„Пролетни приумици” - концерт в Софийска градска художествена галерия

◊ СЪБИТИЕТО

„Пролетни приумици”

Концерт в рамките на Камерна сцена София 2011

Изпълняват:
Виктор Бенев – маримба
Лиляна Гетова-Райкова – пиано

с участието на Галина Апостолова - пиано

София, Софийска градска художествена галерия
19 март (събота), 18. 00 ч.

Вход свободен


◊ В ПРОГРАМАТА

Йоханес Брамс
Унгарски танци № 1–10 за пиано на 4 ръце
1. Allegro molto
2. Allegro non assai
3. Allegretto
4. Poco sostenuto
5. Allegro
6. Vivace
7. Allegretto
8. Presto
9. Allegro non troppo
10. Presto

Йордан Гошев
„Импровизация и финал” за пиано на 4 ръце и тъпан

Красимир Тасков
„Взаимности” ІV за пиано и маримба
(първо изпълнение)

Д. Маслинка
„Моята бяла дама” за соло маримба

Астор Пиацола
„Верано Портено”
(аранж. за маримба и пиано Виктор Бенев)


◊ ПОВЕЧЕ ЗА КОНЦЕРТА

Проектът „Пролетни приумици” привлича вниманието на слушателя с два интересни акцента.

Първият представя музика за инструмента маримба. Със специфичния си и мек тембър, като солиращ инструмент от групата на ударните, маримбата все повече привлича вниманието на композиторите. В “Моята бяла дама” от Д. Маслинка тя е използвана като солов инструмент. В произведението на майстора на аржентинското танго Астор Пиацола (1921–1992), създал нов жанр в музиката на ХХ век и вдъхновил още много други творци, маримбата е в съчетание с пианото. Както в много от неговите творби, в соловата каденца изпълнителят на маримба може да покаже своите импровизаторски възможности. Започнал да се учи да свири на бандонеон от осемгодишен, Пиацола се утвърждава като един от най-вдъхновените изпълнители на този инструмент. През 1939 г. свири в състава на един от най-прочутите танго оркестри за всички времена, ръководен от Анибал Тройло. С „Буенос Айрес” (1953) за бандонеон и симфоничен оркестър Пиацола открива нови жанрови посоки за музиката на ХХ век, а неговият оркестър през 1955 г. поставя началото на нова ера в тангото и неговото художествено претворяване. Със своя темперамент и виртуозност музиката на Пиацола се е утвърдила като предпочитан репертоар за изпълнителите.

Творчеството на Красимир Тасков (род. 1955) включва опуси в различни жанрове – от музикално-сценичния до вокална музика и солови пиеси за пиано и др. Професор по композиция и пиано в НМА „Проф. П. Владигеров” – София, Кр. Тасков е носител на авторитетни национални и международни награди от конкурси по пиано и композиция. През 1984 г. клавирният му цикъл „Архаични картини“ е сред препоръчаните творби на Международната трибуна на композитора на ЮНЕСКО в Париж. Музиката му се изпълнява у нас и в чужбина. Като изпълнител и автор има редица издадени творби, както и осъществени многобройни студийни и CD записи. Солист е на наши симфонични оркестри, както и активно концертиращ камерен изпълнител. Бил е член на жури на национални и международни конкурси за пианисти. Една от характерните насоки в неговото творчество е търсенето на диалог между различните инструменти – например проектът „Взаимности”.

Другият акцент в програмата е музиката за клавирно дуо за пиано на 4 ръце. В литературата за този ансамбъл „Унгарски танци” на големия немски композитор Йоханес Брамс (1833–1897) заема особено място. Те са 21 пиеси, издадени в 4 тетрадки през 1869 (първите две) и 1880 (трета и четвърта). Съществува и авторска преработка за соло пиано. Прекрасен пианист, Й. Брамс е автор на голям брой клавирни произведения, образец на немския романтизъм от средата и втората половина на ХIХ век. Самобитният музикален език на композитора разкрива съдържателна художествена образност. „Народната песен е моят идеал”, пише Й. Брамс, и този идеал е свързан както с немската фолклорна музика, така и с унгарската музика и музиката на различни славянски народи. За написването на „Унгарски танци” стимул са както „многоезичието” на музикална Виена от ХIХ век, където през 1862 г. Брамс се премества и остава до края на живота си, така и запознанството му с големия унгарски композитор Ференц Лист и работата му с унгарския цигулар виртуоз Едуард (Еде) Ремени, политически емигрант, с който през 1853 г. осъществява продължително турне. Днес „Унгарски танци” на Брамс са сред най-популярните творби, изпълняват се в различни аранжименти, включително и за симфоничен оркестър. В концерта са включени първите 10 танца.

