Усмивката на разума - премиера на Галина Борисова в Нови Сад

Не знаех и не исках предварително да се концентрирам около каквато и да е идея. Не ми се искаше да се занимавам с предварителни концептуални решения или съсредоточаване върху въпрос и тема. Предпочитах да се занимавам с баналното, без значение какво третира то, с познати представи за опера, балет и по-съвременни форми.

Мисля си, че оригиналност се получава тогава, не когато се търсят открития, а когато се преоткриват нови значения в познати примери. Разпадането на концентрацията в момент, когато зрителят успява да установи някакъв знак за водене на действие, определено ме забавлява много. Объркването на зрителя ми се струва важно за предизвикване на така желана усмивка.

Усмивка на разума се получава само тогава, когато сме изненадани и сконфузени, или когато сме достатъчно уверени в нещо. В последните години такива преоткрития на клишета и класически теми за мен започнаха да стават по-интересни, понякога даже повече от оригинала.

Успехът на едно представление не се състои в това, дали е харесвано, а дали се говори и размишлява за него дълго време постфактум. Предизвикването на въпроси възбужда желание за сътрудничество с нови нелепи или оригинални предложения... и така до пълното изчерпване на смислите.

През повечето години танцът за мен се концентрираше в семпли детайли: като потрепването на китката на ръката, изпадане на омаломощено стъпало или нарочно отпускане на раменете. Това предизвиква повече внимание и размишления, отколкото съсредоточаването върху виртуозност на пируети и грандиозни скокове. Разбира се това изисква специално внимание и концентрация, различен тренинг на тяло и разум, и унищожаване на излишни емоции. Мисля си, че така се постига повече дълбочина, която кара зрителя да внимава в детайлите. Композицията и техниката, разбира се, допринасят за осъществяването на идеята, но в никакъв случай не би трябвало да служат самоцелно.

Противоречията само спомагат за контраст на различните компоненти. Това елиминиране на виртуозността на техниките и опростяване на случващото се, за съжаление, понякога води до разочарования. Публиката и изпълнителите предпочитат атракцията. Представления, които не носят известна доза риск, никога не са ме интересували.

Разбира се, изисква се време, за да разгадаем непознатите неща, даже рискувайки никога да не ги разберем. Смислено е, струва ми се, да се занимавам с такива неясни посоки повече, отколкото да се боря за масова популярност.