Проф. Минчо Минчев: Лятната академия "Варненско лято" създава атмосфера на доброжелателност за младите таланти

Проф. Минчо Минчев. Снимка: Росен Донев

◊ МЕЖДУНАРОДНА ЛЯТНА АКАДЕМИЯ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2021

Най-младите музиканти, които имат възможност да се учат от примерите на високия професионализъм в дните на ММФ “Варненско лято”, са участниците в Международната лятна академия, която в момента провежда своите занимания. По традиция класовете в Академията се водят от изпълнители и педагози с международна известност. Най-изявените участници ще представят постиженията си в концерти в Градската художествена галерия с начален час 19:00.

Днес, 20 юли, е представянето на майсторския клас на Димитър Буров по цигулка и виола. На 21 юли ще видим най-добрите участници в майсторския клас на проф. Минчо Минчев по цигулка, а на 22 юли ще се изяви класът по оперно пеене на Емил Иванов.

Много млади цигулари идват във Варна с надеждата да заслужат честта да свирят на цигулка от фонда на проф. Минчо Минчев. На 21 юли ще научим кои млади таланти ще вземат в ръце някой от инструментите на легендарния български виртуоз.

В разгара на работата си в майсторските класове артистичният директор на Международната лятна академия проф. Минчо Минчев беше любезен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева:

– Маестро, какво е по-различно тази година в Академията, какви са младите хора в майсторския клас и в състезанието на Фонд “Цигулките на проф. Минчо Минчев”? Какво забелязвате като тенденция в развитието им? Има ли определена посока? 

– Годишното състезание за цигулари не е конкурс, а по-скоро едно прослушване на хора, които имат нужда от по-добър инструмент. Инструментите, които са във фонда и са свободни, могат да бъдат дадени на детето или по-големия студент. Има шанс младият човек да получи този инструмент. Конкурс е дотолкова, че има някаква вътрешна конкуренция. Важно за мен е, след като един музикант получи награда от фонда, какво е неговото развитие за една година. Ако има добро развитие, той може да задържи още цигулката, ако не е – явно не е за него тази цигулка и тя отива в ръцете на някой друг.

– Това е “предай нататък” в най-чистият му вариант.

– Знаете ли, в живота си аз съм имал щастието да ми бъде помагано. Когато бях ученик в Музикалното училище в София, през втората година вече имах стая в жилището на Любен Владигеров, братът близнак на Панчо Владигеров. Той ми даде своя цигулка, с която се явих на конкурса Виенявски. Свирих известно време с нея. След това имах възможност да свиря две години на един прекрасен инструмент Гуарнери. После, благодарение на отношението на Людмила Живкова към талантите, които представят България по света, на Стойка Миланова се купи прекрасна цигулка, на мен се купи Страдивариус, на Венцеслав Николов се купи прекрасно виолончело Гофрилер и се събра още една цигулка, Джофредо Каппа, която е на Евгения-Мария Попова. Така се събра една малка колекция, която с годините става ценна, а това бяха инструментите, с които ние продължаваме да си свършим оптимално работата. Знаете, че всеки един от нас в програмите на концертите си пише на какъв инструмент свири и откъде го има. Това е всъщност свидетелство за отношението на българската държава към талантите. С течение на времето от инструментите, които можех да си позволя да купя, и от тези, с които синът ми преминаваше с годините и оставаха вкъщи, реших да се създаде този фонд. Всяка година тези цигулки отиват при нови таланти тук в рамките на “Варненско лято”, в рамките на Лятната академия, на която  имам честта и гордостта да съм основател. Аз съм от хората, които не бият тъпана, ако нещо се случи, от никого нищо не крия, но никъде не се самоизтъквам. Това ми е характерът, това смятам, че човек трябва да прави. Когато можеш да помогнеш, не се чуди, а го направи.

– Вашето изкуство говори достатъчно за Вас.

– Благодаря. А какво е по-различното - нищо по-различно няма, защото тук идват талантливи хора. Някои от тях познавам, някои всяка година идват, има и други, които не познавам, но всеки е с огромното желание да научи нещо, да влезе в контакт. Създава се една атмосфера, която дава средата на доброжелателство, на добронамереност, а това е най-важното, за да може човек да върви напред. Гледаме да отстраняваме много елегантно нещата, които пречат в свиренето на този инструмент, да помогнем на младите хора да разтворят своето творческо пространство, в което да могат  да разсъждават. Това е задачата. Смятам, че това, което съм научил и съм имал щастието да получа, съм длъжен да го дам. Не, че съм длъжен, а е моя необходимост да го направя.

– Това е усещане за мисия, нали?

