Иво Погорелич представя рецитал с Шопенова програма в София

Иво Погорелич представя рецитал с Шопенова програма в Зала „България“

На 24 ноември Иво Погорелич се завръща в София, този път с рецитал, който включва любими творби от обширния му репертоар. Публиката в зала „България“ ще чуе Баркарола, Берсьоз („Приспивна“) и Полонез-фантазия от Фредерик Шопен.

Уникален талант с иновативен подход, който вече няколко десетилетия остава на върха на музикалния Олимп. Иво Погорелич е пианист, който не оставя публиката равнодушна. Приключенският му дух, ценен заради лекотата, с която открива нови възможности на музикалната изява, е облечен в пианизъм с най-висока естетическа стойност, неподражаема виртуозност и техническо майсторство. Неговите предизвикателни изпълнения, оформени от изискан музикален вкус, какъвто вече се среща доста рядко, разширяват хоризонтите на тълкувание на пианистичната литература и утвърждават нови стандарти на клавирна интерпретация.
Погорелич отдаван е доказал своето майсторство и е високо оценен не само от публиката, а и от критиците, а концертите му са придобили статуса на култови събития, очаквани с нетърпение.

Ограничено количество билети за рецитала все още са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.

Иво Погорелич е роден на 20 октомври 1958 в Белград, в музикантско семейство. Започва да свири на пиано от 7-годишна възраст, на 10 изнася първия си самостоятелен концерт. След началните си занимания по музика в Белград продължава своето образование в Москва – най-напред в Централното музикално училище към Московската консерватория, в класа на Евгений Тимакин, а след това – между 1975 и 1980 – в Московската Консерватория, където учи при Вера Горностаева и Евгений Малинин. Особено значение за него има контактът му с грузинската пианистка и педагог Алиса Кезерадзе, продължител на традицията на Александър Зилоти, последният ученик на Лист.

На върха на музикалния Олимп

От средата на 70-те години на ХХ век започва първата поредица негови успехи. През 1975 печели конкурса в Загреб и скоро след това звукозаписната компания Jugoton издава първия му албум с творби от Дебюси, Прокофиев и Келемен. През 1978 концертира активно и заминава на двумесечно турне в САЩ като солист на Фестивалния оркестър на Дубровник. Няколко месеца по-късно печели конкурса „Алесандро Казагранде“ в Терни и тази победа му носи покани за редица изяви в Неапол, Милано, на Фестивала в Сполето и в други музикални центрове в Италия.

През 1980 Погорелич става лауреат на 14-ото издание на престижния музикален конкурс за пианисти в Монреал, на чийто финал изпълнява впечатляващо Третия клавирен концерт на Прокофиев. В същата година участва и на Десетия Международен конкурс „Шопен“ във Варшава, където по необясними причини журито не го допуска до трети тур и това предизвиква огромен скандал. В знак на протест Марта Аргерич, член на журито, напуска конкурса, наричайки Погорелич „гений“. Това безпрецедентно събитие силно развълнува световната музикална общественост, която смята именно Погорелич за истинския победител в този конкурс.

Само след година, през 1981, младият пианист доказва мнението на Марта Аргерич със соловия си концерт в Карнеги-хол, донесъл огромен успех. Така започва шеметната международна кариера на Иво Погорелич. Случаят с конкурса „Шопен“ привлича всеобщо внимание към него, той е канен за солови рецитали и концерти с оркестър в Европа, Северна Америка, Австралия и Япония; свири с най-престижните световни състави като Виенската и Берлинската филхармонии, симфоничните оркестри на Лондон, Бостън и Чикаго, филхармониите на Ню Йорк и Лос Анжелис, оркестрите „Тонхале“ и „Концертгебау“ – Амстердам. Дебютите му в Париж, Лондон, Мадрид, Брюксел, Ню Йорк и Рим утвърждават името му на виртуозен музикант.

Уникална интерпретаторска концепция за всеки албум

Заедно с това Погорелич посвещава времето си и на множество студийни записи. Неговият дебютен албум „Chopin Recital“ за Deutsche Grammophon през 1981 става бестселър скоро след издаването му, а от следващата година, като ексклузивен изпълнител на лейбъла, той започва непрекъснато да записва. Богатата му дискография, обхващаща 16 албума и 3 видеоклипа с интерпретации на творби в широк стилов диапазон – от музика на барокови композитори до автори от ХХ век, е уникална по своята последователна интерпретаторска концепция във всеки един албум. Тези необикновени издания – антологии са с голяма стойност в дискографията на класическата музика, имат огромен брой слушатели по цял свят и остават с години в каталога на лейбъла, с различни преиздавания, дори десетилетия след първоначалното им издаване. През 2006 Deutsche Grammophon издава двоен компактдиск с негови интерпретации, озаглавен „Геният на Погорелич“, последван през 2015 от комплект албуми, записани между 1981 и 1998. Този интеграл е отличен с престижната френска награда Diapason d’Or малко след излизането му. Година по-късно, през 2016, Погорелич прави нови записи на творби на Бетовен в сътрудничество със стрийминг платформа Idagio, като се превръща в първия класически музикант, насочен към тази форма на производство и разпространение на музикални записи.

Вдъхновител на млади артисти

Паралелно с богатата си и разнообразна професионална кариера по световните сцени, Иво Погорелич е ангажиран и с подпомагане на млади артисти. Създава в Загреб през 1986 Фонд за млади музиканти за финансиране на тяхното професионално образование в чужбина, организира Международен музикален фестивал „Иво Погорелич” в Бад Вьорисхофен (Германия), който от 1989 до 1997 подкрепя множество млади музиканти по пътя им към международно утвърждаване. А през 1993 основава „Интернационален конкурс за соло пиано Иво Погорелич“ в Пасадена, САЩ. За разностранната си ангажираност в отстояването на високите ценности на културата, изкуството и образованието в най-широк международен контекст, Погорелич е първият класически музикант, който получава честта да бъде обявен през 1988 за посланик на добра воля на ЮНЕСКО. А в знак на почит към големия пианист учреденият през 2016 от Карнеги-хол в Ню Йорк „Международен музикален конкурс Манхатън“ го прави почетен президент и кръщава на негово име голямата награда.