Музика
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Концерт: Оливие Месиен. "Квартет за края на времето"
Концерт на студенти от класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов
◊ СЪБИТИЕТО
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Студенти от класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов
представят
Оливие Месиен
Квартет за края на времето
. Калина Митева (цигулка)
. Габриела Цветкова (виолончело)
. Лилия Жекова (пиано)
. Кристиян Калоянов (кларинет)
15 февруари (сряда) 2012 г., 18 часа
Концертна зала НМА, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 94
И видях: могъщ ангел слезе
от небето; загърнат в облак,
а над главата му сияеше дъга.
Лицето му беше като слънцето,
а нозете му – като огнени стълбове.
В ръката си държеше разгърната книжка.
И като стъпи с дясната си нога в морето,
а с лявата на сушата, извика с висок глас,
сякаш изрева лъв. След като извика,
седемте гръмове нададоха своите гласове.
Когато седемте гръмове проговориха, поисках
да ги запиша. Но чух глас от небето,
който каза: „Запази в тайна това, което
изрекоха седемте гръмове; не го записвай.“
А пък ангелът вдигна десницата си
към небето и се закле: „Повече няма
да има време.“
Откровение на Иоана, Х, 1-5.
от небето; загърнат в облак,
а над главата му сияеше дъга.
Лицето му беше като слънцето,
а нозете му – като огнени стълбове.
В ръката си държеше разгърната книжка.
И като стъпи с дясната си нога в морето,
а с лявата на сушата, извика с висок глас,
сякаш изрева лъв. След като извика,
седемте гръмове нададоха своите гласове.
Когато седемте гръмове проговориха, поисках
да ги запиша. Но чух глас от небето,
който каза: „Запази в тайна това, което
изрекоха седемте гръмове; не го записвай.“
А пък ангелът вдигна десницата си
към небето и се закле: „Повече няма
да има време.“
Откровение на Иоана, Х, 1-5.
Замислен и написан по време на моя плен, "Квартет за края на времето" бе изпълнен за първи път на 15 януари 1941 година във военнопленническия лагер Щалаг VII/17. Изпълнители бяха Жан Льо Булер – цигулка, Анри Акока – кларинет, Етиен Паскюр – виолончело, и аз самият на пианото. Квартетът бе пряко вдъхновен от това място в „Откровението“. Музикалният му език е по същество нетленен, духовен и католически. В мелодично и хармонично отношение той осъществява някаква тонална вездесъщност и така приближава слушателя към вечността в пространството или в безкрайността. Особени ритми отвъд всякаква мяра допринасят властно да се премахне понятието за време (въпреки това творбата остава един опит и почти само сричане, ако се помисли за смазващото величие на темата.) Произведението се състои от осем части. Защо? Седем е съвършеното число, седмодневното творение е осветено от божествената Събота (сабат); седмицата на този покой се продължава във вечността и се превръща в осмицата на нетленната светлина, на неизменния мир.
Оливие Месиен
◊ КВАРТЕТ ЗА КРАЯ НА ВРЕМЕТО
1. Liturgie de cristal
(Литургия на кристала)
Между три и четири часа сутринта пробуждането на птиците. Един кос или славей (соло) импровизира, заобиколен от най-фин звуков прашец, обгърнат от отзвучаващи високо горе в дървесата трели. Пренесете това на религиозно равнище и ще доловите хармоничната тишина на небето.
2. Vocalise, pour l’Ange qui annonce la fin du Temps (Вокализи за ангела, който прогласява края на времето)
Първата и третата част (двете много кратки) пресъздават силата на този могъщ ангел, който е обгърнат от небесна дъга и от облаци, стъпил с единия си крак в морето, а с другия на сушата. В средоточието е необозримата хармония на небето. На пианото меки каскади от синьо-оранжеви акорди, които с техния далечен камбанен звън обгръщат почти равната мелодия на цигулката и виолончелото.
3. Abime des oiseaux
(Бездната на птиците)
Соло на кларинет. Бездната е времето с неговите тъги и изтощения. Птиците са противоположността на времето, те са нашият копнеж по светлина, звезди, небесни дъги и радостни гласове.
4. Intermede
(Интермецо)
Скерцо в малко по-различен вид от другите части, но свързано с тях чрез някои „мелодични възпоменания“.
5. Louange a l’Eternite de Jesus
(Възхвала на вечния Исус)
Исус е разглеждан тук като Словото. Една голяма, безкрайно бавна фраза на виолончелото прославя с любов и страхопочит вечността на това могъщо и сладко Слово, чиито години няма да погаснат. Величествено се разгръща мелодията в особена нежна и недосегаема далечина. „В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото“.
6. Danse de la fureur, pour les sept trompettes
(Танц на яростта, за седемте тръби)
По отношение на ритъма това е най-своеобразната пиеса от серията. Четирите инструмента – в унисон – имитират гонг и тромбони (първите шест тръби на Апокалипсиса, които възвестяват различни катастрофи, и тръбата на седмия ангел, който прогласява края на времето). Употреба на една добавена стойност, увеличени или намалени ритми, които не могат да бъдат върнати обратно. Каменна музика, прекрасен звуков гранит. Неустоима стоманена част, грамадни блокове пурпурна ярост, ледено пиянство. Чува се преди всичко ужасното фортисимо на темата чрез усилване и промяна на регистрите на различните ноти в края на пиесата.
7. Fouillis d’arcs-en-ciel, pour l’Ange qui annonce la fin du Temps
(Вихър от небесни дъги, за ангела, който прогласява края на времето)
Тук се завръщат някои пасажи от втората част. Появява се могъщият ангел, а също преди всичко небесната дъга, която се засводява над него. (Дъгата – символ на мира, мъдростта и всяка светлинна и звукова вибрация). В мечтите си чувам и виждам различни акорди и мелодии, познати цветове и форми, после, след този преходен етап, преминавам към недействителното и преживявам с екстаз вихрено движение, кръжащо проникване на свръхчовешки звуци и цветове. Тези огнени мечове, тези потоци от лава в синьо-оранжево, тези внезапни звезди: това е вихърът, това е небесната дъга.
8. Louange a l’Immortalite de Jesus
(Възхвала на Исусовото безсмъртие)
Дълго цигулково соло като контраст към солото на виолончелото в петата част. Защо е тази втора възхвала? Тя е отправена изрично към втория аспект на Исус, превърналия се в човек Исус, превърналото се в плът Слово, което възкръсва за безсмъртие, за да ни позволи да вземем участие в живота му, който се състои изцяло от Любов. Бавното изкачване до най-високата нота е въздигането на човека до неговия Бог, на Божия син до отца му, на обожественото създание до Рая.
Превод от немски:
Венцеслав Константинов
Автор:
НМА "Панчо Владигеров"
Публикация:
06.02.2012 г. 23:20
Етикети:
Посетено:
2438
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/14046-kontsert-olivie-mesien-kvartet-za-kraya-na-vremeto