетта над зимата, на доброто и вечното над злото и преходното. А червеният и белият цвят представят човешкото и божественото, преходното и вечното. Както и тяхното преливане. Неслучайно се повтарят и при мартениците. Знаем също за мита за пурпурния Феникс, че е имал бяло-винена опашка, и че се самозапалва и възкръсва от пепелта, за да живее вечно. Именно затова първите християни взаимстват от него символа на възкресението.
Автор: Лияна Фероли
18.02.2007 г. 01:05
Посетено: 682
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/17/news/3495-sirni-zagovezni