AL AIRE ESPAÑOL – концерт на сопраното Ина Кънчева и китариста Кито Гато в чест на испанската култура по света

AL AIRE ESPAÑOL – концерт на сопраното Ина Кънчева и китариста Кито Гато в чест на испанската култура по света

На 13 октомври, петък, от 19:30 часа в Аулата на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ фестивал CULTURAMA ще представи най-новия музикален проект на Фондация „Културни перспективи“. Певицата Ина Кънчева и китаристът Кито Гато се срещат, за да предприемат едно пътуване „AL AIRE ESPAÑOL“ през испанската и италианската вокална музика от XVII до XX век.

В програмата ще чуем произведения от сефарадския и андалуския репертоар – Федерико Гарсия Лорка, Мануел де Фая, Хуан Хидалго, Хосе Марин, Барбара Строци и др.

Концертът е в чест на испанската култура по света с Патрон Испанско посолство в България и по случай председателството на Испания на Съвета на ЕС.

„Уникалната интензивност на цялото испанско изкуство може да бъде обяснена с експлозията между различните култури и възможностите на тяхното обединяване – от мавританския юг, през духовната енергия на сърцето на Испания – Галисия, през мистичния север. Трите култури заедно в Al Andalus, където и трите религии в хармония са имали свободата на богопочитане. Андалузката цивилизация – интеркултурна и толерантна, като рай на земята, не само за сетивата, но и за ума, има голям принос за хуманизма и Възраждането в Европа. Наред с преоткритата антична философия, логическото мислене, астрономията, оптиката и алхимията, не по-малко значимо е и култивирането на една богата чувствителност. Извисената, светла, но преди всичко чувствена мавританска култура превръща всеки аспект на живота в произведение на изкуството. Очарованието от ароматите, козметиката, чудните тинктури, огромното разнообразие от подправки, тяхното съчетаване като цветове върху палитра, рафинира сетивата чрез изисканото си изобилие.. Различните музикални традиции се смесват и дават началото на нов стил – фламенко. Танцът, пеенето, китарата в тази музика на „непритежанието“ са квинтесенция на чисти емоции, избликнали от дълбините. Ала земната реалност е ефимерна… Страстният копнеж по висшата реалност на Бога изпълва не само поезията на източните поети мистици (Баязид: „Аз съм този, който пие виното, виното и виночерпецът“). В Алхамбра – дивно пространство за съзерцание и медитация – замайващата сложност и съвършен баланс в потока от повтарящи се мотиви и арабески „разплита“ монолитността на структурата. Водните отражения правят чупливи тежките кули, колоните, сводовете, които като пръски вода кристализират в безкрая… Всяка история има своите светлини и сенки. Въпреки вкаменяващите строгост и контрол на войнстващия католицизъм, в испанските катедрали олтарът, плътно декориран с фигури на светци и орнаменти, напомня мавританския ужас от празното пространство. Конфликтът, от който възниква най-драматичното изкуство на Испания през XVI – XVII век, възпламенява обсесията от мистични екстази. В художествените визии на Ел Греко флуидността на формите е видимо проявление на духовно електричество, екзалтация на светлината в телата, в пейзажа на Толедо…Мистичното и чувственото едновременно, единосъщно оплождат испанското въображение и през идните векове и така стават извор на вдъхновение и за изпълнителите.

Първата част на концертната програма съдържа предимно музика във връзка със свещени и светски текстове, поръчвана от феодалните дворове, изпълнявана за специална малка публика, както и композиции за Католическата църква, които са били предназначени да представят религиозните празници.

Giulio Caccini (1551 – 1618) е композитор с музикално историческо значение в двора на Медичите във Флоренция, който има голямо участие в създаването на първата опера „Дафне“. Неговият монодико-речитативен стил на пеене оказва значително влияние върху развитието на музиката през XVII век. Могат да се чуят неговата песен „Dalla porta d'oriente“ и арията „Torna, deh torna“, като последната е в подчертано силабично-колоратурен стил. Танцовата песен „Esperar, sentir, morir“ на испанския композитор Juan Hidalgo (1614 – 1685) дава представа за неговия стил. Идалго се радва на голям престиж в испанския двор. Той композира театрална музика и опери, наред с други неща, и е приятел на драматурга Калдерон де ла Барка. Наред с това се представят две композиции на Barbara Strozzi (1619 – 1677) – тя е незаконна дъщеря на значимия поет и либретист Джулио Строци. Строци е принадлежал към групата на влиятелните интелектуалци във Венеция, бил е приятел на Клаудио Монтеверди. Още като дете Барбара Строци влиза в контакт с много венециански поети и музиканти. Тя се обучава като певица и се развива автодидактично в един от най-иновативните композитори в областта на инструменталната камерна музика около средата на XVII век. Представяме трогателното ламенто от нейната кантата „Lacrime mie“.

