XI Великденски музикален фестивал – Варна 2010 завършва с Шуманов концерт

◊ СЪБИТИЕТО

Заключителният, кулминационен за фестивала, симфоничен концерт на 1 април от 19.00 ч. в зала 1 на Фестивален и конгресен център - Варна, се посвещава на 200-годишнината от рождението на Роберт Шуман - един от най-ярките представители на европейската музикална култура.

Ще прозвучат: Увертюра „Манфред” и две премиерни изпълнения за България на произведения от Шуман. Едното е на непознатия у нас Концерт за пиано в ре минор, преоткрит от солиста Тодор Петров, историограф на музиката, професор в Академията за изкуства в Рим и Музикалната академия в град Сус, Тунис.

Втората премиера, в навечерието на Разпети петък, е на внушителния Реквием за солисти, хор и оркестър в ре бемол мажор, опус 148, който Варненската филхармония ще изпълни под диригентството на Станислав Ушев, диригент на хора Малина Хубчева. Солисти в този, последен концерт на XI Великденски музикален фестивал, ще бъдат Даниела Димова, Елена Чавдарова-Иса, Арсений Арсов и Евгений Станимиров.

◊ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

Оригиналното име на произведението, което ще изпълня, разказва Тодор Петров, е Konzertsatz, концертна пиеса (н.е.). Между октомври 1838 и април 1839 г. Роберт Шуман е във Виена, където търси издател на новия си вестник „Нов вестник за музика”. По това време любовта му с Клара Вик, по-късно Клара Шуман, е в апогея си. Нейният Концерт в ла минор - до минор, композиран през април 1838 г., е посрещнат с триумфален успех и й донася титлата "Имперски виртуоз”. Периодът е много плодотворен за Шуман, той се запознава с известни музиканти и поети, между които Талберг, Ленау и сина на Моцарт – Франц-Ксавие. Шуман открива в дома на Шуберт ръкописа на голямата му Симфония в до мажор (Седма). Успехът на Клара подтиква Шуман да започне композирането на 3 концерта за пиано, над които работи едновременно. И трите са посветени на Клара. Единият концерт, написан в ми минор, той самият унищожава. Другият – в до минор, е останал и се изпълнява много рядко във формата на клавирен квартет, но има негови указания да се направи оркестрация, която обаче не е направена. Работата си над произведението Шуман започва на 14.01.1839 г. Последното му указание към текста, с дата 15.03.1839 г., гласи „Край на първа част”, но в действителност този край звучи незавършено. Ръкописът е намерен в библиотеката на Консерваторията в Антверпен от покойния професор по пиано Josef de Beenhouver през април 1983 г. Професорът е прибавил финалните 16 такта и е дооркестрирал произведението. Нотният текст е публикуван през 1988 г. от издателство „Breitkopf”. Konzertsatz от Роберт Шуман е само едно от многото произведения, които притежавам в резултат на моите непрекъснати издирвания на непозната, неизпълнявана или малко изпълнявана музика, разказва Тодор Петров. Интересувам се, чета много, ровя в музикалните архиви на различни библиотеки, поддържам контакти с музикални издателства от цял свят и въобще посвещавам голяма част от времето си на тази дейност. Така и попаднах на въпросния нотен текст от Роберт Шуман, чието име е достатъчно да обясни както моя изследователски интерес, така и удоволствието да изпълня за пръв път неговото произведение в България, по време на XI Великденски музикален фестивал във Варна.

◊ СОЛИСТЪТ

Тодор Петров e роден в София през 1961 г., където завършва Музикалното училище в класа на Милена Куртева и Гина Табакова и Държавната музикална академия в класа на проф. Богомил Стършенов. Специализира в Париж и Ница в класа по пиано на Пиер Санкан и Жан-Мари Даре (1981-1982), камерна музика при Морис Женрон и клавесин при Хюгет Драйфус. Концертира активно в Италия, където живее от 1994 г., преподава в Академията за изкуства в Рим и Музикалната академия в град Сус, Тунис. Професор и историограф на музиката, издирва и колекционира непознати или малко познати и неизпълнявани музикални произведения. Участва в редица престижни фестивали като Таормина Арте, Академия Филармоника - Месина, Малеровия фестивал в Добиако, Великденския международен фестивал в Рим. Свири с известни оркестри като Филхармония Маркиджана, Оркестъра на Театро Петруцелли в Бари, Оркестъра на Монте Карло, Камерата Балтика и др. Като камерен изпълнител работи съвместно с музиканти от ранга на Игор Ойстрах и Валери Ойстрах, италианския виолончелист Артуро Болучи, Павел Берман, Анатоли Кръстев, Петко Радев. Концертирал е в Англия, Румъния, Франция, Украйна, Германия.

От 1985 г. Тодор Петров редовно сътрудничи с БНР, където прави много записи, сред които са първото интегрално изпълнение в света на сонатите на Вагнер, сонатите на Вебер, Чайковски и много други. През октомври 2004 г. участва като солист на Оркестъра на Арена ди Верона на Биеналето във Венеция. През март 2006 г. пианистът изпълни в девет поредни вечери всички концерти за пиано от Моцарт, като солист и диригент с Камерен оркестър Студио Примо в италианските градове Стреза и Варезе. През 2009 г. в Моцартов концерт във Варезе, се изявява като солист и диригент на оркестър Камерата дей Лаги, концертът му в Париж (13.11.2009) е отбелязан с редица публикации във френската преса.

Познат на варненската публика от участията си в концертите на Камерен оркестър „Проект Музика”, Тодор Петров бе солист и в концерта на „Проект Музика” в ГХГ на 20 март 2010. На 25 март в Концертното студио на Радио Варна Тодор Петров изнесе концерт с клавирни пиеси, създадени от представители на първото поколение български композитори: Панайот Пипков, Емануил Манолов, Александър Кръстев, Добри Христов и техни съратници от Словения и Чехия. Непосредствено след Освобождението на България от турско робство, композиторите от т.нар. първо поколение, поставят основите на националната композиторска школа в България, съвместно със свои колеги - чешки, унгарски и словашки музиканти, капелмайстори, педагози, донесли в страната духа на европейската музикална култура. Много от обработките за пиано на български народни песни, маршове и песни от първите български композитори са открити и изпълнявани за първи път от пианиста Тодор Петров.