Музика

Матине на "София квартет" със специалното участие на Димитър Московски - кларинет

„Златна есен“ - концерт в Камерна зала "България"

Матине на "София квартет" със специалното участие на Димитър Московски - кларинет


◊ СЪБИТИЕТО

Матине на "София квартет" със специалното участие на Димитър Московски - кларинет


„Златна есен“ е името на концерта, който „София квартет“ ще изнесе в неделния предиобед на 29.11.2015 г. в Камерна зала "България" с начален час 11:30 часа.

Специален гост е Димитър Московски – кларинет.

Публиката ще се наслади на програма от произведения на Карл Мария фон Вебер - Кларинетен квинтет си бемол мажор, оп. 34 и Волфганг Амадеус Моцарт - Квартет № 21 „Пруски“ K 575, ре мажор.


Димитър Московски завършва Джулиард Скул през 2002 г. с бакалавърска степен, специалност кларинет, а през 2004 г. се дипломира и като магистър в същата консерватория. Бил е солист на Симфоничния оркестър на Джулиард, на ансамбъла за съвременна музика „Ню Джулиард“, както и солист в престижната зала Карнеги Хол. Има още три участия в Карнеги Хол, под диригентството на Шарл Дютоа, сър Роджър Норингтън и Яша Линг. Димитър Московски печели втора награда и специалната награда на Международния радиоконкурс „Концертино Прага“ на 16-годишна възраст. От 2010 г. заема длъжността солист-баскларинетист в Софийската филхармония с над 150 концерта в България и чужбина.


◊ ПРОГРАМАТА

Карл Мария фон Вебер е известен на широката публика най-вече с оперите си (като „Вълшебният стрелец“ и „Оберон“) и с двата си концерта за кларинет и оркестър. Гради и добра кариера като диригент и музикален директор – при това в градове като Прага, Берлин  и Дрезден. Именно благодарение на Вебер ролята на диригента става по-богата и той вече не просто застава на пулта и дирижира, а създава цялостната концепция за развитието на даден оркестър. Самият той е бил и виртуозен пианист. Камерното му творчество обаче е по-малко познато, а и съставлява сравнително малка част от неговото музикално наследство. Малко, но на изключително високо ниво – да не забравяме, че Вебер се е учил от Михаел Хайдн в Залцбург и от Георг Фоглер (двама от най-добрите преподаватели по композиция за онова време).

Вебер създава своя кларинетен квинтет след впечатляващата си среща с един виртуозен кларинетист. Името му е Хайнрих Берман, а пътищата им с Вебер се пресичат през 1811 година. Композиторът започва работа върху творбата и ту я оставя настрана, ту се захваща отново с нея – и така до 1815, когато квинтетът най-после е завършен. Съставът е избран неслучайно – Берман е бил от онези солисти, които концертират непрестанно, обикаляйки цяла Европа. Често обаче в по-малките градове е било трудно или направо невъзможно да се събере добър оркестър. И постепенно онези солисти-виртуози, които са били и композитори (като Луи Шпор), намират решение – пишат вместо концерти за инструмент и оркестър, квартети и секстети, обозначени с определението „брилянтни“ (като индикация, че са по-скоро за солист и квартет). Така прави и Вебер в този случай, създавайки един квинтет със заряда на концерт, с драматично развитие, неочаквани обрати и много патос. Като композитор, вече утвърден в света на операта, той добре „борави“ с тези емоции, които пък имат най-яркия си израз във втората част с по-фриволното име Фантазия, в която Вебер създава и развива драматичните  вътрешни пластове по един невероятен начин.

Моцарт композира своя двадесет и първи квартет две години преди смъртта си. Това е първият от неговите три Пруски квартета, посветени и написани по поръчка на Филхелм Фридрих Втори (тогава крал на Прусия), който пък е бил челист-любител. През въпросната 1789 година в Потсдам, по време на  своята концертна обиколка на Германия Моцарт се запознава с Филхелм Фридрих Втори – това става през април, през май свири пред него в Берлин и после се „захваща“ и за няколко месеца написва този квартет. Освен всичко, с която го е дарила съдбата, в този момент той вече е и по-зрял, създал е десетки камерни творби и в музиката тук се долавя едно нетипично до този момент за бурната личност на Моцарт спокойствие. Той продължава да се забавлява, музикалните линии „бликат“ една през друга, балансът между инструментите в квартета продължава да впечатлява, формите се преоктриват и оформят по иновативен начин, но в този квартет Моцарт сякаш се „наслаждава на момента“. А може би и на факта, че тези квартети са единствените, писани по „кралска поръчка“. И тъй като кралската особа свири на виолончело, неговата партия е изключително ярка и със специфични характеристики, поради което Пруските квартети  на Моцарт често са наричани и Квартети Концертанте. И всъщност е трябвало да бъдат шест (толкова е поръчал) Вилхелм Фридрих Втори.

Първият Пруски квартет, който ще чуете тази вечер, започва с едно галантно Allegretto, в което красивата тема е поднесена от първата цигулка – роля, която в Andante-то е поверена на виолончелото (тук темата е запомняща се, а диалогът между челото и първата цигулка – неземен). Менуетът, който следва, е светло, в грациозно стакато, с няколко по-мрачни минорни „обаждания“, като в Трио-то в светлината на прожекторите е отново виолончелото във валсовата (контрастна на менуета) тема там. Челото открива у финалната част, този път в дует с виолата. Тук Моцарт борави с контрасти на различни нива – от развитието на темите, което е ти плавно, ту „на скорост“, през противопоставянето на различни елементи, на отделните инструменти, на солиращия и останалите и влага ново значение в понятието „баланс“.



Автор: Надежда Герова
27.11.2015 г. 18:35
Посетено: 736
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/22479-matine-na-sofiya-kvartet-sas-spetsialnoto-uchastie-na-dimitar-moskovski-klarinet