Музика

Известни изпълнители представят неизвестни творби

Музикална сцена - Варна , 2007

◊ СЪБИТИЕТО

Концерт на Лидия Ошавкова и Иван Кожухаров с варненския симфоничен оркестър

На 9 март 2007, от 19.00 часа

Симфоничният оркестър под диригентството на Иван Кожухаров ще изпълни една нетрадиционна програма - три малко познати и изпълнявани в България творби от различни композитори и епохи:
 
. Моцарт – Масонска траурна музика,
. Жак Ибер – Канцерт за флейта и оркестър и
. Антон Брукнер – Симфония № 3 в ре минор.


◊ ЗА ДИРИГЕНТА

Иван Кожухаров завършва специалност "оперно-симфонично дирижиране" в Държавната консерватория "Н. А. Римски-Корсаков" - Санкт-Петербург при професорите Николай Рабинович, Арвид и Марис Янсонс (1976).

От 1976 г. е последователно диригент и главен диригент на Бургаската опера, главен диригент и Главен художествен ръководител на Бургаската филхармония. През 1980 – лауреат и носител на Голямата награда на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща.

От 1991 г. дирижира Нов камерен ансамбъл и Camerata classica, София, с които е реализирал редица записи за австрийски звукозаписни и импресарски компании. От 1999 е Музикален директор и Главен диригент на Оперно-филхармонично дружество - Бургас. В периода 1999–2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир (Турция). Постоянен гост-диригент е на Филхармонията в Санкт-Петербург (от 1997 г),  Президентския симфоничен оркестър в Анкара (от 2001 г.) и на оркестъра Prima la musica в град Аалст (Белгия) от 2005 г.

Иван Кожухаров е почетен гражданин на Бургас.


◊ ЗА ПРОГРАМАТА

Първото произведение от програмата в концерта на 9 март включва Масонската траурна музика в до минор от В. А. Моцарт (1756-1791). В края на 1784 г. във Виена великият австрийски композитор постъпва в масонската ложа „Благотворителност”. Малко по-късно, през 1785 г. създава своята творба в памет на своите братя по масонство – Мекленбургският херцог и граф Естерхази.

Точно така, както и в увертюрата към “Вълшебната флейта”, акордите в началото на пиесата имат символично значение. В средната част на траурната музика преминава старинен григориански хорал.

Второто произведение от програмата на концерта е също твърде рядко изпълнявано у нас и включва Концерт за флейта и оркестър (1934) от френския композитор Жак Ибер (1890–1962). Тази творба, наред с неговите Концерт за виолончело и духови инструменти (1925) и Камерен концерт за саксофон (1930), се определя от специалистите като връх на композиционното майсторство през ХХ век. В лицето на Ибер френската музика се обогатява с автор, склонен към изящно и шеговито остроумие, но освободено от вулгарност. В този своеобразен стил са създадени и много негови сценични творби, особено от ранния му период: “Балада за Редингската тъмница” – по Оскар Уайлд (1920), комичните опери “Анжелика” (1927) и “Крал Ивето” (1930). Сред интересните събития в богатото творчество на Жак Ибер следва да се причисли и сюитата „Вечният странник” (музика към филма „Дон Кихот” с участието на Фьодор Шаляпин).

. Соловата партия на флейтата в концерта на френския композитор ще изпълни световноизвестната българска флейтистка Лидия Ошавкова. Тя е френски възпитаник – специализирала е при Жан-Пиер Рампал и Ален Маршал в Париж и Ница. Като солист на Софийската филхармония участва в многобройни турнета на състава в Европа, Япония и САЩ. Изнася концерти на престижни международни фестивали в България, Франция, Италия, Япония.

Занимава се активно с преподавателска работа - професор е по флейта в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София. Ръководи и майсторски класове в Гърция, Швейцария, Турция, Холандия, Корея.

Концертът на 9 март ще завърши с Третата симфония (1873) от австрийския композитор Антон Брукнер (1824– 1896). Често я наричат “Трагична”, заради силното влияние на “късния” Рихард Вагнер. Днес тя е сред най-представителната част от репертоара на водещите световни оркестри.

Независимо че музикалното мислене на Брукнер е повлияно от Вагнеровата естетика, той има собствен ярък принос в симфоничното творчество от втората половина на ХІХ век. Пътят на неговата музика до реализацията пред публика е труден и едва след смъртта му тя придобива полагащото й се обществено признание.
Автор: Любомир Кутин
08.03.2007 г. 16:45
Посетено: 593
Етикети: изпълнители
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/3613-izvestni-izpalniteli-predstavyat-neizvestni-tvorbi