Пролетен полъх със Симфоничния оркестър на БНР

Пролетен полъх със Симфоничния оркестър на БНР

Пролетен полъх носи следващият концерт на Симфоничния оркестър на БНР. На 9 май, петък, от 19.00 ч. в зала „България“ Радиосимфониците под палката на главния си диригент Константин Илиевски ще изпълнят „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус, Концерт за контрабас от Емил Табаков и „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. Солист ще е Маргарита Калчева.

Изборът на маестро Илиевски за българско произведение в програмата е мотивиран. През 2025 г. се навършват 50 години от премиерата на Концерта за контрабас от Емил Табаков. Това първо симфонично произведение на големия композитор и диригент е знаково за творческата пролет на автора. Табаков, който завършва контрабас при проф. Тодор Тошев, както и дирижиране при проф. Влади Симеонов и композиция при проф. Марин Големинов, отлично владее и познава инструмента, който е изучавал още в Музикалното училище в Русе. Това мотивира избора му, както и настойчивостта на проф. Тошев, който вече разбирал, че въпреки брилянтните си изпълнителски качества и постигнати успехи, Емил Табаков ще се насочи към композиция и дирижиране.

Солист ще е Маргарита Калчева, също възпитаничка на проф. Тодор Тошев и дългогодишен водач на контрабасовата група в Симфоничния оркестър на БНР. Многократно тя е била солист на Радиосимфониците и на различни оркестри в страната и чужбина, включително при премиерни изпълнения на произведения за контрабас. През февруари Маргарита Калчева беше солист в изпълнението на Концерт за контрабас и оркестър от Емил Табаков със Симфониета Враца под палката на маестро Константин Илиевски.

Радиосимфониците ще изпълнят симфоничната поема „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус. Пролетното настроение в това обичано от публиката произведение идва от музикалния разказ за шута Тил, чиито героични, весели и славни приключения във Фландрия провокират въображението на автори от XVI в. до наши дни. Най-известен, разбира се, е романът на Шарл дьо Костер от 1867 г., който с темата за свободата, според Ромен Ролан, създал белгийската нация. Щраус пише своята симфонична поема за митичния шегобиец през 1895 г., точно преди 130 г. Произведението съчетава цялото му композиторско майсторство с чувството му за хумор и е част от цикъл върху литературни творби, който утвърждава позицията му на водещ композитор от късния романтизъм.

Финалът на концерта ще е „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. От самата премиера това революционно произведение си завоюва ключово място в историята на музиката. Стравински пише специално за трупата на Руския балет на Дягилев музиката за балет по либрето за древноруски пролетни ритуали, създадено съвместно с Николай Рьорих и с негова сценография. Сценографията е поверена за пръв път на премиер-солиста на трупата Вацлав Нижински. Музиката е писана в Русия, Украйна, Швейцария и Франция, а в създаването на произведението са замесени водещите фигури на епохата – от Дебюси, с когото Стравински представя версия за пиано за четири ръце, през Равел, който подкрепя композитора и предрича бурен успех, до Пучини, който заклеймява премиерата и Шанел, която точно там се влюбва в творбата и автора й. Премиерата през 1913 г. в Париж обаче въобще не е успешна, а се превръща в скандал, довел до бой между зрителите, нападение върху оркестъра и намесата на полицията. Причината не е в музиката, а в експресивната хореография. Въпреки че успехът на „Пролетно тайнство“ идва буквално на следващата година, през следващите 30 години Стравински продължава да прави корекции по творбата, многократно е променяна и хореографията на балета, поставян и изпълняван от всички водещи артисти от Марта Греъм (в американската премиера), през Морис Бежар и Кенет Макмилън до Пина Буш. От създаването си творбата се изпълнява и като самостоятелно оркестрово произведение, което ще чуе и публиката в зала „България“ в прочита на Симфоничния оркестър на БНР и маестро Константин Илиевски.

Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. "Драган Цанков" 4) и в мрежата на Ивентим.