Поетични струни - Харманли, 2004

В Харманли, и тази, както всяка година, китарите не си починаха две нощи. От петък до неделя там се проведе традиционното събиране на поетите с китара "Поетични струни". Организаторът-змей, както Гриша Трифонов вече е свикнал да го наричат (змей на БГ литературата и музиката, какво друго?) каза, че разискването кой да е лауреатът на тазгодишните "Поетични струни" е било едно от най-емоционалните. Ние, които стояхме вътре и търпеливо чакахме, докато Краси Йорданов вече се чудеше какво да изпее, дори дочухме, че журито чупи бутилки и чаши, "разисквайки"! Но ето кой си тръгна с Харманлийската дървена кукла ПоКи и всичко останало в хронологичен ред. Ден първи. Петък вечер е вечерта на дебютантите. Освен ПоКита тази вечер на сцената излезе и една певица с невероятно нежен глас, Александра, част от детския радио хор до преди няколко години. Това доста разшири представите за харманлийската сцена, а и зарадва увеличаващата се публика. Радоил Генчев, китаристът на група "Иванът" (вокалът на групата Христо Караславов миналата година грабна наградата за дебют), свири и пя заедно със Слави Георгиев. Най-готина от всички безспорно беше песента на Димитър Таралежков, изреждаща всички гари и спирки от София до домът му в Бургас. Гриша Трифонов се намръщи, че изпълнителят пропуснал Белово. И с право - как, ако не през Белово? Пламен Ставрев пък зарадва всички, представяйки Георги - невероятен китарист, който за пръв път тази година идва в Харманли. Свириха двамата, на две китари, а всички насядаха по земята пред сцената, за да им се радват отблизо - човек до човек, така че нямаше начин да минеш оттам! Пяха и свириха близо час, а хората продължаваха да искат още, и още. Жоро геройски издържа до шест часа сутринта с групата, която остана будна дотогава и го отмъкна в общежитието. Слави Генчев и Балчо Балчев (онзи страшен ямболийски поет, който се подписва Ботев) също пяха и свириха неуморно до заранта. А имало и друга група, някои от тазгодишните дебютанти, които отишли при реката и под открито небе пели до ранни зори. (Зная, че много са им се радвали харманлийци!). После всички заспаха кой където свари и в два следобед започна... Ден втори. Слави Георгиев представи първата си книга. Валери Станков - своята "Стихове от кашона", която беше определена като доста различна от предишните му. Тук той използва импресията от многото образи, показани, както само той умее, в стихотворения, връщащи се постепенно към темата, маркирана още в първите стихове. Особена поезия... Робърт Леви застана на сцената и каза, че всичките си стихове пише само в Харманли. Прочете тазгодишните и събуди задрямалия Балчо да изрецитира нещо героично. Залата се потопи в ръкоплясканията, а после всички се пръснаха да си почиват до вечерта. А в събота вечер беше награждаването. Митко Динев накара хората да плачат... от смях! И заслужено след това получи дървената статуетка. Димитър Таралежков си тръгна с нова китара - награда за дебют. И когато към три часа хората се заприготвяха да си тръгват, Слави Георгиев обяви, че Пламен Ставрев и Жоро ще пеят. Чух от една маса някой да казва: "Е, как да тръгнем бе, жена? Чу ли какво следва!" И само как пяха! Между другото, оказа се, че и Жоро пее страхотно и за пръв път чухме публиката да иска да запее друг, когато гигантът Ставрев е на сцената. В ранни зори Григор обяви Поетични струни 2005 за открит - до догодина!