ШУБЕРТ - девет песни, соната и унгарско дивертименто

Фондация "Старинна музика" представя

Ш У Б Е Р Т

ИНТИМНИ ЕПОСИ

• Поради заболяване на един от изпълнителите, концертът се отлага за

10 декември 2023 г., неделя, 18:30 ч., Софийска Градска Художествена Галерия

Христина Василева, сопран

Галина Драганова, хамерклавир

Василий Илисавски, хамерклавир

Хамерклавир по модел Йохан Фриц 1825 г.

Проектът се реализира с подкрепата на СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Концертът „ШУБЕРТ - Интимни епоси“ е част от цикъла от три камерни концерта „По следите на един блян“, реализирани с подкрепата на Календара на културните събития на Столична Община.

Цикълът представя три различни културни епохи в музиката на Европа – класика, романтизъм и импресионизъм в изпълнения на исторически инструменти, близки до звученето по време на създаването им, едновременно с това в крак с актуалните тенденции в стиловите интерпретации на темпа, колорит, звукоизвличане и пр.

Концертът „Интимни епоси – Шуберт и Романтизма“, както и концертът „Играещият разум – Моцарт и Класиката“, представят исторически инструменти от епохите – Шубертов хамерклавир по модел Йохан Фриц от 1825 г. и Моцартов хамерклавир по модел Антон Валтер от 1789 г.

Програмата ШУБЕРТ включва девет Шубертови песни, Унгарско дивертименто за четири ръце оп. 54, 1824 г. и Соната до минор D 958, 1828 г.

Концертните програми представят специфични произведения от епохите не толкова популярни за нашата публика, но емблематични, с което допринасят за пълноценно запознаване с музикалните жанрове и форми, провокирайки нешаблонен анализ на стиловете и неподозирана естетическа наслада.

П Р О Г Р А М А

Франц Шуберт (1797-1828)

Унгарско дивертименто за четири ръце оп. 54, 1824 г.

An die Musik (Към Музиката), D.547, композирана март 1817 г., по стихотворение на приятеля на Шуберт - Франц Шобер

Du holde Kunst, in wieviel grauen Stunden…/ Hast mich in eine beßre Welt entrückt!... ich danke dir dafür!

Възвишено Изкуство, в колко мрачни часове.../ ме съпровождаше в един по-добър свят... Благодаря ти за това!

An Sylvia (За Силвия), D.891, Op.106, No.4, композирана през 1826 г., публикувана 1828 г., е превод на немски от Едуард фон Бауернфелд на „Коя е Силвия“, от IV действие на „Двамата веронци“ от Шекспир. Създадена по времето на „Голямата“ Девета симфония, две години преди смъртта му.

Was ist Sylvia, saget an, / dass sie die weite Flur preist?... 

Коя е Силвия, че всички за нея говорят …

 Im Frühling (През пролетта), D.882, композирана през 1826 г. по стихотворение на Ернст Шулце (1789–1817)

Still sitz' ich an des Hügels Hang, / der Himmel ist so klar…

Седнал притихнал на хълма,/ небето е толкова ясно …

Du bist die Ruh (Ти си покоя), D. 776; Op. 59, No. 3, композирана 1823 по стих на немския поет Фридрих Рюкерт (1788–1866)

Du bist die Ruh', / der Friede mild…

Ти си покоя, тихия мир …

 Ständchen (Серенада), D. 957, по стих на Лудвиг Релщаб.

Leise flehen meine Lieder / Durch die Nacht zu Dir…

Нежно песните ми политат / в нощта към теб...

Соната до минор D 958, 1828 г.

Die Forelle (Пъстървата), op. 32, D 550, композирана през 1817 г. по стихотворение на Кристиян Фридрих Шубарт

In einem Bächlein helle,/ Da schoß in froher Eil'/ Die launische Forelle/ Vorüber wie ein Pfeil.

В прозрачния поток,/ като стрела се гмуркаше игривата пъстърва

Auf dem Wasser zu singen (Да се пее на водата), D.775, композирана 1823 г., върху едноименното стихотворение на Фридрих Леополд цу Щолберг

Mitten im Schimmer der spiegelnden Wellen / Gleitet, wie Schwäne, der wankende Kahn;…

Сред блясъците на огледалните вълни / понесена като лебед люлееше се лодката;...

