По света
Българско участие в изложбата "Европейско отношение"
Творби на Нина Ковачева и Валентин Стефанов в Шанхай, Китай
"Игра за две ръце и черно"
◊ СЪБИТИЕТО
От 23 февруари до 16 март 2008 г. Музеят за съвременно изкуство "Жендай" - Шанхай, Китай представя изложбата "Европейско отношение".
Кураторите на изложбата Шен Кибин (Shen Qibin), Харо Шмид (Harro Schmidt) и Томек Вендланд (Tomek Wendland) канят 21 художници от 12 европейски държави, които да споделят своята артистична практика, за да провокират дебата за мястото на твореца в развитието на обществените отношения.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Творецът играе все по-голяма роля на провокатор и разказвач на тези отношения и срещи, оценявайки начините, по които ние работим, условията и тяхното взаимодействие.
В конформистката рамка на Европа културната продукция играе важна роля в изследване хетерогенността на европейските народи и локализираните отговори на преживяването на модерността. Формите и процесите, маркиращи прогреса на ХХ век, все още се концентрират около силното желание да се проникне в утопията на тоталитаризма, оформил физическата и психическа тъкан на нашите общества. Абстракцията и семплите геометрии, натоварени с исторически идеологии, сега са опаковани в политическо припознаване, комерсиален дизайн и псевдо-духовност.
◊ БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ
С подкрепата на Държавния културен институт към Министъра на външните работи в събитието взеха участие и българските творци Нина Ковачева и Валентин Стефанов.
Те показаха творбите си “Игра за две ръце и черно”, 2006 (на снимката) – видеоинсталацията, позната на българската публика от представянето й върху фасадата на Националната художествена академия, София – декември 2006 - януари 2007 г., и “Желанието и съпротивлението определят движението”, 2007 – видео 2007.
• “Игра за две ръце и черно”:
Видеоинсталацията преобразява два прозореца в симетрични екрани. Насочена е към случайния зрител, потока от минувачи по улицата и през площада. Подобно на други инсталации на Ковачева/Стефанов, “Игра за две ръце и черно”, има за предмет отношението пространство - време - материя - тяло. Зрителят е привлечен от движещо се изображение на две ръце – мъжка и женска. Всяка ръка е разположена в кадрите на голям прозорец. Мащабът на ръцете трансформира мащаба на сградата, която става част от произведението. Черният фон зад ръцете и специфичното осветление персонализират ръцете, превръщайки ги в два портрета, в два символа, съответно на женско и мъжко начало. При появяването си всяка ръка е в своята рамка, очертана от рамката на прозореца. Ръцете се докосват, постепенно движенията им стават агресивни, появява се първото черно петно върху едната от двете. Борят се, обичат се, мразят се... ставайки все по-черни и по-покрити с лепкавата черна материя, до момента, в който почти се стопят/изчезнат в черния фон. Като че ли осъзнали изчезването си и стигнали до края, започват да се чистят една друга, докато отново станат видими, различими, персонализирани. След което цикълът започва отново, внушавайки един непрекъснат процес на любов и омраза, на обезличаване и персонализиране.
Както в повечето си съвместни проекти Нина Ковачева и Валентин Стефанов, работейки с езика на минимализма, насочват зрителя да усети почти физически агресията, самотата, констатирайки в процеса на работата, че интимният, социалният и политически живот са взаимно свързани. Лични отношения и случай често имат важен отзвук върху социалния и политически живот и обратното. Пред зрителя се поставят основни въпроси за начина на формирането на различието, съществуването и взаимоотношенията в обществото.
• “Желанието и съпротивлението определят движението” – Видео, 2007:
Черен екран, в чийто център се проявява малка светлина. Тя започва да расте, като се оформя в четириъгълник – светъл тунел. Шеметно движение и агресия в бурно море на “Нещо”, теглено от въже. “Нещото” потъва, изплува, но движението продължава. Образът става все по-голям, изпълва екрана и продължава да расте и да ни поглъща и завлича в дълбините на водата, на движението, докато ни превърне в част от това движение, желание за преместване и съпротива. Екранът отново става черен. Звукът отеква като звук от ритуал, натрапчив и отмерващ времето.
◊ АВТОРИТЕ
Нина Ковачева и Валентин Стефанов (Nina Kovacheva & Valentin Stefanoff) живеят и работят в Париж. През 2002 печелят награда на ЮНЕСКО за популяризиране на изкуството в Париж. Участвали са в няколко престижни биеналета, проектите им са представяни в Париж, Ню Йорк, Варшава, Мюнхен. С тяхната видеоинсталация “Au-delà de ce qui est visible” беше открит Музеят за съвременно изкуство в Букурещ през 2005.
