"Коронацията на Попея" от Клаудио Монтеверди на Софийски музикални седмици 2012

Музикалната драма „Коронацията на Попея”, чиято премиера се състои през 1643 година във Венеция, е последната опера, а най-вероятно и последната творба на италианския композитор Клаудио Монтеверди (1567-1643). Произведението, по мнение на най-изтъкнати музиколози от последните пет десетилетия, е неоспоримият музикален шедьовър на ранния 17. век; същевременно трябва да се признае, че брилянтно написаното от Бузенело либрето предизвиква сериозни проблеми на всеки, докоснал се до сценичната му реализация.

Спектакълът ще се състои на 16 юни 2012 в зала БИАД от 18 часа.

„Попея” е ясен образец на жанра “dramma per musica”, който предхожда модерната опера. Музикалното развитие е стремително, то представя живи и непредсказуеми действия с гъвкави монодии и функционални арии. Текст и музика се допълват взаимно – и наистина, за бароковите изпълнители тези два компонента са били с еднаква важност. Може да се каже, че „Попея” се родее с древната гръцка трагедия и с commedia dell’ arte, поради органичната връзка на музикално и словесно действие (жанрове, на които модерната опера е все още длъжница). Противоречията имат не естетически, а морален характер. Те се отнасят преди всичко до линията, кръжаща около разгула, корупцията и възхвалата на злото, тегнещи над любовната връзка на Нерон и Попея, и до триумфа на неморалността във финала на операта. Сюжетът значително се отдалечава от ангажираността на ранната флорентинска опера с митологията. Алегоричните фигури на богове, създадени по човешки образ и подобие, се появяват само в някои, невинаги ключови, моменти в развитието на драмата. Не бихме преувеличили, ако кажем, че противоречията правят операта „Коронацията на Попея” актуална за всяко време от човешката цивилизация.

Спектакълът, предложен на публиката от екипа на департамент „Музика” при Нов български университет, е решен в плана на безвремието. Основният стремеж не е насочен нито към музикален, нито към литературен буквализъм, а към поставянето на въпроси, които имат множество отговори, еднакво „правилни” и „грешни” за всяка епоха и място на човешкото съществуване.

В спектакъла участват: Дарина Линкова (Попея), Димитър Зашев (Нерон), Рая Начева (Отон), Наташа Пандазиева (Добродетел и Отавия), Пламен Кумпиков (Сенека), Цветомила Димитрова (Друзила и Фортуна), Сара Лобегайгер (Амур и Паж), Наталия Афеян (Арналта), Димитрий Гамбурцев (Първи войник и Лукан), Яна Каменова (Втори войник), Светлана Иванова (Капитан, Дамиджела, Палада).

Диригент – Драгомир Йосифов

Режисьор – Симеон Симеонов

Вокален педагог – Наталия Афеян

Континуо – Драгомир Йосифов и Димитър Тенчев

Текст - Наталия Афеян