Girolamo Kapsberger (1580 – 1651) прекарва младостта си във Венеция, има австрийски благороднически произход и благодарение на широките си връзки получава достъп до най-висшите обществени кръгове в Рим. Неговият покровител кардинал Франческо Барберини (племенник на папа Урбан VIII) го поставя начело на големи църковни и светски музикални проекти. Капсбергер е смятан за един от най-добрите интерпретатори на теорба по негово време, независимо от композиторския му талант. Като композитор той оставя след себе си сакрални и светски вокални произведения, сценични творби, инструментална музика. Най-популярните му вокални произведения са „Виланела“ и от тях представяме „Figlio dormi“ и „Cinta di rose“.

Животът на испанския композитор José Marin (1619 – 1699) се движи в периферията на феодалното общество, на няколко пъти е замесен в престъпления. Марин не получава поръчки от двора като своя съвременник Хуан Идалго. Още по-странно изглежда, че в един некролог на “Gaceta de Madrid” (1699) значението му като композитор е извънредно високо оценено. Запазени са само негови светски композиции. Програмата на концерта включва от неговите „60 tonos“: канцонетата „Ojos, pues me desdenais“.

Gaspar Sanz (1640 – 1710), родом от Арагон, е китарист, учител и композитор. Бил е учител по китара на инфанта дон Хуан. Композицията за соло китара „Canarios“ е негова.

Композицията „Convidando esta la noche“ на мексиканския композитор Juan García de Zespédes (1619 – 1678) е написана в стил мадригал, с продължителни ноти между постоянно повтарящи се ритмично-мелодични фрази като поглед към минималистичната музика на XX век.

Музикалната култура отразява социалния живот и неговия йерархичен ред. С процесите на социални промени през XIX и XX век се променя и функцията на музиката и музицирането.

Във втората част на концертната програма е представена музика от ХІХ и ХХ век, която е адресирана към различни социални групи слушатели. Линията е изведена от „Siete Canciones Populares“ на испанския композитор Manuel de Falla (1876 – 1946), и от „Canciones de Falla“ (1876 – 1946), в която той интегрира традицията на испанската народна музика в стила на художествената музика на ХХ век. От “Canciones” на поета и драматурга Federico García Lorca (1898 – 1936), с голяма виртуозност в партията на китарата, до песните от испанско-сефарадската традиция (тук арабско-еврейските способи на една древна музикална култура звучат в модерна хармонична подредба), до аржентинската и перуанската популярна музика. Пъстрото разнообразие на тази музика съблазнява да се мечтае и позволява на спомените да избликнат и да се реят свободно в емоционалната чувственост на испанския дух.“

Текст Ина Кънчева/ Пенка Казанджиева

Повече за концерта вижте на: https://culturama.art/events/al-aire-espanol

За изпълнението на този проект в България Фондация „Културни перспективи“ се радва на специалната подкрепа на Казанлъшката фабрика за струнни инструменти „Кремона“, която догодина чества 100-годишнината си. Те са горди, че техните китари се радват на голям успех в цял свят и попадат в ръцете на забележителни музиканти.

Фондация „Културни перспективи“/ CULTURAMA FEST 2023, част от културния календар на Столична община, всички права запазени.

ЗА КИТО ГАТО

Роден в Буенос Айрес, Аржентина, Кито Гато започва обучението си по пиано и китара в Националната музикална консерватория. След това продължава да се усъвършенства в областта на оркестровото дирижиране, композицията, флейтата и ударните инструменти в страната си, а след това в Сантяго де Чили, Бразилия, Куритиба и Бостън. От 1992 г. се обучава в областта на старата музика под ръководството на Хопкинсън Смит и Едуардо Егуес. Оттогава насам той се изявява както като режисьор, така и като солист или член на различни формации в основните театри на Южна Америка, САЩ и Европа. Осъществява продължително турне в Азия, за да разпространява испано-американската барокова музика в Израел, Малайзия, Тайланд, Индонезия и Индия.

