Първо концертно изпълнение в България на операта "Орфей и Евридика" от Хайдн

Камерен оркестър и хор "ПРОЕКТ МУЗИКА", отличен заради пиетета си към рядко изпълнявани шедьоври на класическата музика с НАГРАДА ВАРНА 2010, представя на 7 ноември от 18.00 ч. в Градската художествена галерия операта „Орфей и Евридика” от Хайдн.

Премиерното за България концертно изпълнение на операта „Орфей и Евридика” от Хайдн, посветено на Деня на будителите, се осъществява със съдействието на Община Варна.

Вход свободен.

◊ ОПЕРАТА „ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА”

Това е първото в България концертно изпълнение на операта „Орфей и Евридика” от Хайдн. В първата версия, написана от великия композитор през 1791 г. в Берлин, партията на Евридика е предвидена за сопран, а партията на Орфей - за тенор. През 1808 г., една година преди смъртта си, композиторът създава втора версия, в която ролята на Евридика е преработена за мецосопран. Втората версия на „Орфей и Евридика” Хайдн посвещава на мецосопраното Полина Виардо, с която е бил в близки отношения. Впоследствие операта изпада в забвение чак до 2009 г., когато бива поставена в Берлин, по повод 200-годишнината от кончината на Хайдн.

След сценичната постановка в Берлин през миналата година концертното изпълнение във Варна е втората съвременна интерпретация в Европа, която вдъхва нов живот на произведението. Във Варненската постановка, с диригент Станислав Ушев и хормайстор Димитър Фурнаджиев, която възражда първия вариант на операта, образите на Орфей и Евридика пресъздават тенорът Арсений Арсов и сопраното Даниела Димова. В останалите роли им партнират Свилен Николов, Росен Рангелов и Филипа Руженова. Интересни са партиите на Креонте - древногръцкия цар, баща на Евридика и на Гения, който осъществява връзката между човешката съдба и Божия промисъл. Най-вълнуващ остава обаче образът на Евридика, който музикално и драматургично носи светлината и чистотата на надматериалната любов. От жизнерадостните и бравурни мотиви в началото, той се извисява до трагичното и нежно, типично в италиански стил lementо на последната ария, с която непрежалимата любима на Орфей отново потъва в Царството на сенките. За разлика от едноименната опера на Глук, Хайдн запазва трагичния завършек на познатия любовен сюжет, според който Орфей бива разкъсан от вакханките. В последната ария на вакханките звучи мелодията от едно друго произведение на Хайдн „Седемте последни думи на Христос”, с което той недвусмислено прокарва паралел между Орфей и Исус Христос като Божии пратеници и духовни водачи на човечеството. Родството между тях вече е обект на изследване, освен в изкуството и литературата, и в редица области на науката.