По света

"Рейс" на Станислав Стратиев във Франция

Отзиви във френската преса

◊ МЕДИИТЕ ЗА ПОСТАНОВКАТА

Льо Паризиен

Юбер Лизе
(Превод от френски със съкращения)
Събота 14 юли 2007

Авиньон – нашите любими пиеси

Заради националния празник 14 юли фестивалът в Авиньон набира висока скорост. През този уикенд, няколко хиляди зрители ще излязат по улиците, за да потърсят театрална емоция измежду 860-те спектакъла, включени в репертоара на над 110 театрални зали.

Трудно е да намериш своя Граал в тази гора от плакати и флайъри, които превъзнасят както най-доброто, така и най-долнопробното.

Ние изнамерихме няколко бижута. Трябва да ги видите начаса преди някои от тях да „отидат” в Париж в близките месеци.

Не изпускайте този „Рейс”. Деветима пътници, облечени небрежно с дрехи втора употреба, се настаняват в очуканата каросерия на един автобус. Затворил се в кабината си, другарят шофьор внезапно решава да смени маршрута, за да отиде да си купи хляб. Бунтът бушува във возилото. Но страхът от наказание подклажда отмъстителност и низост. Пътуването се превръща в разчистване на сметки между всяка дупка в пътя или остро спиране със спирачка.

Добре дошли в приказния свят на България преди падането на Стената. Пиесата на Станислав Стратиев, която е невероятно смешна, представя по-красноречиво от изкусен памфлет „радостите” на колективизма. Що се отнася до играта на актьорите, тя е чисто и просто пленителна.


Марсилезата
18 юли 2007

Тоталитаризъм. Раздрънкан автобус и неговите полупребити пътници се превръщат в метафора на диктаторски режим. Злочести хорица се качват в зловещ автобус – една жестока фабула.

РЕЙС
Жан-Луи Шал

Когато българинът Станислав Стратиев написва тази изобличаваща панталонада, Берлинската стена все още не се е свлякла. Годината е 1980... Девет действащи лица, представители на изоставено на съдбата поколение, се качват в поовехтял автобус, за да стигнат до центъра на хипотетичен град.

Тези разбрицани хорица, подвластни на всяко едно изискване на шофьора-диктатор, нямат друг избор освен да приемат неприемливото.

Редно е да бъдем признателни към Лоранс Рен за това, че предлага на френската публика тази пиеса от много известен автор в България, който подобно на много от своите източни съвременници не е имал друг избор, освен да борави с езоповски език, за да заобиколи цензурата. Тираните да се пазят от сатириците, те са много по-опасни, отколкото си мислим!

Постановката акцентира с дяволска точност върху хаоса, царящ в потисната страна, регулирайки ритъма на това кошмарно пътуване. Лудият шофьор кара с пълна газ, сменя посоката, ускорява на завоите, рискувайки да повреди, дори да убие пътниците, като ги запрати срещу прозорците или ги повали на земята. Опитват се да го вразумят с всички възможни средства, позовават се на ненужни общи истини от рода на – „Нищо не се постига насила, трябва да сме убедителни” и – „Онова, което не можа да свърши музикантът, може да свърши една жена”. Напразни усилия.

Сериозна тема. Всички артисти, наполовина мизерстващи клоуни, наполовина рошави марионетки, сякаш взети от пиеса на Бекет, изпълняват ролите си на абсурдни човешки същества с прецизен майсторлък и учудващ контрол върху тялото, придавайки им дълбока хуманност. Вълнуващо е. Човек си казва, че за щастие тематиката е демоде.

Несъмнено Стената падна, но марионетките на властващите нахлуха в цяла Европа.


Ruedutheatre

Петък, 27 юли 2007
Дженифер Майор
“Рейс”

Ефектна метафора на българския комунистически режим от 80-те години, пиесата съчетава хумор, приключения, трагедия и изобличаване. Удивителна комбинация, особено в ограниченото пространство на един автобус…

Маниак, алкохолик, стар селянин, рокер-бунтар, виолончелист ВИП, влюбена двойка, двама разведени по користни причини – всички тези чешити са в ръцете на шофьор грубиян, който си прави каквото му хрумне… Най-напред пазарува по време на работа, после иска да отиде да види майка си, а най-накрая се оказва, че си държи бутилка “ракийца” зад волана, поради което пътниците са все по-наплашени и бунтът започва да се предчувства.

Всяко действащо лице е изразител на определена ценност, поради което изобличаването е особено силно. Остри завои, риск от катастрофа, сбивания в автобуса… С нескрито удоволствие виждаме как действащите лица разкриват същината на своите ценности през цялото пътуване, докато напрежението се покачва до краен предел. Трябва ли да се вярва на шофьора? Много бързо се оказва, че не трябва.

С налудничави прически и тежък грим, тези образи са същински карикатури. Влюбените са безгрижни и пълни с надежди както всички младежи, алкохоликът се клатушка, вървейки, селянинът играе ролята на простодушен добряк, музикантът е толкова голям сноб, че не иска да свири за простолюдието…

Всичко това е нов вид melting people. Шофьорът стои винаги настрана, невидим, но присъстващ. Намиращ се на втория етаж на автобуса, той символизира политическия режим и контролира цялото превозно средство със сила и инат.

Постановката подсилва това впечатление, като светлини напомнят за скоростта, с която се движи автобусът, материализиран в метално скеле с ресори. Всичко се движи, седалките се килват назад, прозорците са майсторски симулирани, а подвижна стълба служи, за да се стигне до шофьора. Този механизъм функционира чудесно, предоставяйки многобройни възможности за игра, към които артистите често прибягват…

Постановката е много успешна, действащите лица се открояват отлично, контрастите са достатъчно многобройни, за да поддържат равномерен ритъм.

Български песни са част от празненството, както и много успешните акустични ефекти. Студенината на това метално автобусно скеле ни припомня за период, през който България е изживявала черни дни. Хуморът и символиката са в унисон с най-добрата централно и източноевропейска театрална традиция на съпротива и възраждане.


◊ КАК СЕ СЛУЧИ ФРЕНСКАТА ПОСТАНОВКА

Текст: Станислав Стратиев
Превод: Атанас Попов

Адаптация и постановка: Лоранс Рен

С участието на: Raphaà
l Almosni, Pascan Andres, Lionel Bécimol, Sandrine Bounhoure, Pierre Gérard, Olovier Mathé, Natacha Mircovich, Christian Ruché, Marc Ségala

Сценография: Thierry Grand
Светлини: Didier Girard
Гримьор: Catherine Saint-Sever

На сцената на театър „Le Chien qui fume” (Авиньон)
Автор:
21.09.2007 г. 23:38
Посетено: 1222
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/13/news/4502-reys-na-stanislav-stratiev-vav-frantsiya