„По следите на един блян“ - три класически концерта в София

ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДИН БЛЯН

Цикъл от три концерта на Фондация „Старинна музика“.

Проект, реализиран с подкрепата на Столична община

ОТРАЖЕНИЯ / REFLETS - концерт с френски песни

30 октомври 2023 г., понеделник, 19:00 ч. Френски институт, пл. "Славейков"

Христина Василева, сопран / Галина Драганова, пиано

ИГРАЕЩИЯТ РАЗУМ - 19 ноември 2023 г., неделя, 11:30 ч. Католическа църква „Успение Богородично“, ул. Люлин Планина 5

Христина Василева, сопран / Галина Драганова, хамерклавир / Василий Илисавски, хамерклавир

Програма: Моцарт и Класиката - Изпълнява се на хамерклавир по модел Антон Валтер 1789

ИНТИМНИ ЕПОСИ - 1 декември 2023 г., петък, 19:00 ч. Софийска градска художествена галерия

Христина Василева, сопран / Галина Драганова, хамерклавир / Василий Илисавски, хамерклавир

Програма: Шуберт и Романтизма - Изпълнява се на хамерклавир по модел Йохан Фритц 1825

* * *

Трите концерта ще представят музиката на три епохи в Европейското културно наследство.

Първата среща ще бъде с „тихия революционер“ Дебюси и песенните „Отражения“ на близките до него Форе, Гуно, Пуленк – рецитал на Христина Василева, сопран, и пианистката Галина Драганова. 30 октомври, понеделник, 19:00 ч., Зала „Славейков“, Френски институт.

Цикълът от три камерни концерта „По следите на един блян“ представя три различни културни епохи в музиката на Европа – класика, романтизъм и импресионизъм в изпълнения на исторически инструменти, близки до звученето по време на създаването им, едновременно с това в крак с актуалните тенденции в стиловите интерпретации на темпа, колорит, звукоизвличане и пр.

Двата концерта „Играещият разум – Моцарт и Класиката“ и „Интимни епоси – Шуберт и Романтизма“ с исторически инструменти от епохите – Моцартов хамерклавир по модел Антон Валтер 1789 и Шубертов хамерклавир по модел Йохан Фритц 1825, ще представят архивни статии и отзиви от годишници на германското музикално списание Allgemeine Deutsche Musik-Zeitung. Те ще се състоят на 19 ноември и 1 декември.

Концертните програми ще представят специфични произведения от епохите не толкова популярни за нашата публика, но емблематични, с което ще допринесат за пълноценно запознаване с музикалните жанрове и форми и ще провокират нешаблонен анализ на стиловете и чиста естетическа наслада.

Концерт "ОТРАЖЕНИЯ" / "REFLETS"

30 октомври 2023 г., 19:00 ч.,
Френски институт в България, Зала „Славейков“

Христина Василева, сопран

Галина Драганова, пиано

Програма

Габриел Форе (1845–1924)

• Clair de lune (1887), 2 Mélodies, Op. 46, по стихотворение от Пол Верлен (Лунна светлина, из „Галантни празници“)

Клод Дебюси (1862–1918)

• Green (1888), по стихотворение от Пол Верлен, Ariettes oubliées („Забравени песни“)
• Beau soir (1891), по стихотворение от Пол Бурже (Очарователна вечер)
• Il pleure dans mon cœur (1888), по стихотворение от Пол Верлен (Сърцето ми сълзи лее, из „Песни без думи“)

Клод Дебюси (1862–1918)

Estampes ("Щампи"), 1903, соло пиано

1. Pagodes (Пагоди)
2. La soirée dans Grenade (Вечер в Гранада)
3. Jardins sous la pluie (Градини в дъжда)

Франсис Пуленк (1899–1963)

• C'est ainsi que tu es (1943), Métamorphoses, FP121, по стихотворение от Луиз дьо Вилморен (Това си ти)
• Je n'ai envie que de t'aimer (1936), FP86, no. 7, по стихотворение от Пол Елюар (Единствено да те обичам)

Габриел Форе (1845–1924)

• Après un rêve (1865) (След един сън), по стихотворение от Ромен Бюсен
• Au bord de l'eau (На брега), по стихотворение от Сюли Прюдом
• Poème d‘un jour (1878), Op. 21

1. Rencontre (Среща)
2. Toujours (Завинаги)
3. Adieu (Сбогом)

Френската mélodie (художествена песен) се развива паралелно с немския Lied – жанрът, намерил върховна изява в творчеството на композитори като Шуберт, Шуман и Хуго Волф. Романтическият Lied се отличава с експресивност на изказа и възвишеност на чувството. Природата и фолклорът са източник на вдъхновение за много от песните, в които гласът и пианото са равностойни партньори. Наследница на романса и салонното изкуство, mélodie се отличава с деликатност и хармонично богатство, с нежна симбиоза между поетическа словесност и музикален език.

