Музика
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
"...Около нас остава блясъкът на красотата." Концерт на Венцеслав Николов
Творби от Джеминиани, Рамо, Й. К. Бах, Хайдн, Моцарт, Лист, Гершуин
◊ СЪБИТИЕТО
21 април 2010, 18 часа
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
Концерт
“…Около нас остава блясъкът на красотата.”
Венцеслав Николов - виолончело
Ружка Чаракчиева - пиано
◊ ПРОГРАМА
Композитори масони
. Франческо Джеминиани (1687-1762) - Соната №3 в до мажор
Andante
Allegro
Affetuoso
Allegro
. Жан Филип Рамо (1683-1764) - Менует и Тамбурин
. Йохан Кристиан Бах (1735-1782) - Аdagio molto espressivo
- Соната в ре мажор
Allegro
Andante
Rondo. Allegretto grazioso
. Йозеф Хайдн (1732-1809) - Адажио и менует
. Волфганг Амадеус Моцарт (1736-1791) - Андантино
. Ференц Лист (1811-1886) - Der du von dem Himmel bist (Гьоте)
- Любовни мечти (обр. Касадо)
. Джордж Гершуин (1898-1937) - Два фрагмента из "Порги и Бес"
◊ НЯКОЛКО ДУМИ
За приказката и вълшебството на флейтата
Още в началото ни казват кои са добрите и кои лошите. Но докато следим с увлечение приключенията на героите, започваме да разбираме... Наистина оказва се точно обратното: Загрижената майка е представител на тъмнината, а злодеят, отвлякъл дъщерята - носител на светлината.
Както се полага, главният герой във вълшебната приказка е принц. Преследван от змия, принц Тамино попада в царството на Царицата на нощта. Тя го заклева да освободи дъщеря й, която злият Зарастро държи в плен. Естествено, щом вижда портрета, принцът веднага се влюбва в Памина, готов е да се пребори със смъртния враг на Царицата и да спаси принцесата. Появява се Папагено, ловецът на птици. Памино получава от трите дами вълшебната флейта, а Папагено - звънчета. Те ще ги пазят от опасностите. През низ от трудности, пътят им ги завежда пред храма на Зарастро. Главният жрец им разкрива истината: Зарастро не е злодей, а мъдрец, водещ братята по пътя към съвършенството. За да се присъединят към Братството, двамата герои трябва да се подложат на изпитания. Отчаян от опасностите, простодушният Папагено се отказва, все пак звънчетата му помагат да намери мечтаното щастие и своята Папагена. Тамино, окуражаван от двамата мъже в брони, продължава странстванията си. Среща Памина. Любимата му е объркана - верен на дадената клетва, принцът не й проговаря. Царицата на нощта и трите дами проникват в храма, за да отвлекат момичето, искат от нея да убие Зарастро…
Накрая все пак побягват, сразени от силите на доброто. „Лъчите на слънцето прогонват нощта" се пее в операта. Тамино устоява на изпитанията и ръка в ръка с Памина встъпва в Братството на посветените. Така приказката достига до щастливия си край и вече две столетия, чрез гениалната музика на Волфганг Амадеус радва поколения, донася до нашето време частица от чудния 18. век, века на Просвещението. Век на надеждата, че “Ще победи Силата и като награда ще утвърди Красотата и Мъдростта.“
Като повечето образовани свои съвременници и двамата автори – Моцарт и Шиканедер, също са убедени: Победата на Мъдростта и Красотата е близка, тя ще доведе човечеството до едно щастливо бъдеще… За съжаление, историята отново, както често се е случвало през хилядолетията, избира по-дългия път. Във вечното редуване на светлина и тъмнина, доброто временно губи битката. След десетилетието на граждански реформи, тъмнината отново взема връх… Гениалният Моцарт не доживява годините на реакция, умира ненавършил 36 години. Но операта за мъдрия Зарастро звучи през следващите векове все по-често, разнася по целия свят приказката за добродетелния Тамино. И за изпитанията, които го очакват по пътя му към съвършенството. През огън и вода трябва да мине търсещият, за да попадне в храма. Двата елемента олицетворяват мъжкото и женското начало, (animus и anima по Платон), разделените половини, те трябва да се намерят и отново съединят, за да разберат и примирят в себе си противоположното в двата пола. Затова Памина придружава принца. С него е и Вълшебната флейта, издялана от хилядолетен дъб от бащата на любимата му. Както тя ни разказва – по време на една буря с дъжд и светкавици. (Отново вода-огън.) Дъбът е, разбира се, земята. А флейтата? Тя наистина е вълшебна. Защото със своите звуци ни отвежда в света на прекрасното, в света на духовното. Музиката ни помага да тъгуваме и плачем. Тя ни въодушевява, кара ни да се смеем, приканва ни към борба. Самата тя съдържа в себе си и четирите елемента, с които се срещаме в странстването.
Преодоляването на изпитанията ще доведе търсещия до Храма. Но неговият път не свършва, а започва оттук. Заедно с Памина и със своите братя, стремящи се към Истината и Красотата, героят ще върви към Светлината.
“Велики Зарастро – споделя все пак съмненията си ораторът – тревожа се за младия човек, ще може ли Тамино сам да преодолее трудните изпитания? А ако неговият дух не издържи в суровата битка?... Все пак той е Принц.”
“Още повече – той е Човек!” - напомня ни мъдрият Зарастро.
… Музиката звучи, тържествена, хармонична и празнична. В началото тихо, с постепенно крешендо се извисява, ликуващо възпява победата на Силата, увенчала Красотата и Мъдроста: “Es siegte die Stаеrke und krоеnet zum Lohn die Schоеnheit und Weisheit mit ewiger Kron'.”
