Разни

Паметник на украинските войни

История - изкуство - политика

◊ СЪБИТИЕТО

Паметникът на украинските войни, разположен в Морската градина на Варна, недалеч от алпинеума, е първият мемориал в България и на Балканския полуостров, посветен на държавата Украйна.


◊ ИСТОРИЧЕСКИ ЕКСКУРС

Най-ранната информация за присъствието на украинците в историята на България откриваме в “История на русите” от Георги Кониски, отпечатана в Москва през 1846 г. В монографията е документирано участието на украински отряд в известната Битка на народите през 1444 г. край Варна, в която полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело (наречен по-късно Варненчик) обединява християнския свят срещу нашествието на исляма в Европа. На 10 ноември 1444 г. украинските бойци се включват в сраженията за освобождаване на завзетите от османците български територии, като проявяват невиждана храброст. Половината от тях, според летописа, загиват. Днес, редом с останалите герои, върху паметната стена от бял камък, издигната в Парк-музея “Владислав Варненчик”, се чете, изписано с релефни букви, и името на украинския отряд...

Както е известно, след 1444 г. земите на българите преминават окончателно под османско политическо, икономическо и военно управление. През следващите три века балканските народи водят непрекъснати освободителни борби, а българите неведнъж биват подкрепяни от украинците, населяващи Кримския полуостров и Северното Причерноморие.

На няколко пъти през 1576 г., 1604 г., 1612 г., 1620 г., както и през 1629 г. и 1638 г., казашки кораби извършват смели преходи до почти всички османски крепости - близо до делтата на Дунав, навътре в Дунав и по Западното Черноморие, чак до Истанбул. Неведнъж се опитват да превземат и мощната османска крепост Варна. Особено впечатляващо е нападението на казашката флота през пролетта на 1610 г., когато екипажите на бойните лодки успяват чрез хитрост да влязат в крепостта. Тогава казаците вземат много пленници и освобождават всички заробени, сред които има руснаци, казаци, грузинци, дори особи от европейските княжества. Тези събития вдъхват кураж на онеправданите варненци и тяхната съпротива срещу завоевателите през следващите две столетия в голяма степен става възможна, благодарение именно на подкрепата, която им оказват украинците, казаците и руснаците, обитаващи Северното Причерноморие.

Най-вълнуващи са онези страници от историята на варненци, пък и на всички българи, в които се описва освобождаването от многовековната чужда окупация. Историята с особена почит вписва имената на армиите, дивизиите и полковете, които в жестоката битка на връх Шипка през 1877 г. успяват да обърнат успеха в полза на армията-освободител. Скоро след окончателното извоюване на свободата, на свещения връх, в знак на признателност се издига емблематичният паметник с костница в приземието. Мраморните плочи на костницата съхраняват за бъдещето имената на всички военни части, сражавали се за върха, сред тях и загиналите от 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотни полкове от Полтавска губерния

Друг важен исторически период в българо-украинските взаимоотношения отбелязват и последните месеци преди разгрома на хитлеристка Германия в края на 1944 г. и началото на 1945 г. Неудържимият Втори Украински фронт разгромява настанените в Румъния германски войски, докато Трети Украински фронт навлиза в пределите на Царство България. Българите не само не оказват никаква съпротива, но – както сочат опазени документи - посрещат дружелюбно преминаващите през България съветски войски от Трети украински фронт. Този исторически факт, както и последвалото го присъединяване на българските войски към съветската армия в общия поход към Западния фронт също са свързани с историческата мотивация за паметник на украинските войни във Варна.


◊ МОНУМЕНТЪТ

Идеята за мемориален знак, който да събира в себе си всички тези, слабо известни на широката общественост, страни от историята на двата народа, изразява през лятото на 2002 г. генералният консул на Украйна във Варна, Н. Пр. г-н Олег Барановски. Първите разработки в интересната, сложна и същевременно деликатна материя, прави г-н Васил Кирилич – вицеконсул в Генералното консулство. Със съзнание за високата мисия, която му е отредена, г-н Кирилич, в качеството си на дипломат и доктор на историческите науки, подготвя прецизна историко-фактологическа аргументация за изграждането на паметника. Облика на паметния знак дипломатите обсъждат многократно с варненския арх. Станчо Веков, който работи в областта на сакралната архитектура. Вариантите търпят развитие, докато накрая се очертава визията за християнски параклис. Неговата архитектура, според проекта на арх. Веков, се стреми да претвори по един съвременен начин храмовите традиции на Украйна, които са едни от най-древните в целия източно-православен свят.

