Музика

Скандинавски джаз в зала "България"

Джаз Фест +

Скандинавски джаз в зала "България"

Пътувам с трамвай № 7 към центъра на София и се опитвам да се настроя за това, което ми предстои – джаз концерт. Всичките ми опити се провалят, но аз упорито продължавам да изострям сетивата си и да повярвам, че джазът наистина не е това, което си мислим, че е достъпен за всеки, който желае да го почувства.

Пред зала България намирам хора всякакви – млади и по-възрастни, облечени официално или спортно (да не кажа раздърпано), някои пушат, други се взират мълчаливо в афишите, но всеки един очаква с нетърпение да заеме мястото си в залата.

Онези, които успяха да влязат по-рано имаха удоволствието да се насладят на българските джазмени от CHIVAS, които успешно преплитат джаз и етно, а сценичното присъствие на Стунджи и неговите барабани и тъпан карат душата да затрепти в ритъма на джаза... Личният ми фаворит от изпълненията на CHIVAS е "Пътят към Голгота", а всеки опит да възпроизведа завладялото ме настроение по време на изпълнението на пиесата ще бъде блед. Музиката има натрапчив ритъм на мъчително пътуване, звуците напомнят звън на камбани или звън на ножове, долавят се виковете на тълпата, смирението и гневът, изобщо онази богата палитра от емоции, която обещава заглавието. Предпоследното и последното им изпълнение едновременно успокояват и вдъхновяват душата – първо с нежния шепот на пиесата "Приспивна", а след това с оглушителния тропот на "Ние сме Варвари".

За втората част на вечерта пристигат още хора, залата не е препълнена, остава място за свободно движение на звуците и емоциите, които Торд Густавсен раздаде в изобилие. Триото изглеждаше така – един малък скандинавец пред огромно пиано, един огромен скандинавец зад огромен контрабас и още един зад сета барабани. Може би никой в залата не предполагаше, че енергията на Торд Густавсен е толкова силна и вълнуваща. Първата пиеса, изсвирена почти като шепот, накара всички да затаят дъх и да се опитат да разчетат новия език на музиката на Триото. Второто и любимо мое парче беше "Graceful Touch", след което Торд поздравява тихичко публиката и благодари за топлия прием. Сред изпълненията, които изсвириха, бяха и неща от най-новия им албум "The Ground". Ако някой някога се е чудил какво е еротизъм в импровизацията, просто трябваше да бъде на снощния концерт, защото чувството, с което музикантите от Торд Густавсен Трио изпълняват музиката си, нежните акорди, последвани от шумно кресчендо и възторжените, наистина възторжени аплодисменти на публиката те довеждат до едно почти еротично опиянение.

От концерт като този човек си тръгва, но без да стъпва по земята, носейки се из пространството. И както джазовите пиеси започват с един запомнящ се мотив минават през емоцията с различни нюанси и накрая се връщат отново на познатия мотив, така и в живота се редуват познати мотиви, емоции и отново познати мотиви.

След концерта отново пътувам с трамвай № 7 и се опитвам да се настроя за това, което ми предстои – един живот с джазов саундтрак, каквото и да означава това.


. Повече за събитието четете в Културни новини.
Автор: Биляна Атанасова, спец. кореспондент на Културни новини за Джаз Фест +
25.11.2005 г. 11:35
Посетено: 707
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/817-skandinavski-dzhaz-v-zala-balgariya