Великденски концерт във Варна с Реквием от Моцарт и Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен

СЪБИТИЕТО

На 13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, в рамките на XXII Великденски музикален фестивал, предстои голям Великденски концерт с диригент Кръстин Настев. Ще прозвучи Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Изпълнението се посвещава на паметта на отишлия си внезапно тромпетист от оркестъра Здравко Гайдаров. Великденската музикална вечер ще завърши с Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен, с който солистът - младият варненски пианист със световна кариера Галин Ганчев отправя послание към своите съграждани и съотечественици за присъединяване към четири благотворителни каузи.

РЕКВИЕМ ОТ МОЦАРТ КАТО ВЪЗВИШЕН КЛЮЧ

Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанце, че всъщност композира Реквием за собствената си смърт. Този факт е художествено преиначен от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, с Ненчо Костов в ролята на Амадеус и Стоян Радев в ролята на Салиери.

Историческата истина е друга. Човекът, който поръчва заупокойната меса, е граф Франц фон Валзег, който често представял на частните си концерти чужди произведения като свои. Именно той анонимно поръчва Реквиема на Моцарт, за да почете паметта на младата си съпруга. Затъналият в дългове композитор е привлечен от щедрото възнаграждение и въпреки тежкото си здравословно състояние, се заема с композирането на творбата, която така и не успява да довърши. Първото изпълнение е на 10 декември 1791 г. – 5 дни след смъртта на Моцарт и 3 дни след погребението му в общ гроб във Виена. Предполага се, че няколко месеца по-късно ученикът на Моцарт Франц Зюсмайер довършва произведението, на базата на фрагменти, оставени от Моцарт, както и на по-ранните му творби.

Написан за симфоничен оркестър, хор и четирима солисти - сопран, алт, тенор и бас, Реквием на Моцарт отрежда първостепенна роля на хора - 11 от общо 14 музикални номера се изпълняват от хора и само 3 – от солистите.

Към историята на произведението трябва непременно да се добави и това, че темата за смъртта занимава Моцарт не само през последната година от живота му, а отразява неговите, натрупани в годините, философски възгледи за връзката с отвъдното. „Тъй като смъртта е истинската цел на нашето съществуване, през последните няколко години създадох толкова близки отношения с този най-добър и истински приятел на човечеството, че образът на смъртта не само не е вече ужасяващ за мен, но тя наистина е много утешителна и успокояваща“, пише великият композитор на баща си Леополд 4 години преди да създаде своя шедьовър.

В своя Реквием Моцарт пресъздава титаничния сблъсък между такива силни човешки чувства, като страдание и страх, гняв и ужас, скръб и себенадмогване, които сюблимират в умиротворение и духовно съвършенство. В дните преди Възкресение Христово, Реквием от Моцарт може да се възприеме като възвишен ключ към Божия промисъл. И като еманация за човека, завещана от един гений, обичания и изпратен от самия Бог - Амадеус... (Амадеус – от лат. обичан от Бог).

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ

„Сега, когато се подготвям за Великденския концерт, се вълнувам от възможността отново да преживея емоциите от първата ми среща с това произведение. Оттогава досега съм дирижирал Реквиема многократно и винаги в съзнанието ми на преден план се появява звукът на алтовата партия, към която принадлежах като дете. Припомням си историята на написването, сцени от филма на Милош Форман и посланията на текста, които засягат вечния проблем за човешката съдба след смъртта“, споделя диригентът Кръстин Настев.

„Моцарт, както е известно, не е успял да завърши своя опус. Съществуват няколко редакции, но завършената версия на Зюсмайер, която жената на Моцарт Констанце предава на Граф Валзег, е именно тази, която ще изпълним и ние във Варна.

Ще посветим изпълнението на нашия колега Здравко Гайдаров, който внезапно ни напусна преди дни и ще се помолим с четвъртата част на Реквиема „Recordare, Jesu Pie" (Спомни си, милостиви Исусе, да не бъде забравен от Бога).

ГАЛИН ГАНЧЕВ С ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ В ПРЕМИЕРНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЧЕТВЪРТИЯ КЛАВИРЕН КОНЦЕРТ ОТ БЕТОВЕН

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся. Трудностите са интересни, а за мен е много важно, това, което свиря, да ми бъде интересно. Винаги гоня някакво следващо предизвикателство, понякога дори не знам какво точно искам да намеря, но когато го намеря, съм щастлив.

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка. Очевидно това е замисълът на целия Великденски концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Бетовеновия концерт за пиано и оркестър №4. Двете произведения наистина са добра комбинация и поднесени в цикъл извеждат едно общо духовно послание.

Четвъртият клавирен концерт датира от т. нар. среден период в творчеството на Бетовен, в който се появяват още няколко мащабни произведения. Той се характеризира с нови структурни и драматични подходи както спрямо предишния и следващия клавирен концерт, така и спрямо симфониите и сонатите за пиано, и в този смисъл заема особено място в творческата биография на великия композитор.

Научих това красиво произведение преди 3 години, но сега ще го свиря за пръв път с оркестър и поради тази причина много се вълнувам. Бих искал с моето премиерно изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен да призова моите съграждани и всички съотечественици да се присъединят към благотворителните каузи „За доброто“ https://zadobroto.com/; „Предай нататък“ https://www.begood.today/; „Гората.БГ“ https://gorata.bg/ и „Капачки за бъдеще“ https://www.facebook.com/kapachkizabudeshte. Доказали ефективността си във времето, тези каузи отправят различни послания, но всички целят да събудят съпричастието на обществото – било то към хората със здравословни проблеми или в неравностойно социално положение, закупуването на линейки за нуждаещите се болнични заведения, засаждането на нови гори, опазването на околната среда и т.н. Поводът за моя призив е най-светлият християнски празник, който отваря сърцата ни за доброто. Но това не са каузи само за Великден, те би трябвало да ни водят в постоянния стремеж да бъдем по-добри, по-състрадателни, по-толерантни. И ако за нас закуската, обядът или вечерята са нещо естествено, нека се замислим, че има хора, които не могат да си го позволят. Има хора, които се нуждаят от нашата подкрепа. Нека се опитаме да им помогнем.