Музика

"Soundscapes and landscapes" на Йоан Сугарев, и "Думи и мълчания" от Едвин Сугарев

18 декември 2018, 19:00 ч., Hot Spot Books and Art

"Soundscapes and landscapes" на Йоан Сугарев, и "Думи и мълчания" от Едвин Сугарев

 

◊ ПОКАНА

"Soundscapes and landscapes" на Йоан Сугарев, и "Думи и мълчания" от Едвин Сугарев

18 декември, вторник, 19:00 ч.
Hot Spot Books and Art (ул. "Денкоглу" 18)

 

Защо хората разказват едни на други? Имат ли думите обувки от мълчания, накъде си тръгват паузите в музиката? На 18 декември сядаме около Sugarev & Sugarev в английската библиотека Hot Spot Books and Art, за да проследим последния им експеримент, да чуем съзвучията и напреженията в опита им да изразят неизразимото, да оголят връзките, които работят невидимо. В продължение на 60 мин. всичко останало е на пауза, докато поезия и музика се случват лично, камерно. После си говорим на малиново вино, седмица преди греяното, във вторник. Очакваме Ви!

Заповядайте! Вход свободен.

Повече за събитието – от самите тях.

 

◊ ИДЕЯТА

Й. С./ Идеята е в зародиш от години, но досега не сме го правили в такъв мащаб и устрем. Подаряваме на себе си и на всеки, който дойде, едно споделяне на мисли и влияния, правим събитието за малкото, които ще го усетят както нас. Целим да е единствено по рода си и отдаваме голямо внимание на комфорта и качеството на експириънса. Може да очаквате студиен звук и атмосфера, която да потопи всички в момента. 

Вярвам че думите и звуците ни се допълват. Стиховете на баща ми са още по-завладяващи с акцентите, които моята музика добавя. Също дава повече тежест на тишината, липсата на думи, когато почувстването на стиха се случва. Иначе аз постоянно експериментирам със създаването на нови звуци. От седемгодишен свиря, минах през музикалното училище и НМА, но това, което ме подтиква да правя музика, е неспирния поток от ноти в главата ми, всеки път, когато затворя очи и оставя мислите си да ме водят. Оттам тръгват звукозаписа и импровизацията, които вече са неизменна част от всеки мой ден. Мога да прекарам часове в манипулация над някой синтезатор, а когато чуя звука, който ме кара да настръхна, просто натискам запис и оставям музиката сама да се напише. 

Е. С./ Отдавна обмислям такъв творчески акт и съм много щастлив, че тъкмо сега се осъществява. Търсим по-различен синтез между поетичен текст и музика. Правили сме подобен експеримент много отдавна: преди седем години, на едно от четенията „При мамута“ в СУ „Климент Охридски“. И думите, и звуците се нуждаят от мълчание, от пространство и празнота, в които да отзвучат. Както се нуждаят от празнота образите в японските или китайски рисунки или йероглифите в дзенската калиграфия. Там празнотата е синкоп, който напомня за други измерения – далеч отвъд това, което можем да видим и чуем. Самата същност на двете изкуства е дълбинно свързана. Изисква по-прецизна настройка на съзнанието, отколкото тази, която имаме в ежедневния живот. И музиката, и поезията се опитват да изразят неизразимото – онова, за което образите са недостатъчни. И ние ще се опитаме да проникнем отвъд повърхността на нещата, ще търсим тяхната сърцевина, общото, свързващото между феномените. Ако трябва да се изразя метафизично, изкуствата опитват да внушат забравения вече език, на който говори Бог. Лично аз имам чувството, че докато пиша, влизам в досег с автентичното си същество, лишено от наслоенията на делничното битуване. Това е като наркотик, това дуенде пристрастява. Често се опитвам да го предизвикам, просто сядам и почвам да пиша, без да имам идея какво ще се получи. Понякога успявам, но далеч не винаги. Случва се и да идва съвсем ненадейно: ставаш друг, различен, сетивата се разтварят, съзнанието придобива по-фини настройки, въображението бушува.

 

◊ ПРОГРАМАТА

Й. С./ Някои от звуците, които проектирам, са като от калъп със стиховете на баща ми. Споделяме и преминаваме през огромно количество звук и текст, като пъзел нареждаме всеки момент и завързваме привидно невъзможни неща едно за друго. Разчитаме на същите сетива, които хората ще използват, за да попият нашето представяне. Всичко това се случва и претворява в реално време, ще оставяме моментите да водят пулса и движението на акта ни зад синтезиса и сценария. Опитал съм се да пренеса дълбока и запомняща се хармония в света на саунд дизайна, където няма отделни инструменти или водещи партии, а усещания, удари, пулсове, както и тяхната липса.

Е. С./ Аз ще бъда удовлетворен ако на 18-ти постигнем органично сплитане между музика и поезия, така да се каже проучваме от първо лице възможностите на двете изкуства да бъдат в хармония в този общ артистичен проект. Колкото до музиката на сина ми: в нея има много емоция, много меланхолия и тъга, много носталгия към неосъщественото и непостижимото. В някакъв смисъл е близка до тези композитори, които са стимулирали в най-прекия смисъл на думата и моята поезия през годините – като Ерик Сати или Арво Пярт например. И въпреки многото емоции, това съвсем не е сантиментална музика; в нея има и бунт, има го и старото библейско казване, без което изкуството е немислимо: аз съм това, което съм. Винаги съм смятал, че музиката и поезията са дълбоко свързани, че те са две реки, които изтичат от един извор и се вливат в едно устие. Наскоро реализирах една идея, дадена ми от приятел: да пишеш стихове, докато слушаш музика. Слушах Вивалди, Албинони, Шопен, Ерик Сати, Филип Глас, Арво Пярт, Лудовико Ейнауди, Шигеру Умебаяши, изпълнения на арменски дудук на Левон Минасян и Дживан Гаспарян и др. Получи се цяла книга, която, ако Господ ми позволи, ще види бял свят. Нещо подобно се надявам да бъде и това, което подготвяме с Йоан – и което съвсем няма да се ограничи само до представянето през декември.

 

Автор: Организаторите
10.12.2018 г. 19:56
Посетено: 641
Етикети: поезия, музика, Едвин Сугарев, Йоан Сугарев, Hot Spot Books and Ar, Думи и мълчания, Soundscapes and landscapes
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/28722-soundscapes-and-landscapes-na-yoan-sugarev-i-dumi-i-malchaniya-ot-edvin-sugarev