An den Mond (Към луната), D 193, създадена през май 1815 по стихотворение на Лудвиг Кристоф Хайнрих Хьолти, написано 1772.

Geuß, lieber Mond, geuß deine Silberflimmer/ Durch dieses Buchengrün…

Разпръсни, светла луна, разпръсни сребърното си сияние / и огрей през зелените клони …

Gretchen am Spinnrade" (Гретхен на чекръка), Op. 2, D 118, песен, композирана по поемата „Фауст“ на Йохан Волфганг фон Гьоте, Част I, сцена 15

Meine Ruh’ ist hin, / Mein Herz ist schwer / Ich finde sie nimmer / Und nimmermehr.

Мирът ми си отиде / тежи сърцето; / Никога / никога вече няма да се върне..

 ..........................

ХРИСТИНА ВАСИЛЕВА

Сопран

Медалистка от конкурса за оперни певци Vivavoce на Фондация Арденца. Създател и солист на бароково трио „Афетуозо” заедно с диригента и композитор Йосиф Герджиков и флейтиста Димитър Маринкев. Изпълняват концерти в страната и София от 2009 г. Участия във фестивалите „Перперикон“ в Кърджали, „Моцартови празници“ в Правец, „Влайкови дни“ в Пирдоп, Коледен фестивал на Музикален център „Борис Христов“, концерти във Френския институт в София,  множество концерти на Културния център на Софийския университет, и др. Концерти с изявени барокови солисти от Европа и България, сред които Василий Илисавски и Аапо Хакинен. Концерт в Люксембург.

Христина е магистър по културология, Софийски университет. Още като студентка, Христина  постепенно се връща към пеенето като повече от хоби. Вокална техника усвоява при изявените оперни певици Роза Митова, Людмила Герова и Баясгалан Дашням. Валерия Широканска е първата й учителка по пеене. Посещава майсторския клас „Бах и неговото време” на Ирина Щиглич и майсторски клас на Татяна Шиварова. Пее в Софийски камерен хор, с който участва в много концерти в страната и чужбина. През годините Красимира Стоянова е незаменим съветник за пеенето и техниката.

Няколко години подред е солистка на празничния концерт „Шедьоврите на славянското музикално творчество“ по случай 24 май с оркестъра на Софийската филхармония под диригентството на Моника Волинска (Полша), Александър Сиднев (Русия) и Мартин Пантелеев (България) на сцената на Зала България. В репертоара й е сопрановата партия на „Стабат Матер“ от Дж. Б. Перголези, солов вариант, с няколко изпълнения в София и Пловдив в партньорство с певиците Виолета Радомирска, Людмила Герова и Петя Петрова. Изпълнява бароков и песенен репертоар.

Вече трета година Христина участва активно в бароковите семинари на диригента Йосиф Герджиков и певицата и вокален педагог Гиргина Гиргинова, съвместно с театрална школа „Грозарде“ на актьора и режисьор Георги Грозев.

Галина Драганова

Хамерклавир

Галина Драганова е от малкото пианисти, получили равностойно образование както в областта на съвременната пианистична школа, така и в традициите на изпълнителското изкуство на старинни инструменти. Галина Драганова и Василий Илисавский са единствените изпълнители  на историческо фортепиано (хамерклавир) в България.

Завършва СМУ „Христина Морфова”, Стара Загора – в класа по пиано на Нели Камбурова и НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София – при проф. Димо Димов.

През 1996 г. печели място в майсторски клас във Висшето училище за музика в Щутгарт, където завършва аспирантура при проф. Волфганг Блозер. В Германия се заражда интересът и към хамерклавира – инструментът, съществувал във времето от синовете на Йохан Себастиан Бах до Роберт Шуман – и към автентичното изпълнение на съответните стилове. Галина прави специализация при проф. Екарт Зелхайм във Висшето училище в Тросинген – най-големият немски институт за старинна музика.

През 2001 г. продължава в Кралската консерватория в Хага (Холандия) – Европейски център за барокова и класическа музика и в Амстердамската консерватория, където завършва магистърска степен при проф. Барт ван Оорт.

Посещава майсторските класове на Вера Горностаева, Катрин Викерс, Малколм Билсон и Алексей Любимов.

През 2003 г. е поканена като асистент в класа по историческо пианофорте на проф. Екарт Зелхайм.

