"Гогол сюита" от Алфред Шнитке с премиера за Варна

◊ СЪБИТИЕТО

На 19 май 2021, 19.00 ч., Държавна опера Варна, под диригентството на Емил Табаков, ще се състои концерт, в чиято програма са включени Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски със солист Людмил Ангелов и "Гогол сюита" от Алфред Шнитке - премиера за Варна. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева.

◊ МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ ЗА ПРОГРАМАТА НА КОНЦЕРТА

Предложих на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, да представим за пръв път във Варна „Гогол сюита“ от Алфред Шнитке, едно много интересно произведение, което демонстрира развитието на руската музикална школа след Чайковски. Шнитке е немски евреин, но е роден и е учил в Русия, неговата музика предава всички нюанси на руската душевност. Радвам се, че г-жа Димова прие идеята, независимо, че за изпълнението на това произведение се заплащат авторски права. Освен това, в България обикновено се свири познат репертоар, а е важно да звучат и непознати, по-малко познати и авангардни творби. Необходимо е да се разчупи тази репертоарна инерция, не само заради публиката, която иска да чуе нещо ново, но и заради музикантите, които свирейки Шнитке, получават едно съвсем различно усещане за съвременната музика.

В София, където дирижирах Чайковски и Шнитке, макар произведението на Чайковски да беше друго, се получи интересен концерт. Затова реших, че ще бъде добре да поднесем и на варненската публика концерт с двама руски автори, който включва едно много познато произведение, като Първия клавирен концерт на Чайковски, и една съвсем непозната за България творба, като „Гогол сюита“ от Шнитке. В чужбина, в Германия например, Шнитке се изпълнява често, защото публиката е свикнала да слуша много и различна музика, също авангардни произведения.

В България съм представил вече няколко творби от Шнитке и след първоначалното стъписване, музикантите, както и публиката, изведнъж много започнаха да го харесват. Шнитке има, разбира се, и далеч по-сложни произведения от „Гогол сюита“, за които се изисква по-подготвена публика. Необходимо е време да се вникне в неговата новаторска музика, в която той започва с нещо най-обикновено, за да го превърне след това в нещо съвсем различно и ново, нещо, което дава израз на музикалната му мисъл и авторското му възприятие. Шнитке съчетава най-обикновената народна или улична музика с прийомите на класическата, на съвременната музика. Прави го майсторски и успява да убеди публиката и музикантите в този вид композиране. Това е неговата „полистилистика“, която го превръща в един от най-големите композитори на XX век.

Алфред Шнитке  и "Гогол сюита"

Алфред Шнитке (1934-1998) е автор на оперни, балетни и симфонични творби, вокални и инструментални камерни произведения, а също и на музиката за повече от 30 игрални, анимационни и документални филми, включително към знаменития филм „Белоруската гара”. В творбите си Шнитке съчетава и трансформира стилове, жанрове и направления от много епохи, свързва в единно цяло древни хорали, класика, джаз и авангард. Този новаторски подход, определен от самия него като „полистилистика”, се разпознава и в „Гогол сюита“.

Нейната предистория тръгва от 1975 г., когато легендарният режисьор в Театъра на Таганка Юрий Любимов, се обръща към Шнитке с молба да направи музикално оформление към спектакъла му „Ревизорска приказка” по мотиви от произведения на Гогол. Според замисъла, музиката трябвало да бъде самостоятелен герой, със задачата да изпълва пространството, да очертава времето и да спестява декори. И така, именно върху основата на тази музика Шнитке създава по-късно „Гогол сюита”.

„Гогол сюита” е авангардно произведение, в което полистилистичното музикално решение се превръща в ярко платно. Осмиват се пошлостта, глупостта и тъпотата. Творбата се състои от 7 части, които изцяло отразяват драматургията и концепцията в спектакъла на Любимов. Имената на отделните части са запазени в сюитата и носят програмен смисъл.

Увертюрата предизвиква усещане за хаос и безпорядък, но постепенно ритъмът придобива познати очертания и от гърмящите звуци се оформя пародия на известната тема от въведението на Петата симфония на Бетовен. Втората част, озаглавена „Детството на Чичиков“, която се изпълнява от дървени духови инструменти, обрисува безликия, среден на ръст, чин и длъжност, чиновник Павел Иванович Чичиков от „Мъртви души“. „Портрет“ разказва за Андрей Петрович Чартков, герой от повестта „Портрет”, разорен аристократ, талантлив художник, продал се за пари. Неговият талант в началото на тази част е предаден с мелодични вариации на пиано, чембало, контрабас и цигулка. Но после мелодията става груба и неразбираема, започват да надделяват ударните и ниските духови инструменти, които свирят в неестествен регистър.

„Шинел“ пресъздава любовта на Акакий Башмачкин към една дама, чийто образ приема шинелът. Заради любимата си жена той е готов на всичко. Петата част „Чиновници“ използва бароковите интонации в клавесина, но някак приглушено, като намек за „висшето” общество на чиновниците, което е загубило смисъла на съществуването си. В „Балът“ ударните инструменти подават ритъм, напомнящ валс. Но в музиката няма изящество, красота и грация, също както те отсъстват сред присъстващите на бала. В последната седма част „Завещанието“ Гогол произнася думи за Русия. Музиката е пълна с камбанен звън, но е в минорна тоналност, в нея има нещо едновременно величествено и загадъчно.

Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски

Едва ли има по-популярен концерт за пиано и оркестър в историята на музиката от брилянтния Първи концерт на П. И. Чайковски. Той украсява репертоара на най-добрите пианисти и е едно от предпочитаните произведения на виртуозния майстор на този инструмент Людмил Ангелов.

Чайковски (1840-1893) композира Първия си клавирен концерт през 1875 г., за да го представи за пръв път в Санкт Петербург и Москва с посвещение на Николай Рубинщайн – изтъкнат пианист, основател на Московската консерватория и неписан законодател на музикалния живот в Русия. Но след като Рубинщайн открито признава, че не харесва произведението, композиторът заменя името му на титулната страница с това на ученика на Лист Ханс фон Бюлов. Бюлов, който оценява високо новаторските идеи на Чайковски като „оригинални”, „благородни” и „мощни”, става първият изпълнител на произведението в САЩ и негов популяризатор по света.

Виртуозен, ефектен и подчертано патетичен, Първият клавирен концерт на Чайковски е изключително красив. Първата част на концерта се основава на украински фолклорни мелодии, звучи като химн на живота и определя естеството на цялата творба. Във втората част се прокрадва френската народна песен, а финалът, който отново препраща към украински фолкорни интонации, е необичайно ярък и завладяващ.

Изследователите отбелязват близостта на концерта със симфонията, заради многостранната му концепция, използването на принципите на контраста и тематизма, както и редица други симфонични характеристики. Неслучайно Чайковски оказва с това свое произведение огромно влияние върху развитието на цялата пианистична литература. Включен в репертоара на много известни изпълнители, Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски присъства и в задължителната програма за финала на международните конкурси „Чайковски“.