Авторски концерт на Димитър Христов

◊ СЪБИТИЕТО

Национална агенция "Музика"

Ви кани най-любезно на

Авторски концерт на Димитър Христов
75 г. от рождението

. С участието на Розалина Кушинчанова - сопран и Галина Апостолова - пиано


6.11.2009 г., петък, 19.00 ч.                                                       
Камерна зала „България”


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Проф. д-р Димитър Христов е композитор, музиковед, педагог. Роден е на 2 октомври 1933 в София.
. 1955 - "Концерт за пиано и оркестър".
. 1956 - завършва Държавната музикална академия със специалност композиция като ученик на Марин Големинов.
. От 1960 - преподавател (по-късно професор) по полифония в ДМА.
. От 1957 - 1960 - Диригент в ДАНПТ с ръководител Филип Кутев.
. 1963 - Стипендиант на ЮНЕСКО. Вследствие на 6-месечното му пребиваване в Германия, Франция и САЩ пише книгата "Западни хоризонти".
. 1958, 1964, 1968 - Три Симфонии.
. 1968 - "Композиционни проблеми във фугите на 'Добре темперираното пиано' от Й.С.Бах".
. 1970 - Концертни миниатюри за оркестър.
. 1975-1979 - Генерален секретар на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО.
. 1977 - "Игра" - опера.
. 1983 - "Златната рибка" - опера.
. 1986 - "Перпетуи Мобили ин Пианисими".
. 1987 - "Групи-Трупи".
. 1989 - "Тихо адажио за оркестър".
. 1990 - Кантилена върху два тона за оркестър, "Карусел на страданието".
. 1991 - "Сриване в безмълвието за оркестър", "Отнесени от вятъра за струнен оркестър".
. 1993 - "Нагоре, високо, търся те".
. 1999 - "Било е предсказано; Там, горе, сияе".
. 2000 - "Потъвам, издигам се" (за пиано).
. 2002 - "Тихо свети и радва" (за кларинет и ударни), Четири етюда за арфа, "Размишления на едно самотно виолончело".

Още трудове: "Хипотеза за полифоничния строеж", "Към теоретичните основи на мелодиката", "Композиторът и общественото съзнание".
Издател е на списанието "Музика. Вчера. Днес", което започна да излиза след закриването на списание "Българска музика" от СБК.


◊ ПОСЛАНИЯТА НА КОМПОЗИТОРА

- Новата музика обича да се обяснява, защото е трудна за възприемане. Вие, като човек, който наднича "зад кулисите на творческия процес", може би ще съумеете да обясните себе си.
- Самият аз от младежките си години, кръстосвайки по света и слушайки изключително много музика, съм чел, разбира се, преди всеки концерт програмите и винаги съм бил очарован, изумен, озадачен от писанията за творбите, които слушам. Невероятни словесни задания за самите творби. След това разочарованието е просто безумно. От което съм се научил, че човек не бива да разказва за собствените си творби, защото дава обещание, което много трудно може да изпълни.

- Има вицове за диригенти, които картинно обясняват на оркестъра какво точно иска да каже авторът...
- Сещам се за една история с Ханс фон Бюлов - той дирижирал във Ваймар "Прелюдиите" на Лист. Минава цялата пиеса - пълна тишина в салона, само отделни ръкопляскания. Фон Бюлов се обръща към публиката: "Това е изключителна творба, вие просто не я разбрахте, затова ще я изпълня пак." Започва отново, като от време на време се обръща към салона, за да покаже някои красоти - какви сола в челите, каква флейта, какво чудо! Свършва пиесата, бурни аплодисменти. Той се прибира доволен в диригентската стая. Пристига възрастен господин и казва: "Г-н Фон Бюлов, да не останете с погрешни впечатления - аплодирахме ви, за да не изпълните пиесата трети път".
(...)
- Внушителен - поне за днешно време - е списъкът от опусите ви. Различна стилистика, различна естетика, може би, или поне - различни похвати на писане. Един контраст: "Сюита в три четвърти" от средата на 80-те години - чиста и деликатна игра на линии и тембри, и "Сриване в безмълвието" от 90-те - драма за голям симфоничен оркестър.
- Аз не обичам много симфониите си. Първата е ужасно клише, втората и третата пък са много трудни за слушателя, защото експериментът е остър - типичните експерименти на ранната зряла възраст: 3О-35 г., когато човек радикално преобразува всичко, без да мисли за слушателите си. Резултатът е драстичен. След което започва другият процес - приближаване към слушателя. И това е свързано с десетки компромиси, но понеже е намерена вече генералната конструкция, тя продължава да държи отпечатъка на нещо специфично. Човек се развива, с течение на времето се изменя отношението му към света. Един стил не се намира на маса, той се вижда на улицата, усеща се в човешкия колектив, сред хората, с които творецът общува.

Из "Разговор с Димитър Христов" - Наталия Илиева, в-к "Култура" бр.44, 28.11.2003