Концерт на Нов симфоничен оркестър

На 24 февруари, събота, от 19.30 ч. в зала "България" ще се състои премиерното за България изпълнение на Концерта за виолончело и оркестър от Самуел Барбър. Солист ще бъде Михаил Петров - многообещаващ български виолончелист, който живее в Лондон и ще направи своя дебют в зала "България" между концерт с Кралския симфоничен оркестър (Лондон) и дебют с неговата камерна формация (трио) в Париж.

 

В програмата, посветена на Българското председателство на ЕС ще прозвучат и произведения от Воън Уилямс, Сибелиус, Пярт и Сметана.

 

Диригент ще бъде музикалният директор на Нов симфоничен оркестър Маестро Петко Димитров.

 

На концерта ще бъде връчена традиционната награда на Нов симфоничен оркестър за "Изключителен принос в развитието на оркестъра" на Н. П. Ана Мария Сампайо Фернандес, посланик на Бразилия в София.

 

 

◊ ПРОГРАМА

Нов симфоничен оркестър

Диригент: Петко Димитров
Солист: Михаил Петров, виолончело

• Ралф Воон Уилямс – Фантазия върху тема от Томас Талис

• Самуел Барбър – Концерт за виолончело и оркестър, оп. 22 (Премиера за България)

• Ян Сибелиус – „Завръщането на Леминкайнен“, оп. 22 (Премиера за България)

• Арво Пярт – „Силуанска Песен“ (Премиера за България)

• Бедржих Сметана – „Бланик“

* * *

 

Арво Пярт
„Силуанска песен“
(„Жадува моята душа за Господа....“)
за струнен оркестър (1991)

„Жадува моята душа за Господа и в сълзи аз го търся. Как мога Тебе да не търся, когато Ти повика ме и даде ми наслада в Твоят Дух Свети, и тя, душата моя Теб възлюби. Ти виждаш, Господи, скръбта и мойте сълзи... И ако Ти не би привлякъл ме със Своята любов, аз нямаше така да търся Теб, тъй както днес Те търся, но Твоя Дух ми даде, Тебе да позная, и радва се душата моя, че Бога Ти си мой и Господ, и тъй, във сълзи аз за Теб копнея.“

Софроний Сахаров "Старец Силуан Афонский" (1948)

Силуанска песен е написана от Арво Пярт през 1991 г. и е посветена на Архимандрит Софроний (Сергей Семьонович Сахаров), свещенослужител на Константинополската православна църква, схиархимандрит, основал през 1959 г. Ставропигиалния манастир Свети Йоан Кръстител Есекс. През 1926 г. той постъпва в Атонския манастир Свети Пантелеймон, където по-късно, през 1930 г. се запознава със Стареца Силуан Атонски, който става и негов духовен учител. През 1938 г., след смъртта на преподобния Старец, Софроний напуска селенията на манастира и по препоръката на своя учител се заселва във Великата Атонска пустиня – първоначално в отшелническата обител на Карулия а по-късно в една от пещерите, близо до манастира „Свети Павел“. Софроний е един от основните ученици и биограф на Преподобният Силуан Атонски и автор на книгата „Старецът Силуан“, която излиза за пръв път през 1948 г. в Париж, като циклостилно издание, лично изработено от Архимандрит Софроний. По-късно, през 1952, отново в Париж, излиза и второто, този път печатно издание на книгата, която донася световна известност на Силуан Атонски. Благодарение на книгите на Софроний, Светият Старец е канонизиран през 1988 г. и православната църква чества празника на Преподобния Силуан Атонски всяка година на 11 септември.

Атонския Старец Силуан (1866-1938), монах от манастира Свети Пантелеймон, Света гора е една от мистичните фигури на Православието на ХХ век, пламенен аскет, който чрез благодатта на непрестанната молитва се среща в своите видения с Христос. След дълги години на духовни изпитания той придобива огромно смирение и вътрешна тишина. Неговите текстове, които са в своята същност пламенни молитви за целия свят, са пропити от любов към всички.

Словото на Преподобния Силуан Атонски, мото от което е вплетено в заглавието на Арво Пярт, говори с цялото си сърце и душа в музиката на тази кратка творба, от която струи безкрайната Божествена Любов и Светлина. Първото изпълнение е на 4 юли 1991 г. в Ретвик, Швеция, като то е представено от Силянския камерен оркестър под диригентството на Карл-Ове Манберг. Първият запис на творбата е включен в диска с творби на Арво Пярт „Te Deum“ на ECM от 1993, а изпълнението е на Талинския камерен оркестър под диригентството на Тону Калюсте.

Георги Арнаудов