Венцеслав Николов
21 април 2010, 18 часа
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
Концерт
“…Около нас остава блясъкът на красотата.”
Венцеслав Николов - виолончело
Ружка Чаракчиева - пиано
◊ ПРОГРАМА
Композитори масони
. Франческо Джеминиани (1687-1762) - Соната №3 в до мажор
Andante
Allegro
Affetuoso
Allegro
. Жан Филип Рамо (1683-1764) - Менует и Тамбурин
. Йохан Кристиан Бах (1735-1782) - Аdagio molto espressivo
- Соната в ре мажор
Allegro
Andante
Rondo. Allegretto grazioso
. Йозеф Хайдн (1732-1809) - Адажио и менует
. Волфганг Амадеус Моцарт (1736-1791) - Андантино
. Ференц Лист (1811-1886) - Der du von dem Himmel bist (Гьоте)
- Любовни мечти (обр. Касадо)
. Джордж Гершуин (1898-1937) - Два фрагмента из "Порги и Бес"
◊ НЯКОЛКО ДУМИ
За приказката и вълшебството на флейтата
Още в началото ни казват кои са добрите и кои лошите. Но докато следим с увлечение приключенията на героите, започваме да разбираме... Наистина оказва се точно обратното: Загрижената майка е представител на тъмнината, а злодеят, отвлякъл дъщерята - носител на светлината.
Както се полага, главният герой във вълшебната приказка е принц. Преследван от змия, принц Тамино попада в царството на Царицата на нощта. Тя го заклева да освободи дъщеря й, която злият Зарастро държи в плен. Естествено, щом вижда портрета, принцът веднага се влюбва в Памина, готов е да се пребори със смъртния враг на Царицата и да спаси принцесата. Появява се Папагено, ловецът на птици. Памино получава от трите дами вълшебната флейта, а Папагено - звънчета. Те ще ги пазят от опасностите. През низ от трудности, пътят им ги завежда пред храма на Зарастро. Главният жрец им разкрива истината: Зарастро не е злодей, а мъдрец, водещ братята по пътя към съвършенството. За да се присъединят към Братството, двамата герои трябва да се подложат на изпитания. Отчаян от опасностите, простодушният Папагено се отказва, все пак звънчетата му помагат да намери мечтаното щастие и своята Папагена. Тамино, окуражаван от двамата мъже в брони, продължава странстванията си. Среща Памина. Любимата му е объркана - верен на дадената клетва, принцът не й проговаря. Царицата на нощта и трите дами проникват в храма, за да отвлекат момичето, искат от нея да убие Зарастро…
Накрая все пак побягват, сразени от силите на доброто. „Лъчите на слънцето прогонват нощта" се пее в операта. Тамино устоява на изпитанията и ръка в ръка с Памина встъпва в Братството на посветените. Така приказката достига до щастливия си край и вече две столетия, чрез гениалната музика на Волфганг Амадеус радва поколения, донася до нашето време частица от чудния 18. век, века на Просвещението. Век на надеждата, че “Ще победи Силата и като награда ще утвърди Красотата и Мъдростта.“
Като повечето образовани свои съвременници и двамата автори – Моцарт и Шиканедер, също са убедени: Победата на Мъдростта и Красотата е близка, тя ще доведе човечеството до едно щастливо бъдеще… За съжаление, историята отново, както често се е случвало през хилядолетията, избира по-дългия път. Във вечното редуване на светлина и тъмнина, доброто временно губи битката. След десетилетието на граждански реформи, тъмнината отново взема връх… Гениалният Моцарт не доживява годините на реакция, умира ненавършил 36 години. Но операта за мъдрия Зарастро звучи през следващите векове все по-често, разнася по целия свят приказката за добродетелния Тамино. И за изпитанията, които го очакват по пътя му към съвършенството. През огън и вода трябва да мине търсещият, за да попадне в храма. Двата елемента олицетворяват мъжкото и женското начало, (animus и anima по Платон), разделените половини, те трябва да се намерят и отново съединят, за да разберат и примирят в себе си противоположното в двата пола. Затова Памина придружава принца. С него е и Вълшебната флейта, издялана от хилядолетен дъб от бащата на любимата му. Както тя ни разказва – по време на една буря с дъжд и светкавици. (Отново вода-огън.) Дъбът е, разбира се, земята. А флейтата? Тя наистина е вълшебна. Защото със своите звуци ни отвежда в света на прекрасното, в света на духовното. Музиката ни помага да тъгуваме и плачем. Тя ни въодушевява, кара ни да се смеем, приканва ни към борба. Самата тя съдържа в себе си и четирите елемента, с които се срещаме в странстването.
Преодоляването на изпитанията ще доведе търсещия до Храма. Но неговият път не свършва, а започва оттук. Заедно с Памина и със своите братя, стремящи се към Истината и Красотата, героят ще върви към Светлината.
“Велики Зарастро – споделя все пак съмненията си ораторът – тревожа се за младия човек, ще може ли Тамино сам да преодолее трудните изпитания? А ако неговият дух не издържи в суровата битка?... Все пак той е Принц.”
“Още повече – той е Човек!” - напомня ни мъдрият Зарастро.
… Музиката звучи, тържествена, хармонична и празнична. В началото тихо, с постепенно крешендо се извисява, ликуващо възпява победата на Силата, увенчала Красотата и Мъдроста: “Es siegte die Stаеrke und krоеnet zum Lohn die Schоеnheit und Weisheit mit ewiger Kron'.”
Венцеслав Николов
Автор:
Публикация:
20.04.2010 г. 00:01
Етикети:
Посетено:
1225
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/9749-okolo-nas-ostava-blyasakat-na-krasotata-kontsert-na-ventseslav-nikolov