"Голямата руска музика" - концерт на Държавна опера Русе

Концертът „Голямата руска музика” ще започне с Увертюра върху теми на три руски народни песни от Малий Балакирев. Композитор със забележителен талант, който създава и оглавява така наречената Могъща петорка (Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков, Кюи) и оставя своя сериозен отпечатък върху развитието на руската музика. Той пръв успява да събере, да запише и да направи оригинални преработки и оркестрации на руски народни песни, като повлиява на поколения руски композитори да използват в своите произведения елементи от богатия руски фолклор.

"Нощ на голия връх" е една от най-значимите симфонични творби на оперния композитор Модест Мусоргски. Тази симфонична "Фантазия" е написана през 1863 г., когато Модест е в много тежко и окаяно състояние – изоставен и низвергнат от семейството си, защото е "предал" семейната традиция. Това се отразява за цял живот на композитора, който е в непрестанна депресия. Още 10 годишен, баща му (потомствен офицер) го изпраща в Петропавловското военно училище, за да наследи "занаята", но Мусоргски, тогава 27-28 годишен, се отказва и захвърля всякакви военни и офицерски звания и започва уроци по пиано при Балакирев. Последните години от живота му са извънредно тежки, живее в мизерия, наемат го епизодично като пианист и пие безразборно. Умира без да може да чуе творбата си, която впоследствие е редактирана от най-добрия му приятел Николай Римски-Корсаков, който с много усилия успява да издейства първото и изпълнение през 1897 г.

Модест Мусоргски е един от най-ярките и самобитни композитори на 19. век. Непримирим към несправедливостта, чувствителен към човешкото страдание, Модест Мусоргски заема своето място в Могъщата петорка като гневен изобличител на обществените пороци. В неговата музика са обрисувани множество човешки съдби, разкрити са различни характери, драматични отношения, нещастия, непоносима тъга, болка...

Следващият голям руски композитор, който присъства в програмата на концерта със своята симфонична сюита "Из степите на Средна Азия" е Александър Бородин. Александър Бородин е бил изключителна личност с разностранни таланти. Той влиза в историята като велик композитор, но и като виден химик - учен и педагог, също и като активен общественик. Забележителен е неговият литературен талант, който се проявява в написването на либретото на операта "Княз Игор". Той успешно се е изявявал  като диригент и музикален критик.

Както всички композитори от Петорката, Бородин (след Глинка) насочва вниманието си към Изтока и го пресъздава в своята музика. Той се отнася с голяма любов и приятелско чувство към живота и културата на източните народи. Бородин не само се е възхищавал на красотата на източните народни песни и инструментална музика, но също така обстойно се е занимавал с изучаването й по записките и трудовете на изследователите.

Със своите ориенталски образи Бородин обогатява представата за източната музика. Той първи открива музикалните богатствата на народите от Централна Азия (симфоничната картина "Из степите на Средна Азия", операта "Княз Игор"), което има голямо прогресивно значение - по това време става присъединяването на народите от Централна Азия към Русия.

„Славянският марш” на П. И. Чайковски е очакваното вълнуващо преживяване за почитателите на великолепието на неговата музика. Творбата е посветена на борбата на Балканските славянски народи против турското робство и е създадена във връзка със събитията от Руско-турската война. Чайковски е написал този марш през септември 1876 год. Първото изпълнение е на 5 ноември 1876 год. в Москва на концерт с цел събиране на средства за Славянското благотворително общество.

Александър Глазунов и неговият Концертен валс №1 – още един бисер от необятната руска музика ще прозвучи в специалната концертна вечер. Последовател на Могъщата петорка, значимостта на Глазунов е в успешното съчетаване на националните елементи и космополитното в създаване на руска по звучене музика. Най-популярните произведения на Глазунов в днешно време са балетите Сезоните и Раймонда, някои от неговите по-късни симфонии, особено Симфония № 4, Симфония № 5, и № 6, Полонезата от "Силфида" (Les Sylphides) оркестрирана от Глазунов; както и двата концертни валса.

За финал на концерта ще бъде изпълнена монументалната творба на Сергей Прокофиев Кантата "Александър  Невски" с участието на Петя Цонева мецосопран, Русенска филхармония и хора на Държавна опера Русе. През 1938 г. бележитият съветски кинорежисьор Сергей Айзенщайн създава знаменития филм-епопея "Александър Невски". За написването на музиката той поканва специално Прокофиев. Така се появява музиката към този забележителен филм, от която по-късно композиторът създава симфоничната кантата "Александър Невски". За сюжет на кантатата е послужила историческата битка на руските воини с немските нашественици под водачеството на Александър Невски върху леда на Чудското езеро, станала на 5 април 1242 г.

Сергей Прокофиев е един от най-големите и най-оригинални композитори от първата половина на настоящия век, днес справедливо наречен „съвременен класик”. Прокофиев е създал огромно творчество във всички области на музикалното изкуство, обхванато в над 130 опусни номера: осем опери, седем балета, седем симфонии, десет оратории и кантати, пет концерта за пиано и оркестър, два за цигулка, два за виолончело, оркестрови пиеси, камерна музика, песни, сценична музика и др.