– Сигурно, защото като се вгледам в моето семейство, виждам, че и баба ми и дядо ми по бащина линия са били учители, които са  помагали на поколения, поколения ученици. Баща ми, който беше лекар, Бог да го прости, е помагал на толкова много хора, които са имали нужда. А и това, което се случва с големия ни син Нико - това е един прекрасен цигулар, преподава при нас в Академията в Германия. Така че това е една естествена последователност, която имаме нужда да правим и е наша необходимост.

– Какво се случва с Вашите пораснали ученици сега?

– Ние трябва да внимаваме как отглеждаме тези таланти. Необходимо е да имаме едно отношение от държавата, което е далеч по-смислено и по-ангажирано, по-отговорно. Не може да оставиш един талантлив човек на самотек, да се оправя както може. Просто не трябва да става така. Сега аз съм много обнадежден, защото има възстановяване на интереса към музиката и то към класическата музика. Това е много радостно. Действително много от хората, с които съм работил в Германия, дали ще са българи, германци или корейци, са много успешни в кариерата си като музиканти. Сред тях има над десет концертмайстора, които работят в престижни оркестри, а и всички останали също са в престижни оркестри. Нямам информация някой да се е отказал или да е неуспешен.

– Аз си мисля, че вече имаме и заглавие на нашето интервю „Изкуството да отгледаш талант“

– Знаете ли, талантът е като едно цвете. Ти трябва да се грижиш за него, трябва непрекъснато нещо да правиш за него… За да бъде днес успешен, на човек не бива да му липсва нито едно компонентче, детайлче от неговото изграждане. В класа ми от време онò, откакто съм започнал да преподавам, се събират хора, които имат еднакви интереси, всички се стараят да бъде все по-добре и по-добре. Тяхното развитие е израстване, аз често им казвам „вие сте конкуренти, но трябва между вас да има едно приятелство“. Трябва климат, в който да има доброжелателност, за да знам, че ако ми потрябва нещо, мога да се обадя на всеки един от вас и той да каже „веднага ти го пращам“. Това е просто колегиалността, която е страшно важно нещо.

* * *

Проф. Минчо Минчев. От 1990 г. е професор във Фолкванг Хохшуле в Есен – Германия. Канен е за солист на RPO, LSO, BBC, London Mozart Players, St. Martin on the Fields, St. Goldsmith Orchеstra, Radio Suisse Romana, Московското радио и телевизия и др.

Свирил е в Карнеги хол - Ню Йорк, Кенеди център - Вашингтон, Болшой театър и зала Чайковски - Москва, Фестивал хол и Роял Алберт Хол - Лондон, зала Херкулес – Мюнхен и др. Работил е с големи диригенти, между които сър Чарлз Гроувз, сър Невил Маринър, Ленард Слаткин, сър Александър Гибсън, сър Джон Елиът Гардинер и др. Правил е записи за DECCA, Балкантон, Капричио, Интеграл, Вест Дойче Радио (WDR), Радио София, Радио и Телевизия - Букурещ и Белград, Радио Женева и др. Водил е майсторски класове в Мексико, Куба, Турция, Гърция, Македония, Словакия, Япония, Южна Корея, Австралия и др.

Журира на престижни международни конкурси, между които Карл Флеш (Великобритания), Р. Липицер (Италия), Ифра Нийман (Германия), Бетовен (Чехия), Младежта музицира (Германия) и др. Носител е на наградата на Българското национално радио Музикант на годината – 1993 и Награда за изключителен принос към българската култура за 2010.

От 1993 г. е председател на Фондация “Панчо Владигеров” и председателстващ журито по цигулка на Международния конкурс за пианисти и цигулари “Панчо Владигеров”.

Артистичен директор на Международната лятна академия “Варненско лято”.

________________

ММФ „Варненско лято“ 2021 се организира от Община Варна в партньорство с Министерството на културата, Национално училище по изкуства „Добри Христов“, Театрално-музикален продуцентски център - Варна, и със съдействието на Градската художествена галерия "Борис Георгиев", Регионален исторически музей, Дворец на културата и спорта – Летен театър и Фестивален и конгресен център - Варна, Queen Elisabeth Music Chapel.

С финансовата подкрепа на А1, Солвей Соди, Фрапорт - летище Варна, Гларус - крафт бира, Кока Кола, клуб Ментол, Международен театрален фестивал „Варненско лято", Фестивал Радар, Посолство на Република Словения в България, Италиански културен институт, Посолство на Република Австрия в България - Австрийски музикални седмици, Испански културен институт "Сервантес" и Посолството на Испания в България, хотел „Черно море", курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена", Grand Mall.

Медийни партньори: Генерален медиен партньор - Българска национална телевизия, Българско национално радио, Moreto.net, Ти Си Варна, АртВарна.

www.varnasummerfest.org
www.facebook.com/vnsummerfest