Творбата на Йордан Гошев (род. 1960) „Импровизация и финал” за пиано на 4 ръце и тъпан привлича с типичните български неравноделни ритми, подчертани от тъпана. Й. Гошев е автор на музика в различни жанрове – симфонична, камерно-инструментална, вокална и др. Професор е по музикалнотеоретични дисциплини в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Търсенията му са насочени към ладовото и ритмичното богатство на българския фолклор, които изграждат композиторския му език. Произведенията му се изпълняват с успех у нас и в чужбина, отличени са с престижни награди. През 2010 г. световноизвестният уникален Европейски саксофонен ансамбъл реализира мащабен международен проект, разработен от белгийски екип, с директор Сезариус Гадзина. В него са включени след предварителен подбор премиерни изпълнения на авторски композиции на композитори от 4 европейски държави – България, Полша, Германия и Белгия. Произведенията се представят на концерти в Страсбург, Люксембург, Варезе, Острава, Варшава, Брюксел, Никозия, Солун, Будапеща и София. Сред селектираните творби е "Sassofonissimo" от Й. Гошев, написана специално за ансамбъла.


◊ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ

Виктор Бенев завършва НМУ “Любомир Пипков” – София, в класа на Мария Палиева. След като следва една година при Емануел Сежурне в Консерваторията в Страсбург (Франция), продължава да учи композиция в НМА “Проф. П. Владигеров” – София. Лауреат е на редица наши и международни конкурси, между които: Международен конкурс “Пендим” – Пловдив, “Светослав Обретенов” – Провадия, Международен конкурс “Музиката и Земята” и "Млади виртуози" – София. Участва активно в джазовия клубен живот в София и свири в Soul in da Hole, Sofia Live Club, Backstage, Swinging Hall, Tea House, Toucan Blues’n’Rock или Salsa Plus с различни групи. Участва и в различни камерни ансамбли, с които е посетил Франция, Германия, Испания, Македония, Холандия, Словакия, Швейцария и Словения. Свирил е като солист с Оркестъра на Classic FM с диригент Григор Паликарски, с Пернишкия камерен оркестър с диригент Райчо Христов, с Видинската филхармония с диригент Ивайло Кринчев. Участвал е на фестивалите “Софийски музикални седмици”, “Европейски музикален фестивал”, “Варненско лято” (2009), “Хасково джаз фестивал” (2008, 2009 и 2010) и “Смолян джаз фестивал” (2009). През 2010 г. печели отличието “Най-добър участник” в Майсторския клас “Концепция за импровизацията” на проф. Милчо Левиев.

Лиляна Гетова-Райкова завършва пиано в Музикалното училище в Плевен и Музикалната академия в София при проф. Л. Обретенова. От 1981 до 1996 г. концертира с Трио за съвременна музика (пиано, кларинет и ударни инструменти), с което реализира повече от 30 премиери на произведения от различни автори. Активната й концертна дейност включва десетки концерти, рецитали на международни фестивали в Прага, Бърно, Братислава, Берлин, Варшава. От 1997 г. заедно с пианистката Галина Апостолова се утвърждават като клавирно дуо с богат репертоар, реализират музикални цикли от предкласиката до съвременността. Участват ежегодно в преглед “Нова българска музика” с премиери на над 30 нови произведения, дейността им е отличена с наградата на СБК “Златно петолиние” (2004). Л. Гетова осъществява и многобройни участия в различни камерни формации, с които присъства на редица музикални форуми. Партнира както на известни наши музиканти, така и на талантливи млади изпълнители. Има записи за БНР, Радио Братислава, Кьолн, Берлин и др. Гастролира в Австрия, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Македония и др. Работи като старши преподавател в НМА „Проф. П. Владигеров” – София.

Галина Аркадиева Апостолова е старши преподавател по камерно пеене във Вокалния факултет на НМА „Проф. П. Владигеров“ – София. Завършва Средното музикално училище в Бургас с пиано при Р. Чомакова и Музикалната академия в София при проф. Л. Обретенова. Лауреат е на Конкурса за изпълнение на българска музика, Бургас (1977), на Академичния Конкурс за българска музика (1983). Активно участва в концертния живот като солист на различни оркестри (Габровски камерен оркестър, Камерен оркестър - Добрич, Симфоничен оркестър - Разград, Симфоничен оркестър - Пазарджик, Врачанска филхармония, ОФД Плевен, ОФД Русе) и като камерен изпълнител в различни състави – клавирно дуо, две пиана осем ръце, различни видове клавирни триа, квартети, квинтети, секстети. Осъществила е десетки премиери на български творби, сред които специално място имат изпълненията и записите й с клавирното дуо с Лиляна Гетова, както и изпълнените тематичните концерти с вокална и клавирна музика с репертоар от Бах до наши дни съвместно с певците Олга Михайлова, Иван Рушев, Иванка Нинова и др. Като доказан интерпретатор на съвременна музика, пианистката участва във: „Фестивал за съвременна музика“, Пула (Хърватска, 2000); „Re musica“, Прищина (Косово, 2004, 2007); „Варненско лято“ (2003); „Софийско лято“ (2003, 2006); „Балканска камерна музика“ (2005), многократно в „Нова българска музика“ и др. Има записи в БНР, БНТ, Телевизия 7 дни, Телевизия Евроком.