През 2020 г. получава магистърска степен по интерпретация във Висшата музикална школа в Женева под ръководството на Моника Пустилник. Участва в многобройни проекти за камерна и оркестрова музика, а от 2007 г. е един от основателите на Cappella Mediterranea.

От 2000 г. насам е издал многобройни записи с музика от Средновековието до Барока, както и с произведения от популярния жанр между Средиземноморието и Латинска Америка за лейбълите Alpha, Ricercar, Naïve, Virgin, Cantus и Sony. Редовно си сътрудничи с реномирани ансамбли, като L'Arpeggiata, Le Concert d'Astrée, Les Musiciens du Louvre, Le PoèmeHarmonique, Le Concert de la Loge и The Rare Fruits of Council и др.

Изпълнявал е в най-големите театри и фестивали по света, като Lincoln Center &Carnegie Hall, Ню Йорк, Auditorio Nacional de Madrid, Palau de la Música Catalana, Барселона, Radio France Auditorium & Opera Garnier, Париж, Teatro Colón, Буенос Айрес или Teatro alla Scala в Милано. Провеждал е майсторски класове по лютня и старинна музика в Аржентина, Бразилия, Франция, Италия и Южна Корея. Като композитор и аранжор е работил за различни институции като Радио Франция, Фондация „Гулбенкян“, RTVE Испания и артисти като Соня Йончева, Ан-Софи фон Оттер, Нурия Риал, Филип Жаруски, Кристина Плухар, Леонардо Гарсия Аларкон и др. От 2021 г. е професор по лютня и камерна музика в Cité de la Musique et de la Danse - Консерваторията в Страсбург, Франция.

ЗА ИНА КЪНЧЕВА

Завършва оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София. Следват стипендии в Европейския оперен център, Манчестър, Фондация Арена ди Верона, Академия Киджана, Център за усъвършенстване „Пласидо Доминго“ – Palau de les Arts. Лауреат е на много престижни конкурси, сред които „Млади музикални дарования“, „Панчо Владигеров“, „Монсерат Кабайе“, „Мануел Аусенси“, „Спирос Арджирис“, DEBUT, „Виоти“, As.Li.Co и др. В България е отличена с „Музикант на годината“ 2002 г. От 2002 до 2006 Ина Кънчева е солист на трупата на Хановерската Опера, а от 2005 до 2011 на Щутгартската опера, където изпълнява ролите на Жулиета от „Капулети и Монтеки“, Мими от „Бохеми“, Виолета от „Травиата“, Графиня Адел в „Граф Ори“, Лучио Чина в „Лучио Сила“, Микаела в „Кармен“, Фиордилиджи от „Така правят всички жени“, Памина от „Вълшебната флейта“ и др.

През 2020 и 2021 Ина е в тясна колаборация с Радио Оркестъра на Берлинското национално Радио и с тях осъществява многобройни записи и концерти. През този период тя има редица участия с рецитали в Мадрид, Ваймар, Берлин, Париж, както и участва в няколко проекта на Франс-Мюзик и Консер де Пош във Франция и Фондация Хуан Марч в Испания. Изявява се като солист в редица фестивали в България и в чужбина: Festival Castell de Peralada (Испания), Amadeus Festival и Flanneries Music Festival (Франция), Landmarks Summer Festival (САЩ), Beiteddine Festival, Rossini Opera Festival, Ambronay Barock Festival, Ostrava International Festival и др., както и в редица оперни театри в Германия, Кралската датска опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Миланската „Ла Скала“, Palau de les Arts във Валенсия, Teatro Filarmonico във Верона и др.

Работи с международно признати диригенти като Сър Колин Дейвис, Манфред Хонека, Енрике Мацола, Владимир Юровски, Алберто Дзеда, Джанлуиджи Джелмети, Василий Петренко, Джулия Джоунс, Сър Невил Маринър, Иржи Белохлавек, Конрад Юнгхенел, Себастиан Рулан, както и с водещи специалисти в областта на бароковата музика като Рене Якобс, Отавио Дантоне, Фабио Бионди, Стефано Монтанари и др.