Музика
Юбилеен концерт на Венцеслав Николов
Vita brevis, ars longa
◊ СЪБИТИЕТО
"50 години на сцената"
Юбилеен концерт на Венцеслав Николов
- Виолончело
На 19 април 2008, събота, 18 часа
Зала на Националното музикално училище "Л. Пипков",
София - ул. Оборище № 17
Вход свободен!
"Хей, Венко, стига с тая опера, бе! - добродушно ми се караха в казармата приятелите, като ме виждаха с челото.
И по-късно... все се намираше някой да протестира: "Няма как - вдигах рамене, - ще трябва да го приемете като природно бедствие!"
Чайковски и Шуман; Берлиоз и Бах; Шуберт, Моцарт, Щраус... от най-ранните детски години бяха с мен. Когато не свирех, посягах към радиото, търсех интересни предавания, заслушвах се в идващите отдалеко познати звуци, опитвах се да открия сред бученето на смесващите се станции имената на изпълнителите. И дълго след това оставах подвластен на странната магия на Музиката... Изпълнена с енергия, но и с топлота и деликатност; крехка, ласкава, изтънчено гальовна - и грубовато мъжествена; първична, рязка, сурова; пременена и аскетична; бурна и успокояваща... Понякога ни натъжава, извиква сълзи в очите. Или ни прави щастливи; извисява душите с копнеж и нежност, молитва и възторг..."
Из книгата "Пътека от звуци"* - 2008 г.
Програма
. Г. Касадо - Прелюд-фантазия
. Р. Тахел - Арагонеза, Сарабанда и Фламенко
. М. Де Файя - Испанска народна сюита
- Танц на огъня
. К. Дебюси - Соната (1917)
. Г. Форе - Елегия
. М. Равел - Пиеса във форма на хабанера
. Ж. Ибер - Гирларзана
- Малкото бяло магаре
. Д. Поппер - Унгарска рапсодия
С участието на Ружка Чаракчиева - пиано
◊ И ОЩЕ ЕДНО СЪБИТИЕ
Във фоайето на залата
“Етюди за чело” - художествена фотография
д-р Росен Коларов
*Снимките в книгата на Венцеслав Николов "Пътека от звуци" са на д-р Росен Коларов.
Писмо до моя зъболекар
До доцент д-р Росен Коларов
Мили братко,
Ти направи своя градеж!... И за мен не беше лесно, признавам. След краткия следобеден сън, изпълнен с копнеж по звуците на деликатно пилящото борче, бодро потеглях към Центъра. Дали знойно слънце ме съпровождаше, или тъмни облаци надвисваха над главата ми - нищо не можеше да ме спре от моята цел - Mетрото на София. (Искам да ти благодаря, мили братко! Благодарение на редовните ми посещения при теб, успях да преодолея естествената боязън на човека-пешеходец от това титанично творение на късния XX век, да оценя колко далеч сме отишли по пътя за Европа, преосмисляйки олимпийския завет в "по-бързо, по-ниско, по-точно".) Появявайки се De profundis (т.е. от дълбините), вдъхвах с наслада свежия западен парков вятър.
Като убеден привърженик на демократичните ценности винаги с надежда съм гледал на Запад. На Запад залязва и слънцето и е време умиротворени да завършим работния ден... Но не! Долавям с тренирания си слух техномузиката на твоята машина и бързам, бързам... Да, братко, не се лъжеш, вече съм на Стола. През главата ми мълниеносно прелитат няколко pro et contra. Опитвам се да не гледам към пистолета, уж небрежно поставен до радиото. Извивките на поппевицата удачно се вплитат в солото на Машината. Дали един по-басов стон, издаден от мен, няма да превърне дуета в трио?... Свещеното число 3... Размишлявам, въздъхвам дълбоко и се оставям в ръцете ти...
Диалектично погледнато, за да изградиш нещо, трябва първо да разрушиш предходното. “Quasi re bene gesta” (Като че ли свършихме работа) - би изрекъл на твое място някой римски дентист, поглеждайки удовлетворено мястото на бившия зъб. Естествено, разбирам, че оттогава науката е напреднала, така че не се учудвам на настойчивите ти покани все отново и отново да те посещавам. След всяко пътуване с метрото, останката от зъба се смалява все повече. Като че ли няма какво повече да се отстранява. Вече съм се примирил - то всъщност и без този зъб може. А и без колко още неща!... Твоята внезапна активност ме изважда от философската ми вглъбеност...
Започваш Градежа. Колко е вярна древната мъдрост: “Respice finem” (Не изпускай от очи края). Мога да бъда само ням свидетел на титаничната ти борба около мястото на бившия зъб. Ловките ти ръце ваят, съзиждат, отново пилят... и идва мигът, в който доволен поглеждаш творението си: “Да бъде! - казваш. - Корона тук ще сложим.”
Не знам, не знам, уж съм демократ. Монархизмът доста ми е чужд. Представям си символът на държавност в устата си. (“Как ще я схрускам таз държава!”)
... Или пък короната на Свети Стефан Унгарски, или пък на Карла Великия...
”Не, не - успокояваш ме ти, - по мярка ще ти бъде, корона за чудо и приказ, с ръбчета чудесни...”
Ставам от стола все още с някаква (може би коронарна?) недостатъчност в устата си. Но и изпълнен с доверие към теб и към древната мъдрост ”Finis coronat opus.”
С обич и благодарност,
твой модел и пациент
Венцеслав Николов
◊ СЛЕДВАЩИ КОНЦЕРТИ
"50 години на сцената"
Венцеслав Николов - виолончело
Представяне на книгата
"Пътека от звуци"
Пловдив
Зала "АМТИ"
9 април 2008, сряда, 18 часа
. С участието на Ружка Чаракчиева - пиано
Перник
8 май 2008, четвъртък, 18,30 часа
"Movements"
. В програмата: произведения за соло виолончело
от Й. С. Бах, М. Регер, Г. Касадо и др.
Русе
"Пленарна зала"
10 май 2008, събота, 18 часа
. С участието на Радослав Николов - пиано
Автор:
Публикация:
18.04.2008 г. 23:40
Посетено:
2130
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/5620-yubileen-kontsert-na-ventseslav-nikolov