Музика
Пианистката Анжела Тошева с нова концептуална програма на „Софийски музикални седмици“ и премиера на компактдиск
Клавирен рецитал „Пътешествие с лодка“ и представяне на нов компактдиск „Следи“/ “Traces”
На 30 юни от 19 ч. в Камерна зала „България“ пианистката Анжела Тошева ще представи на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ най-новата си концептуална програма. Съставена е от произведения на любими за изпълнителката композитори – Клод Дебюси, Морис Равел, Бела Барток, Ференц Лист и, както самата тя посочва, „отразява непредсказуемостта на живота ни през изминалите две години“. Неколкократното отлагане на представянето й от своя страна допринася за окончателното оформяне на предварителния замисъл.
Клавирният рецитал „Пътешествие с лодка“ е посветен на паметта на композитора Михаил Големинов (1956 – 2022), който специално за този фестивален концерт е подготвял нова творба – „Градски мелодии”/ “Urban Tunes”, за съжаление останала недовършена. Вместо последния му опус пианистката ще представи специално написаните за нея „Плаващ метал“ (2001) и „Ноктюрно“ (2006). Въпреки че включва само две произведения на Михаил Големинов, програмата според идеята на изпълнителката „очертава контурите на негов портрет през ракурса на Дебюси и Равел, от една страна, и на Лист и Барток, от друга“.
В „Пътешествие с лодка“ Анжела Тошева поставя фокуса встрани от известните и очаквани пиеси, свързани с темата за водата като “Au bord d’une source” и „Фонтаните на Вила д’Eсте“ от Лист или „Градини под дъжда“ от Дебюси. Ще прозвучи по-рядко изпълнявана творба от Ференц Лист – клавирната транскрипция по текст на Хайнрих Хайне Песен за пиано “Am Rhein im schonen strome”/„На красивите извори на Рейн” (1843). Клод Дебюси е представен с “L’isle joyeuse”/ „Островът на радостта“ (1904), възпяващ далечното пътуване по море към родния остров на Афродита, а Морис Равел – с „Игри на водата“ (1901). На 140-годишнината от рождението на Бела Барток (1881 – 1945) пианистката посвещава „Петнайсет унгарски селски песни“ (1914 – 1918), които тя досега не е изпълнявала пред публика. Концертната програма включва и премиерно за България произведение от съвременния френски композитор Паскал Дюсапен (1955). Творбата му за соло пиано “Black letters” е създадена през 2019 г. по поръчка на директора на Лувъра в Париж за откриването на изложбата на художника Пиер Сулаж.
Яркото присъствие на Анжела Тошева в културното пространство има многостранни измерения. Възпитаничка на Людмила Стоянова, проф. Мара Петкова, проф. Богомил Стършенов и проф. Лили Атанасова, тя изгражда собствен стил, открояващ се с характерен индивидуален почерк. Активно концертиращ изпълнител с богат репертоар, организатор на разнообразни събития у нас и в чужбина, много от които – с фокус върху съвременната музика, ръководител на майсторски класове в университети на различни места по света, музикален издател, продуцент, респектиращата й творческа биография включва също многобройни български и международни награди и отличия, дисертационен труд по камерна музика, звукозаписна дейност, интензивна и много успешна педагогическа практика. Името й се свързва с редица първи изпълнения на знакови творби, някои от които са й специално посветени, създала е вярна публика, следваща я във всяко от интересните й нови начинания.
-
Два дни по-късно, на 2 юли от 17.30 ч., в Студио „Музика“ на Концертен комплекс „България“, отново в рамките на „Софийски музикални седмици“, като част от богатата съпътстваща фестивална програма ще се състои премиерата на най-новия компактдиск на Анжела Тошева – „Следи“/ “Traces”, резултат от над трийсетгодишен труд в полето на Новата музика. Висококачествените записи на знакови произведения от български и чуждестранни композитори са от фонда на Българското национално радио – студийни или реализирани по време на концертни изпълнения от рецитали на фестивала Musica Nova – Sofia и ежемесечните матинета, организирани от Дружеството за нова музика в България.
Албумът съдържа опуси на Антон Веберн (1883 – 1945) – „Вариации за пиано“ оп. 27, Дьорд Лигети (1923 – 2006) – „Фанфари“ и „Желязо“ из „Етюди“, Лазар Николов (1922 – 2005) – Соната № 8, Константин Илиев (1924 – 1988) – „Страници от албум“, Иван Спасов (1934 – 1996) – „24 багатели“, Руси Търмъков (1949 – 2011) – „Минимал в G от 3/4 до 8/4... само 3/4 за край“, Михаил Големинов (1956 – 2022) – „Утринна песен на генно модифицираните птици“ за пиано и смесени медии и др.