Образът на храма като символ на духовното е заложен в основата на идеята за отдаване на почит и признателност към украинските войни, дали живота си за България. Мемориалът се вписва адекватно в парковата среда на Морската градина и представлява открито пространство, напомнящо параклис. Той е подпрян на четири симетрични пластични колони, които носят покритие от кръстосани триделни сводове, като в пресечния квадрат между тях се оформя полусферичен купол, увенчан с източно-православен кръст. В центъра на това камерно пространство се издига монолитен блок, върху който на украински и български език е гравиран текстът: “На украинските воини, загинали за свободата на България, от българския и украинския народ, март 2006”. Стилизираният декоративен орнамент с характерната за Украйна калина, по проект на художника Кирил Янев, усилва емоционалното въздействие. Мемориалът е оформен с материали, които подкрепят цялостния архитектурен замисъл: мрамор в топъл цвят за монолита, благороден видим бетон от същия материал за колоните, полуцилиндричните сводове и купола, както и гравиран мрамор, в по-тъмен нюанс от монолита, за основата и стъпалата. Конструкцията на мемориала е от монолитен стоманобетон в метален кофраж, изпълнен в две разновидности като полиран и гравиран за всички фасадни части. Декоративно-художественото осветление, монтирано в основата на четирите колони, подчертава пластичността на паметника и одухотворява внушението за признателност към героите.

За реализацията на духовния градеж, Генералният консул на Украйна във Варна, Н. Пр. г-н Олег Барановски, отправя официални писма до кмета на Варна г-н Кирил Йорданов и до областния управител на Варненска област г-н Яни Янев, които изразяват подкрепа и обещават пълно съдействие. С писмо от 15 май 2003 г. г-н Янев отговаря утвърдително на предложението на Н. Пр. г-н Барановски, с което се предлагат няколко подходящи за мемориала места в Морската градина. Прави се окончателният избор на терен за обекта и на 25 май 2003 г., областният управител на Одеса, г-н Сергей Гриневецки, заедно с областния управител на Варненска област, г-н Яни Янев правят първата копка за уникалния паметник – първи по рода си - не само в България, но и на Балканския полуостров. Присъстват дипломати от консулствата на двете страни във Варна и Одеса, официални лица от Община Варна, начело с кмета на града, г-н Кирил Йорданов, представители на деловите среди от Украйна, които са на приятелско посещение във Варна по повод Деня на славянските първоучители - Светите братя Кирил и Методий. На мястото се поставя мраморна плоча с гравираната дата на първата копка, засажда се туя, символизираща приятелските връзки и добрите намерения на двете страни.


◊ ПРЕДСТОЯЩО

На 22 февруари 2005 г., по предложение на Българо-украинското дружество “Черноморие”, е създаден и Инициативен комитет, начело с г-жа Наталия Голуб – председател на дружество “Черноморие” и г-жа Валентина Крачунова – директор на Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства “Константин Преславски” във Варна. Комитетът обединява усилията на общественици и бизнесмени от Украйна и България, които дават своята дан за изграждане на монумента. Очаква се Паметникът на украинските войни, загинали за свободата на България, да бъде открит през пролетта на 2006 г. лично от президента на Украйна, г-н Виктор Ющенко, по време на първата му официална визита в България. И това е още един недвусмислен знак за значението, което България и Украйна придават на приятелските и партньорски взаимоотношения помежду си, които продължават и претворяват традицията на миналото в съвременния контекст на демократичния и глобализиращ се свят.
Автор: Николай Савов
21.02.2006 г. 16:20
Посетено: 1201
Етикети: Паметник
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/17/news/1791-pametnik-na-ukrainskite-voyni