В годините 2002–04 Галина Драганова живее в Брюксел, а 2004-07 – в Хага. Концертира в Белгия (Palais des Beaux–Arts, Фестивала „Клаудио Монтеверди”), Холандия (Фестивала за старинна музика в Утрехт) и Германия с репертоар от виенската класика и ранния романтизъм, представен на съответните исторически модели фортепиано.

През 2005 г., за първи път в България, тя изнася серия от концерти на хамерклавир, които предизвикват интерес както сред широката публика, така и в професионалните среди. Участва на фестивала „Софийски музикални седмици” и Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора, заедно с камерен ансамбъл „Софийски солисти”. Изнася лекция за студенти и преподаватели от Музикалната академия в София и прави записи на хамерклавир за Българското национално радио.

През 2006 г. е поканена на фестивалите „Софийски музикални седмици”, „Варненско лято” и „Аполония”, където представя различни като музикален стил солови и камерни програми, с участието на старинни струнни инструменти, хамерклавир и съвременно пиано.

Заедно с Василий Илисавски създават дуото „Хамерклавир”, което изпълнява творби из репертоара за четири ръце от XVIII и XIX век.

Галина Драганова е основател на фондацията „Старинна музика”, която провежда образователна програма в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, с участието на водещи изпълнители на автентични инструменти.

ВАСИЛИЙ ИЛИСАВСКИ

Хамерклавир

„Необикновен, вдъхновен музикант, чисто удоволствие е да слушаш неговото изпълнение,” – пише Марта Аргерих за пианиста Василий Илисавски.

Петербургският музикант, от няколко години живеещ в България, изпълнява своя репертоар както на съвременно пиано, така и на съответните за творбите инструменти от XVIII и XIX век: Дебюси – на роял модел „Ерар” (1887 г.); Шуберт и Шуман – на фортепиано (хамерклавир) модел „Йохан Фритц” (Виена, 1825 г.); Хайдн – на фортепиано (хамерклавир) модел „Щайн” (Виена, 1788 г.); Скрябин – на руско пиано с английска механика.

Василий Илисавски е роден през 1972 г. и започва обучението си по пиано на шестгодишна възраст. След завършване на музикалното училище „Римски-Корсаков” (Петербург) с пиано, композиция и чембало той постъпва (през 1991 г.) в Петербургската консерватория в класа на проф. Елена Шишко. През следващата година става лауреат на първия международен конкурс „Сергей Прокофиев”, което спомага развитието на соловата му кариера в Русия. Оттогава той е постоянен гост в петербургските зали и солист на Петербургската филхармония.

През 90-те години Василий Изявява се и като чембалист заедно с ансамбъла за старинна музика "Ars consoni".

През 1995 г. получава стипендия от Gartow-Stiftung (Хамбург) и учи при Олег Майзенберг във Висшето училище по музика в Щутгарт. Германският му дебют е в Stadthaus Ulm през 1994 г. В същия период свири често в дует с руския виолончелист Кирил Кравцов, с когото записват няколко рецитала за радиостанциите Bayerischer Rundfunk, SWR и NDR.

През 1997 г. става лауреат на конкурса „Клара Шуман” (Дюселдорф).

След 1999 г. Василий Илисавски се връща към музицирането на исторически инструменти. Специализира фортепиано при Екарт Зелхайм (един от пионерите на възраждането на фортепианото) във Висшето училище за музика в Тросинген и при Барт ван Оорт в Антверпен.

Участва в множество музикални фестивали в Европа и Русия, както и в повечето значителни фестивали в България. Провежда лекции, концерти и майсторски класове по старинно пиано в редица европейски и руски консерватории, както и регулярен (от 2010 г.) семинар в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София.

През 2004–07 г. няколко пъти взема участие в театрално-музикални проекти в Линсхотен (Холандия). През 2009 г. е поканен като актьор и музикант в постановката „Вариации на тема Любов” на театър "Die Tonne" в Ройтлинтен (Германия). През 2010 г. става един от създателите на спектакъла „Сантименталният пътешественик Дон Джовани” в Червената къща (София).

……………………………………………………………..

„Той притежава всички качества, за  да бъде един от най-значителните пианисти на нашето време.” (Нелсон Фрейре)

„Изключително дарование.” (Rheinische Post)