Музика

"Годишнини": 100 години от рождението на Парашкев Хаджиев (1912-1992)

43. Международен фестивал „Софийски музикални седмици”

"Годишнини": 100 години от рождението на Парашкев Хаджиев (1912-1992)


◊ СЪБИТИЕТО

Международен фестивал "Софийски музикални седмици"
23 май - 27 юни 2012 г.


Съорганизатори:
Министерство на културата, Столична община, Софийска филхармония

Медийни партньори:
БНР, БНТ, Информационна Агенция Кросс, Евроком, БТА, БГ НЕС        


26 юни (вторник), зала на Съюза на българските композитори, 18.00 часа

„Годишнини”
100 години от рождението на Парашкев Хаджиев


Оперите на композитора във видеоархивите

Представя:
проф. Боянка Арнаудова
 

◊ ПАРАШКЕВ ХАДЖИЕВ
(1912-1992)

Композитор, педагог, обществен деец, син на Т. Хаджиев. Със своята разностранна творческа, педагогическа и обществена дейност той е сред имената, които формират професионалния облик на българската музика и българската музикална култура в средата на ХХ век.
 
Завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) с пиано при проф. Анд. Стоянов и композиция при проф. П. Владигеров (1936). През 1937 специализира композиция при Й. Маркс във Виена. Учи композиция при Х. Тисен във Висшето училище по музика в Берлин (1938-40). След завръщането си в България е преподавател по хармония в ДМА, от 1947 повече от 40 години е професор по хармония и композиция. Автор е на учебници по хармония и елементарна теория. Председател е на СБК в периода 1990-1992 година

Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет; с над 150 постановки, представляващи представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век; някои са поставяни и в други страни като Белгия, Чехия, Германия, Русия и др. Автор е на: симфонична и камерна музика; над 500 хорови и масови песни, над 1000 детски и училищни, 20 забавни, над 5000 хармонизации на народни песни; музика към игрални филми и др. Голяма част от творчеството му е издадено. Произведенията му са репертоарни за българските изпълнители. Използват се в педагогическата практика. Носител е на най-високи държавни награди и отличия.

Творчество


Музикално-сценични творби
Опери:
“Имало едно време” (1957, София); “Луд гидия” (1959, София); “Албена” (1962, Варна); “Юлска нощ” (1964, Варна); “Милионерът” (1965, София); “Майстори”, (1966, София); “Златната ябълка” ­ детска (1972, София); “Лето 893” (1973, Русе); “Мария Десислава” (1978, Русе); “Йоанис Рекс” (1981, Плевен); “Парадокси”  3 едноактни опери: “Развод”, “Крадецът” и “Подаръците” (1982, Плевен); “Аз, Клавдий” (1984, София); “Звезда без име” (1985, София); “Мнимият болен” (1987, Пловдив); “Бабината питка”  детска (1989, Благоевград); “Ревизор” (1990, непост.); “Любовта на Йоан Кукузел” (1992, София).
 
Оперети:
“Деляна” (1952, София); “Айка” (1955, София); “Мадам Сан Жен” (1958, София).
Мюзикъли:
“Службогонци” (1972, София); “Сирано дьо Бержерак” (1974, София); “Шумла полка” (1979, Шумен).
Детски оперети:“Счупената чаша” (1953, София); “Росица и вълкът” (1958, София); Магьосникът (1988, София).
Балет: “Сребърните пантофки” (1962, Варна).

За симфоничен оркестър:
“Три скици” (1940); “Младежка танцова сюита” (1952); Сюита из балета “Сребърните пантофки” (1963); Танци из операта “Имало едно време” (1957).

Концертини:
за циг. и орк. (1941), за флейта и орк. (1945).
За струнен оркестър:
8 миниатюри (1964); “Песен и шега” за цигулка и стр. орк.

Камерна музика:
Струнни квартети:№1 (1948), №2 (1952).
3 пиеси за духов квинтет (1942).

За цигулка и пиано: Концертино №2 (1960).
Сонати: №1 (1940), №2 (1946), №3 (1977), №4 (1979).
Сонатина (1957); Сюита (1940); “Песен” и “Шега” (1952); Албум 20 малки пиеси (1959) и др.

Капричио и скерцо за обой и пиано; Бурлеска за тромпет и пиано; Рондо за валдхорна и пиано.

За пиано:
“Бабина приказка” (1946); 15 малки прелюдии (1950); “Слънчева младост” (1951); “Детски албум” (1951); Тема с вариации за 4 ръце (1954); “Тема с вариации” (1955); “Албум за младежта” (1957); 4 пиеси за четири ръце (1958).

Вокална музика: “Първи песни” (“Тихи песни”  6 песни, т. И. Брен (И. Илиев) (1935); 3 песни за нисък глас, т. Ив. Давидков, Е. Багряна (1969); “Обич моя”  3 песни, т. Д. Жотев (1970); “Една роза” ­ 3 песни, “Трите лешника”  3 песни, и “Детска игра” 3 песни, т. С. Тянкова (1973); 5 песни по текстове на стари източни поети (авт. ред. за глас и стр. квартет) (1973); “Ти си!” 4 песни, т. К. Константинова (1980); “Ти мислиш, че си ме забравил”, т. К. Константинова (1982); 4 песни, т. Е. Багряна (1984); “Есенни писма”, т. Е. Евтимов (1986); 4 песни, т. Л. Даскалова (1987). 3 песни, т. Ас. Босев  за слушане от деца (1988).

Музика към филми:
“Сватба”, реж. Б. Борозанов (1942); “Огнена диря”, реж. Б. Борозанов, Ат. Георгиев (1946); “Калин орелът”, реж. Б. Борозанов (1950); “Следите остават”, реж. П. Василев (1956); “Малката”, реж. Н. Корабов (1958).

Избрана лит. от него:
“Кратък практически курс по хармония” (С., 1947); “Учебник по хармония за средните училища” (С., 1959, 77); “Учебник по елементарна теория на музиката” (С., 1974, 80).

Избрана лит. за него:

Панайотова, Лиляна и Милка Миладинова. “Парашкев Хаджиев”. Био-блиографски очерк (С., 1977); Павлов, Евгени (Клостерман). “Парашкев Хаджиев” (С., 1992).



Автор: Юлияна Караатанасова
25.06.2012 г. 22:48
Посетено: 1856
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/15087-godishnini-100-godini-ot-rozhdenieto-na-parashkev-hadzhiev-1912-1992