По света

Антология на източно-европейски писатели

Мост към доверието и разбирателството

 ◊ СЪБИТИЕТО

Германското издателство “Фишер” представи публикации на писатели от балканските страни под заглавие “Другият до нас”.

“Общото, онова, което свързва хората, при известни обстоятелства лесно може да се превърне в онова, което ги разделя.”

Приятел или враг е другият до нас, съседът? – Към този въпрос насочва вниманието съставителят Рихард Шварц, заедно с 21 известни автори от България, Албания, Сърбия и други балкански страни.

Съчиненията им върху тази и интересна, и щекотлива тема са поместени в антологията “Другият до нас”, публикувана наскоро от издателство “Фишер” със съдействието на фондация “Роберт Бош” и представена на литературни четения в редица градове в Австрия и Германия. Предстоят успоредни публикация на антологията в осем страни: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна Гора, Сърбия и Словения.
 

◊ ИДЕЯТА

Балканите като “барутното буре” на континента, като регион, белязан от вражди и насилие – такава е отдавнашната западна представа за този регион; след разпадането на бивша Югославия се налага друго клише - Балканите като невъобразимо смешение на етноси, религии, езици. И в двете представи се оглеждат по-скоро незнанието, неосведомеността и предубежденията на Запада, отколкото балканската реалност, смята шведският публицист Рихард Шварц.
 
“В предубежденията и клишетата се крие възможност за провокация към писателите. Какво мислят те за всичко това? Откъде идват споровете, защо са враждите, кой и какъв им е другият до тях?”
 
Гледните точки на авторите
 
Давид Албахари, Бора Косич, Славенка Дракулич, Александър Хемон, Исмаил Кадаре, Драган Великич, Димитър Динев, Владимир Зарев. Много от тях разказват как виждат нещата онези, които на собствен гръб са изпитали опустошителните последици на враждебността и нетолерантността между съседи и към инакомислещи. Възприемат гледната точка на обикновените хора, станали неволна жертва на един или друг политически конфликт, на една или друга политическа система. И си задават, подобно на сръбския писател Давид Албахари, въпроса: “защо?”
 
Пътища и алтернативи
 
Давид Албахари живее днес в Канада, избягал е от Сърбия през 1994 г. Като него и Димитър Динев е напуснал страната, в която е роден; от
1990 г. е емигрант, живее във Виена и от дебютната си творба “Надписът” пише на немски език. В антологията “Другият до нас” участва с публикацията “Дъждът” (оригинално заглавие Der Regen).
 
Беше предрекла и дъжда, който прави очите слепи за цветовете, който погася всяка радост, обръща наопаки мислите, припълзява в душите, изпълва ги с черна, допотопна мъка и тласка хората към безумие и самоубийство. Всички дъждове беше предрекла и предсказала Параскева в незавидния си живот на врачка, само този беше пропуснала.
 
Дъждът в притчата на Димитър Динев за едно българско село, раздирано от отколешна вражда между мюсюлмани и християни – дъждът, който продължава седем дни и седем нощи, насторва куп беди и в крайна сметка по чудодеен начин сдобрява и изневиделица помирява човеците. 
 
Стореното зло е злото, което си причиняваме един на друг, допълва хърватската писателка Славенка Дракулич в публикацията “Три монолога за другите”. Разказът й е изграден върху реални събития от войната в бивша Югославия. Позицията на Дракулич:
 
“Разбирателството между съседите е невъзможно, ако не си кажем какво сме си сторили един на друг. Додето това се премълчава и прикрива, отношенията помежду ни няма да се променят много. Трябва да приемем и осъзнаем истината за себе си.”
 
Другостта и различието
 
Към тях насочва поглед сръбският писател от хърватски произход Бора Косич чрез една особено важна за него тема, тази за езика. Родния си език Косич описва като “смесица от три четвърти сръбски и една четвърт хърватски”. Езикът е патентованата марка на човека и пак езикът определя другостта, която в определени обстоятелства може да се превърне в прицел на нетолерантността, враждебността и омразата, внушава писателят.
 
Своеобразна философска рамка на проблематиката за другостта поставя Владимир Зарев с публикацията си “Предопределението на човека”, поместена в края на антологията във впечатляващия превод на Томас Фрам. Впрочем след романа “Разруха”, който неотдавна излезе на немски език в превод пак на Томас Фрам и получи изключително добри отзиви в Германия, Владимир Зарев вече не е непознато име за немския читател.

Мост към доверието и разбирателството
 
“Публикациите на източно-европейските писатели в тази антология отразяват горчивия опит, болката и разочарованието, но създават и мостове на взаимното разбирателство”, обобщава д-р Ингрид Хам от фондацията “Роберт Бош”, подкрепила публикуването на антологията, заедно с фондация “Фишер” и Културния кръг на германската икономика.

Ангажиментът към европейската интеграция и усилията за мир и разбирателство на Балканите обединява спонсорите на изданието.
Автор: Бисерка Рачева
12.11.2007 г. 20:11
Посетено: 828
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/13/news/4855-antologiya-na-iztochno-evropeyski-pisateli