◊ СЪБИТИЕТО
От 23 февруари до 16 март 2008 г. Музеят за съвременно изкуство "Жендай" - Шанхай, Китай представя изложбата "Европейско отношение".
Кураторите на изложбата Шен Кибин (Shen Qibin), Харо Шмид (Harro Schmidt) и Томек Вендланд (Tomek Wendland) канят 21 художници от 12 европейски държави, които да споделят своята артистична практика, за да провокират дебата за мястото на твореца в развитието на обществените отношения.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Творецът играе все по-голяма роля на провокатор и разказвач на тези отношения и срещи, оценявайки начините, по които ние работим, условията и тяхното взаимодействие.
В конформистката рамка на Европа културната продукция играе важна роля в изследване хетерогенността на европейските народи и локализираните отговори на преживяването на модерността. Формите и процесите, маркиращи прогреса на ХХ век, все още се концентрират около силното желание да се проникне в утопията на тоталитаризма, оформил физическата и психическа тъкан на нашите общества. Абстракцията и семплите геометрии, натоварени с исторически идеологии, сега са опаковани в политическо припознаване, комерсиален дизайн и псевдо-духовност.
◊ БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ
С подкрепата на Държавния културен институт към Министъра на външните работи в събитието взеха участие и българските творци Нина Ковачева и Валентин Стефанов.
Те показаха творбите си “Игра за две ръце и черно”, 2006 (на снимката) – видеоинсталацията, позната на българската публика от представянето й върху фасадата на Националната художествена академия, София – декември 2006 - януари 2007 г., и “Желанието и съпротивлението определят движението”, 2007 – видео 2007.
• “Игра за две ръце и черно”:
Видеоинсталацията преобразява два прозореца в симетрични екрани. Насочена е към случайния зрител, потока от минувачи по улицата и през площада. Подобно на други инсталации на Ковачева/Стефанов, “Игра за две ръце и черно”, има за предмет отношението пространство - време - материя - тяло. Зрителят е привлечен от движещо се изображение на две ръце – мъжка и женска. Всяка ръка е разположена в кадрите на голям прозорец. Мащабът на ръцете трансформира мащаба на сградата, която става част от произведението. Черният фон зад ръцете и специфичното осветление персонализират ръцете, превръщайки ги в два портрета, в два символа, съответно на женско и мъжко начало. При появяването си всяка ръка е в своята рамка, очертана от рамката на прозореца. Ръцете се докосват, постепенно движенията им стават агресивни, появява се първото черно петно върху едната от двете. Борят се, обичат се, мразят се... ставайки все по-черни и по-покрити с лепкавата черна материя, до момента, в който почти се стопят/изчезнат в черния фон. Като че ли осъзнали изчезването си и стигнали до края, започват да се чистят една друга, докато отново станат видими, различими, персонализирани. След което цикълът започва отново, внушавайки един непрекъснат процес на любов и омраза, на обезличаване и персонализиране.
Както в повечето си съвместни проекти Нина Ковачева и Валентин Стефанов, работейки с езика на минимализма, насочват зрителя да усети почти физически агресията, самотата, констатирайки в процеса на работата, че интимният, социалният и политически живот са взаимно свързани. Лични отношения и случай често имат важен отзвук върху социалния и политически живот и обратното. Пред зрителя се поставят основни въпроси за начина на формирането на различието, съществуването и взаимоотношенията в обществото.
• “Желанието и съпротивлението определят движението” – Видео, 2007:
Черен екран, в чийто център се проявява малка светлина. Тя започва да расте, като се оформя в четириъгълник – светъл тунел. Шеметно движение и агресия в бурно море на “Нещо”, теглено от въже. “Нещото” потъва, изплува, но движението продължава. Образът става все по-голям, изпълва екрана и продължава да расте и да ни поглъща и завлича в дълбините на водата, на движението, докато ни превърне в част от това движение, желание за преместване и съпротива. Екранът отново става черен. Звукът отеква като звук от ритуал, натрапчив и отмерващ времето.
◊ АВТОРИТЕ
Нина Ковачева и Валентин Стефанов (Nina Kovacheva & Valentin Stefanoff) живеят и работят в Париж. През 2002 печелят награда на ЮНЕСКО за популяризиране на изкуството в Париж. Участвали са в няколко престижни биеналета, проектите им са представяни в Париж, Ню Йорк, Варшава, Мюнхен. С тяхната видеоинсталация “Au-delà de ce qui est visible” беше открит Музеят за съвременно изкуство в Букурещ през 2005.
Автор:
Йово Панчев
Публикация:
05.03.2008 г. 16:19
Етикети:
Посетено:
1019
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/13/news/5413-balgarsko-uchastie-v-izlozhbata-evropeysko-otnoshenie