Пламенни страсти в музиката на Италия

 

27 януари 2020 г., понеделник, от 19 ч.

Камерна Зала "България"

 

Вокален състав "IMPRESSION" 

Янко Маринов - чембало и пиано

със специалното участие на Дейвид МакКюн (Канада)

и актрисата Юлияна Сайска

 

В програмата ще прозвучат пламенните еротични мадригали от Клаудио Монтеверди - Si ch'io vorrei morire, SV 89 (Quarto libro de madrigali), Dolcissimo uscignolo SV 161 (Madrigali guerrieri et amorosi... libro ottavo), Chi vol haver felice e lieto il cor, SV 162 (Madrigali guerrieri et amorosi... libro ottavo), дисонантните мотети на Карло Джезуалдо - гениалният композитор, който от ревност извършва двойно убийство, Magnificat от Антонио Вивалди, екстравагантни рененсансови мадригали и мотети за нисък бас в stile rappresentativo и рядко изпълнявани оригинални творби за соло пиано на италианския композитор и знаменит пианист Феручо Бузони.

 

Акцент в програмата на концерта са мотети на Карло Джезуалдо - композиторът, с чието име се свързва едно от най-известните убийства в историята на музиката. Едно двойно убийство, спомена за което Торквато Тасо ще увековечи в стихове, а художникът Джовани Балдучи в творбата си "Опрощението на Джезуалдо". Картина, която и до днес може да бъде видяна в олтара на църквата "Санта Мария дел Гразие" в Гесуалдо. Картина, припомняща разкаянието на един обезумял от любов музикален гений, който търси опрощение за два отнети от него човешки живота. И макар че в композицията, създадена през 1609 г. е представен покойният син на музиканта от втората му съпруга - принцеса Елеонора д'Есте, всъщност творбата свидетелства за ненамерилият покой след злодеянието си, сам той изобразен в левия ъгъл композитор-убиец - Джезуалдо. Той е скръстил ръце в молитвен жест, извърнал е глава към небето и моли за прошка. Милостивият Бог е отнел обичния му син - нима има по-голямо наказание от това. Колко още мъка трябва да понесе, за да изкупи вината си? - пита сякаш каещият се. Но в очите му няма дори сълзи, навярно защото „Великата скръб е безмълвна: тя даже сълзи не показва.”

 

 

По звездни пътища пилеещи се, бели,

към облачни дворци нетленните вървят,

но мръкват техните лъчи пред оня път,

по който жаждащите слава са поели.

 

Към други замъци, в невиждани предели

пътуват мислите - и след Амур летят.

За тайните на тия замъци мълчат,

които със душите си са в тях прозрели.

 

Сърцето ми не казва дума, не шепти

(то само с някоя въздишка се издава),

но погледите тъмни не мълчат, говорят.

 

Те сякаш питат: колко щастие, мечти -

за тебе непознати мойта гръд стаява?

Кажи сега, додето с огъня се боря?