Без съмнение Габриел Форе (1845-1924) е един от най-големите френски майстори на melodies. За него mélodie е обект на постоянно внимание и са много малко годините, в които не е писал такива творби. Той продължава да композира песни дори в най-тежкия период от живота си, след края на Първата световна война, когато губи слуха си. Преди това, в зрелия си период между „Венециански мелодии“ (1891) и 1902 г. („Песента на Ева“, „Затворената градина“, „Добрата песен“) – за няколко години пише серии от песенни цикли по стиховете  на любимите си поети: Юго, Верлен, Силвестър, Ван Лерберге. 

Първоначално при Форе съпроводът следва текста и е негова опора – подготвя влизането на гласа, като го представя с музикалната му тема или установява съответната атмосфера. В зрелите му произведения съществува т.нар. интерпретативен фигурализъм, който напомня Вагнеровата теория за лайтмотива. Разпознаваме например мотива, съответстващ на думата „любов“ у Форе. В интерпретативния фигурализъм този мотив може да се появи на място, където текстът не го изисква. Понякога текстът и музикалният мотив могат дори привидно да си противоречат. 

Клод Дебюси (1862-1918) е автор на близо 70 melodies от „Звездна нощ“ (1876-77) до „Три стихотворения на Маларме“ (1913). След престой във Вила Медичи, като носител на най-високата музикална награда на Френската консерватория Prix de Rome, Дебюси решава да се върне преждевременно в Париж и да води живот на независим музикант. „Усетих че губя свободата си“. Консерваторията упреква своя възпитаник, че пише музика „странна, неразбираема и неизпълнима“. Fin de siècle бележи разлома между стария консервативен академизъм и неприемливо „дръзките“ нови радикални художествени изразни средства и форми.

Основните източници на вдъхновение за Дебюси са музиката на Вагнер, поезията и живописта. Още през 1887 г. терминът "импресионизъм" е използван, за да се характеризира неговата музика, по аналогия с революционно изкуството на прочутата група френски художници, въпреки че самият той упорито се съпротивлява на това неприемливо за него поставяне в рамка.

Voiles (Воалите/Платната) No. 2 от Préludes, Книга I, е композирани от Дебюси през 1909 г. Ако воалите се възприемат като „платна“, музиката на Дебюси може да изглежда „живописна“ – фино калибрирани тембри (цветове), носена от мъглите хармония, рисуваща сцени на открито или, още по-общо, свързваща въздушно и визуално. Съзвучията се реят волно в музикалното пространство, освободени от ограниченията на гласа. Дебюси се е „погрижил произведението на изкуството да не е нищо друго освен произведение на изкуството“, защото за него „изкуството е игра и нищо друго.” 

Estampes ("Щампи"), 1903, е композиция за соло пиано. Тази сюита се състои от три части:

-  Pagodes ("Пагоди")
-  La soirée dans Grenade ("Вечер в Гранада")
-  Jardins sous la pluie ("Градини в дъжда")

„Пагоди“ е вдъхновена от индонезийска музика за гамелан – традиционно ансамблово изпълнение на перкусии, която Дебюси чува по време на Световното изложение в Париж през 1889 г. Пентатоничните гами се вият нагоре по ориенталски богато украсените покриви на пагодите.

По време на написването на „Вечер в Гранада“ Дебюси прекарва няколко часа в Сан Себастиан де лос Рейес близо до Мадрид. По думите на испанския композитор Мануел де Файа - „въпреки че отсъства и такт в тази творба, заимстван от испанския фолклор, цялата композиция, дори в най-фините си детайли, възхитително въплъщава Испания.“

"Градини в дъжда" в хроматични гами описва градина в град Орбек в Нормандия по време на гръмотевична буря - виещ вятър, бушуваща буря, трополящ дъжд. Дебюси използва две народни мелодии, приспивната песен Dodo, l'enfant do и Nous n'irons plus au bois parce qu'il fait un temps insupportable.

***

Mélodie е вглъбено изкуство, което не понася големите концертни зали, но вече и музикалните салони като този на графиня Дьо Полиняк на ул. "Барбе-дьо-Жуи" са затворили врати. П. Бернак разказва, че нейният салон бил последният парижки салон. „Всяка неделя вечер много музиканти и големи виртуози се събираха в него и се музицираше за собствено удоволствие. Почти всички melodies на Пуленк, които бяхме създали заедно, изпълнявахме у нея преди да ги представим пред публика. Тя самата беше много добра пианистка и свиреше на четири ръце с някой от посетителите си. Имаше и очарователен глас… но преди всичко музикалната й преценка беше безпогрешна..“

Подобни вечери принадлежат  на миналото – ето защо, тъжна или весела, mélodie винаги разпръсква аромат на меланхолията.

--- по материали от История на музиката, ч.2, Мари-Клер Белтрандо-Патие, София 1999; „Дебюси или тихата револяция“, Андре Букурещлиев, София 2012; Oxford History of Western Music

◊ ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ

Христина Василева

Сопран

Медалистка от конкурса за оперни певци Vivavoce на Фондация "Арденца".

