"Верски песни" - концерт на "Драгостин Фолк Национал"

“Драгостин Фолк Национал” представя “Верски песни”

Този труд е плод на полувековно мое „взиране“ в т. нар.  религиозни песнопения, изпяти извън Христовия храм. Всъщност и до ден днешен не съществува точно определение – какви са именно тези песни?...  Религиозни?... Духовни?... Обредни?... Божии?... Народни, селски, свързани предимно с битуващите местни обичаи и Вярата, Духа и Упованието на Българския род, в най-трудните му години на съхранение на национална и духовна идентичност?...

И така: славейки Господа, в ония години народният Певец не пее според „канона“, а според туй, както му иде отвътре, сиреч - както му диктува сърцето!... Впрочем той и днес пее така.

Винаги съм изповядвал мисълта, че „народната песен е живият вестник на народа!“ И, ако това е така – а то няма как да бъде инак - то разглежданата тук „религиозно-обредна“ народна песничка, създадена от „народния певец-аноним“ преди столетия, и перманентно модифицирана през годините, е живата история на Вярата на българина в Господа Бога и Упованието му в дълбоко проникналите в бита и ежедневието му Християнски традиции!

С тези песни съм се срещал неведнъж през годините.

... По пътя, през годините, надникнах на много места, обшарих на длъж и шир България, поразходих се и по комшийските друмища, най вече в Западните покрайнини – от Петрич, Скрът и Ново село, право нагоре – Делчево, Босилеград, Цариброд, Ниш, още нагоре – по поречието на Тимок, после по „наш“ бял Дунав - до завоя на Видин и Арчар, отсреща – до Калафат и Влашко, белким открия още такива Праведни песни...

Струваше си да се бие толкова път.

Видях и една друга България; за това, някой друг път ще споделя.

А песните?... Дълго си мислех, как да ги назова.

Вече беше ми хрумнало и заглавието Верски песни. Позволих си даже да го изпиша  със „стария“ ръкопис – Вѣрски песни.

И тъй, мислих, пресмятах, прехвърлях, претеглях и... - най-накрая реших - да бъдат „Верски песни“. До този момент, официално в българския книжовен език нямаше „регистрирано“ такова словосъчетание. Впрочем, тази година, точно на Великден – Първи май беше – изписах в Google „Верски песни“. И „Гугъл“-ът мигновено ме „запита“: Имате предвид „зверски песни“?... Снимал съм го.

... И така, през май гостувах с моите „златни гласове“ от Драгостин Фолк Национал на Московския Пасхален фестивал и представихме за пръв път три Песни от „Верския цикъл“ – пяхме и бяхме възторжено аплодирани и на сцената на знаменитата Московска зала „Чайковски“!...

Дни преди това, пяхме и в Светия храм на Чудотворците Козма и Дамян в Шýбине, и в прочутата Манастирска обител на Поволжския град Стáрица... И Архимандритът и Игуменът ни приветстваха и ни приеха сърдечно и добросклонно; а след концертите – благословиха ни, благодариха ни... и ни поканиха отново да бъдем техни гости...

Всъщност интересът към нашите „Верски песни“ в Московските медии беше значителен, да не кажа огромен. В няколкото телевизионни излъчвания разказах за „дългия изминат творчески път“ около създаването на „Верски песни“, разясних етимологичната основа – впрочем, на руски език преводът е Верские песни – и смея да твърдя, че „новата формула“ чрез Московските медии бе „социализирана“ и доби мигновено „руска гражданственост“.

С други думи, добре свършена работа.

Като финал, „нескромно“ бих искал да цитирам думите на руския музиколог д-р Валерия Федотова: „Стефан Драгостинов е създал уникално явление в света на музикалната култура“.

Аз пък, на свой ред бих искал да изкажа благодарност на всички съмишленици и приятели...

И както ми пееше един от подкокоросниците да създам „Верски песни“, Светла му памет, Отец Николай от църквата „Св. Николай Мерликийски“ в Батулци, да се помоля: „Помози, Боже, Господи, годинка да ни е здрава!“

* * *

Подробности около събитието можете да следите тук, както и на официалната страница на „Драгостин Фолк Национал“ в социалната мрежа „Фейсбук“.

Концертът се реализира с подкрепата на Министерство на културата.