Музика
2016 - Четвърт век Нов симфоничен оркестър или цената да си независим и да следваш кауза
Концертът на 16 март е част от серията събития, посветени на юбилея
◊ СЪБИТИЕТО
2016 - Четвърт век Нов симфоничен оркестър
Концерт в Зала „България” на 16 март, от 19.30 часа
"Кармен-сюита" от Бизе-Шчедрин и „Аранхуес” – Концерт за китара от Хоакин Родриго
Програмата ще звучи под палката на Маестро Петко Димитров.
Музикалният директор на състава пристига в София след серия успешни концерти в САЩ и Германия. Солистът в „Аранхуес” - Боян Дойчев е сред изявените китаристи в България, участник в много рок и джаз проекти, но е известен и като майстор на акустичната китара.
Концертът е част от серията събития, посветени на юбилея и представят в синтезиран вид основните артистични и институционални параметри в историята на състава:
- от саунда на администрацията, зависи саундът на оркестъра – думите на легендарния диригент Шарл Мюнш определят поведението на административните екипи;
- репертоарната политика на оркестъра води вкусовете на публиката, а не ги следва – оркестърът рядко прибягва до трикове, които „да хващат” слушателите с комерсиалното, а не със значимото в световната музикална литература;
- думата имат младите музиканти – те ще получат шанса за обучение в професията, но и сцена за професионално развитие и музикантско самочувствие;
- десетките дебюти, които превръщат мечти в реалност и осигуряват приемственост в генерациите;
- Българската музика! Тази, с която не следваме конюнктурата, а отдаваме почит към стойностното;
- Майсторски класове – допълнителен щрих към общото музикално знание;
- Нов симфоничен оркестър, реална част от европейското и световно музикално пространство.
◊ 2016 ГОДИНА - ЧЕТВЪРТ ВЕК НОВ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР
Музикален директор Петко Димитров
Програма:
16 март 2016 г., зала „България”, 19.30 ч.
Диригент Петко Димитров
Солист Боян Дойчев
. Хоакин Родриго “Аранхуес” концерт за китара и симфоничен оркестър
. Бизе-Шчедрин Сюита по операта „Кармен”
25 април 2016 г., зала „България”, 19.30 ч.
Диригент Герган Ценов
. Божидар Спасов Концерт за флейта, 13 струнни и челеста. (1976)
. Лазар Николов Дивертименто концертанте (1968)
. Иван Спасов Движения за 12 струнни инструмента. (1967)
. Васил Казанджиев Симфония № 2 ("Симфония на тембрите") (1968)
30 май 2016 г., зала „България”, 19.30 ч.
Диригент Стилиян Киров
Солист Анастасия Поф
. Глинка Увертюра „Руслан и Людмила”
. Шостакович Концерт за пиано и оркестър №2
. Римски Корсаков Симфонична поема „Шехерезада”
24 юни 2016 г., зала „България”, 19.30 ч.
Диригент Петко Димитров
Смесен хор In Sacris
Диригент на хора Боряна Найденова
Солисти - студенти на Райна Кабаиванска от нейните майсторски класове в Нов български университет:
Дарина Линкова, сопран
Венера Котларова, мецосопран
Кирил Шарбанов, тенор
Костадин Мечков, бас
Грегорио Алегри Мизерере / Бетовен Девета Симфония
28 юли - 10 август 2016 г., Хотелски комплекс „Царско село”
XII Международна диригентска академия и фестивални концерти
Съвместно с Международен диригентски уъркшоп и фестивал, САЩ
10 октомври 2016 г., зала „България”
Съвместен концерт на Симфоничния оркестър на Словенското радио и телевизия и Нов симфоничен оркестър
Програма “Европейска мрежа на оркестрите” /ONE/
◊ ДУМИ ЗА МИСИЯТА И ИСТОРИЯТА
Малко фактология
Сам по себе си, този факт - 25 години Нов симфоничен оркестър - е уникален за България (а и не само!)
Още със създаването си през 1991 година, непосредствено след рухването на комунистическия режим, оркестърът се позиционира като алтернатива на държавно субсидираните и контролирани културни институции.
Независимото финансиране и артистичната политика превърна Нов симфоничен оркестър в единствената неправителствена организация, която 25 години е сериозна школа за младите музиканти, както и професионална сцена за развитие на таланта и самочувствието, че можеш.
Над 500 музиканти бяха подготвени така, че в момента, независимо къде работят – в българските или чужди музикални институции – вземат първи позиции.
Над 500 спонсори се грижиха за бъдещето на младите ни инструменталисти – това също е уникален факт, доказателство за доверието на едно голямо общество от индивидуални и корпоративни дарители.