Създател и солист на бароково трио „Афетуозо” заедно с диригента и композитор Йосиф Герджиков и флейтиста Димитър Маринкев. Изпълняват концерти в страната и София от 2009 г. Участия във фестивалите „Перперикон“ в Кърджали, „Моцартови празници“ в Правец, „Влайкови дни“ в Пирдоп, Коледен фестивал на Музикален център „Борис Христов“, концерти във Френския институт в София,  множество концерти на Културния център на Софийския университет, и др. Концерти с изявени барокови солисти от Европа и България, сред които Василий Илисавски и Аапо Хакинен. Концерт в Люксембург.

Христина е магистър по културология, Софийски университет. Още като студентка, Христина  постепенно се връща към пеенето като повече от хоби. Вокална техника усвоява при изявените оперни певици Роза Митова, Людмила Герова и Баясгалан Дашням. Валерия Широканска е първата й учителка по пеене. Посещава майсторския клас „Бах и неговото време” на Ирина Щиглич и майсторски клас на Татяна Шиварова. Пее в Софийски камерен хор, с който участва в много концерти в страната и чужбина. През годините Красимира Стоянова е незаменим съветник за пеенето и техниката.

Няколко години подред е солистка на празничния концерт „Шедьоврите на славянското музикално творчество“ по случай 24 май с оркестъра на Софийската филхармония под диригентството на Моника Волинска (Полша), Александър Сиднев (Русия) и Мартин Пантелеев (България) на сцената на Зала България. В репертоара й е сопрановата партия на „Стабат Матер“ от Дж. Б. Перголези, солов вариант, с няколко изпълнения в София и Пловдив в партньорство с певиците Виолета Радомирска, Людмила Герова и Петя Петрова. Изпълнява бароков и песенен репертоар.

Вече трета година Христина участва активно в бароковите семинари на диригента Йосиф Герджиков и певицата и вокален педагог Гиргина Гиргинова, съвместно с театрална школа „Грозарде“ на актьора и режисьор Георги Грозев.

Това е първата съвместна програма с пианистката Галина Драганова.

Галина Драганова

пиано и хамерклавир

Галина Драганова е от малкото пианисти, получили равностойно образование както в областта на съвременната пианистична школа, така и в традициите на изпълнителското изкуство на старинни инструменти. Галина Драганова и Василий Илисавский са единствените изпълнители  на историческо фортепиано (хамерклавир) в България.

Завършва СМУ „Христина Морфова”, Стара Загора – в класа по пиано на Нели Камбурова и НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София – при проф. Димо Димов.

През 1996 г. печели място в майсторски клас във Висшето училище за музика в Щутгарт, където завършва аспирантура при проф. Волфганг Блозер. В Германия се заражда интересът ѝ към хамерклавира – инструментът, съществувал във времето от синовете на Йохан Себастиан Бах до Роберт Шуман – и към автентичното изпълнение на съответните стилове. Галина прави специализация при проф. Екарт Зелхайм във Висшето училище в Тросинген – най-големият немски институт за старинна музика.

През 2001 г. продължава в Кралската консерватория в Хага (Холандия) – Европейски център за барокова и класическа музика и в Амстердамската консерватория, където завършва магистърска степен при проф. Барт ван Оорт.

Посещава майсторските класове на Вера Горностаева, Катрин Викерс, Малколм Билсон и Алексей Любимов.

През 2003 г. е поканена като асистент в класа по историческо пианофорте на проф. Екарт Зелхайм.

В годините 2002-2004 Галина Драганова живее в Брюксел, а 2004-2007 – в Хага. Концертира в Белгия (Palais des Beaux–Arts, Фестивала „Клаудио Монтеверди”), Холандия (Фестивала за старинна музика в Утрехт) и Германия с репертоар от виенската класика и ранния романтизъм, представен на съответните исторически модели фортепиано.

През 2005 г., за първи път в България, тя изнася серия от концерти на хамерклавир, които предизвикват интерес както сред широката публика, така и в професионалните среди. Участва на фестивала „Софийски музикални седмици” и Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора, заедно с камерен ансамбъл „Софийски солисти”. Изнася лекция за студенти и преподаватели от Музикалната академия в София и прави записи на хамерклавир за Българското национално радио.

През 2006 г. е поканена на фестивалите „Софийски музикални седмици”, „Варненско лято” и „Аполония”, където представя различни като музикален стил солови и камерни програми, с участието на старинни струнни инструменти, хамерклавир и съвременно пиано.

Заедно с Василий Илисавски създават дуото „Хамерклавир”, което изпълнява творби из репертоара за четири ръце от XVIII и XIX век.

Галина Драганова е основател на Фондацията „Старинна музика”, която провежда образователна програма в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, с участието на водещи изпълнители на автентични инструменти.

............................

Проектът се реализира с подкрепата на Столична община.

Медиен партньор – Културен център на Софийския университет.