Почти незабелязан от българските институции, Нов симфоничен оркестър се радваше на изключителното внимание на дипломатическата общност в София, както и на множество чужденци, които бяха и дарители на оркестъра. Какво да кажем за десетките прекрасни музиканти, които идваха и идват като гости в програмите ни. Всички те са нашите посланици в света и ние се гордеем с това признание. Не случайно вече четвърта година Нов симфоничен оркестър работи усилено по проекта „Да свирим заедно, да си върнем музикантите на България” и този проект се превърна в мисия.
Нов симфоничен оркестър е член на Европейската мрежа на симфоничните оркестър от 2008 г.- организация, която се финансира от програма „Култура” /сега “Creative Europe”/ на Европейския съюз - едно изключително признание за нашата страна, особено вземайки предвид дългогодишното и единствено участие на български оркестър в международна музикална организация от такъв мащаб.
Малко история
Нов симфоничен оркестър е създаден през 1991 година по инициатива на музикалния критик Юлия Христова. Основната идея е да се работи за обучението и израстването на младите български музиканти, както и да им бъде предоставен концертен подиум за професионална изява.
Школата на Нов симфоничен оркестър запълни нишата на музикалното образование и така на практика осигури приемственост в българските оркестри и оперни театри.
По подобен начин беше създадена и публиката на оркестъра. Дори кратката статистика на репертоарният афиш на оркестъра е достатъчна, за да очертае периметрите на изискан музикален вкус, мащабите на отделните исторически епохи в класическата музика. Нещо повече, богатият документален аудио-архив е белязан от изпълнения, които се считат за уникални в новата българска оркестрова практика, съвсем конкурентни на съвременната оркестрова стилистика и специални като енергиен заряд и вдъхновение.
Средата, която създаде институцията Нов симфоничен оркестър е базата, върху която се надградиха десетки модели на функциониране на един организъм от подобен тип. Оркестърът разполага с широк комуникативен спектър – от големите класически симфонични и камерни програми, през репертоара за традиционния салонен състав и образователните детски програми до по-комерсиалните поп и рок жанрове, пърформанси, нарочни майсторски класове по различни инструменти, академия по оркестрово дирижиране и фестивални програми.
В историята на оркестъра няма сцена (в смисъл на пространство), на която неговите музиканти да не са свирили. Както в традиционния тип концертни зала , така и в най-различни художествени галерии, пространства на различни корпорации, резиденции на дипломати, залите на големи петзвездни хотели, десетки концерти на открито.
Уникална е артистичната история на оркестъра. Той не само обучи стотици млади изпълнители. Административния и артистичен мениджмънт на оркестъра успя да съчетае риска от привличането на съвсем неопитните млади музиканти, солисти и диригенти с опита на майсторите в оркестровия и солистичен жанр. От тази амалгама произтекоха събития и творчески съдби, немислими без съществуването на Нов симфоничен оркестър.
Отказът да се следва конюнктурата и комерсиализацията на класическата музика носеше огромни сътресения в развитието на организацията. Но крайният резултат винаги беше печеливш и откриваше следващата перспектива.
Създаден в последното десетилетие на ХХ век и утвърден в първото десетилетие на XXI век, оркестърът сякаш пренесе във времето най-стойностното от богатото наследство в класическата музика и успя да го пренесе в настоящето. Така Нов симфоничен оркестър изпълни своята мисия, но и отвори широко вратите към следващи предизвикателства и нови духовни пространство.
Защо „Да свирим заедно”?
Идеята „Да свирим заедно” залага на желанието да се събират тук в София музикантите на оркестъра, които живеят и работят извън България. Това е стратегическа цел. Веднъж превърнал се в постоянна практика, като част от културния календар на София, този фестивал отваря широко вратите към света, превръща се в средище на иновативни идеи.
Над 300 са музикантите на оркестъра, които се реализират извън България. Това са млади хора, с много контакти и много професионален опит. Дали полето на дейност ще е концертната сцена, уъркшопа или майсторските класове има значение само ако тези срещи се случват по едно и също време и се провеждат така, че да привличат най-различни таргет групи и много млада публика.
София не само си връща българските музиканти в България. Тези десетки млади хора се чувстват оценени, те могат да се превърнат в лидери на българския музикален живот и заедно с колегите си, които са останали в България да приведат в друго, по-високо качество манталитета и самочувствието на професията музика.
Фестивалът залага на множеството, а не толкова на единичните солистични или диригентски изяви и в това е неговата сила – невероятна територия за опит, обмяна на различно знание и различни идеи от десетки наши млади музиканти. И още нещо, много важно - те идват с техните приятели от други страни.
Автор:
НСО
Публикация:
15.03.2016 г. 12:18
Етикети:
Посетено:
1458
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/23110-2016-chetvart-vek-nov-simfonichen-orkestar-ili-tsenata-da-si-nezavisim-i-da-sledvash-kauza