В Хърватия излезе антология с българска поезия „На последния етаж на небето”

В Хърватия излезе сборникът с българска поезия на хърватски език „На последния етаж на небето” (“Na posljednem katu neba”). Книгата беше представена на 23 юни от 18.30 в Библиотека "Богдан Огризович", Загреб.

Издател е Хърватско дружество на писателите (поредица „Поезия плюс”) с финансовата подкрепа на Eвропейска мрежа за литература и книги „Традуки”.

Главен редактор на сборника е хърватският поет - Иван Херцег. Съставители - Людмила Миндова, Силвия Чолева и Марин Бодаков. Преводачи - Ксения Банович, Ана Васунг и Паула Чачи.

Антологията е 282 страници, с твърди корици и включва 53 автори - от родени в първите десетилетия на ХХ век, до най-млади, родени в неговия край: Александър Геров, Блага Димитрова, Радой Ралин, Иван Радоев, Иван Теофилов, Иван Динков, Константин Павлов, Христо Фотев, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Иван Цанев, Екатерина Йоосифова, Александър Шурбанов, Борис Христов, Иван Методиев, Виктор Самуилов, София Бранц, Георги Борисов, Палми Ранчев, Малина Томова, Цочо Бояджиев, Румен Леониов, Едвин Сугарев, Илко Димитров, Кирил Мерджански, Ани Илков, Владимир Левчев, Георги Рупчев, Росен Друмев, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Кристин Димитрова, Александър Секулов, Николай Бойков, Яна Букова, Цветанка Еленкова, Елин Рахнев, Георги Господинов, Мария Вирхов, Марин Бодаков, Кирил Василев, Ивайло Иванов, Тома Марков, Азиз Шакир-Таш, Надежда Радулова, Иван Христов, Владислав Христов, Калоян Игнатовски, Николай Атанасов, Васил Балев, Белослава Димитрова, Иван Ланджев, Стефан Иванов.

Предстои представянето на книгата през септември в София.

Повече за антологията:

Една възможна картина на българската съвременна поезия

Поезията днес съществува в ситуация, която разколебава вкусовете и превръща писането ѝ в напълно лишена от критическа рефлексия дейност. Това обаче не е само български „феномен“.

Отхвърлянето от страна на книжния пазар на стихосбирките, безогледната реклама, която издига в култ жанра роман и неглижира поезията, превръщането на поетите в маргинализирани творци дори сред своите литературни среди, саморекламата, която се катализира от социалните мрежи, като добавим към това и факта, че много се пише, а малко се чете, виждаме как стойностната поезия се дави в мътните води на средното, на посредствеността. Изглежда сега всякак и всичко може да се нарече поезия. Това е фалшива свобода, която обезсилва и поетите, и поезията, която пишат. Липсата на оценностяване води – по думите на критика и поета проф. Владимир Трендафилов – до издаване на книги и кичене с „титлата“ поет на хора „пред първо добро стихотворение“.

В тези обстоятелства изборът да бъде представена пред хърватските читатели съвременната българска поезия в антология се оказа труден и се осъществи след много разговори между нас, съставителите. Освен правенето няколко пъти на списъци, които се опитваха да обхванат необхватното и ту се увеличаваха, ту се редуцираха, за да продължи след това отново допълването на имена и отново съкращаването, се наложи да определим и времеви отрязък, в който са творили поетите. След много коментари с Марин Бодаков стигнахме до идеята, че ще се ограничим само до съвременните автори.

Но колко съвременни – колко назад във времето да се върнем и колко напред да отидем? В голямото изобилие от поети рискувахме да „изпуснем“ важни имена на поети, които са от значение за развитието на съвременната ни поезия, или пък да прибавим съвсем млади поети, които все пак имат още да се доказват. В крайна сметка „центрирахме“ избора си и решихме в антологията да влязат поети, утвърдили се след 1989 г., но и поети от по-старото поколение, които са продължили да пишат и са издали свои книги след тази дата.

Разбира се, отново трябваше да намалим бройката на авторите, защото рискувахме да се получи един огромен том, който би бил нечетим. А нали целта е тъкмо това – съвременната българска литература да стане по-позната на хърватските читатели и те да получат по-цялостна картина на поезията, която се пише в България днес.

И тук стигаме до основното качество на антологията по принцип – вкусът на съставителите. Антологията е индивидуален акт, артистичен акт и те застават с името и литературните си предпочитания, за да защитят подбора си. Така постъпихме и ние, селектирайки творци и творби, без да можем да обхванем всички и вероятно ще търпим критики защо сме подбрали този, а не онзи и прочее. Вероятно ще бъдат открити липси, които се надяваме да бъдат попълнени занапред. Вероятно следващи съставители на нова  антология ще пренаредят имената и ще дообогатят картината на българската поезия, но засега горещо се надяваме тази да е достатъчно ясна и изчерпателна, за да имаме повече страстни читатели в Хърватия. Това е една възможна картина на съвременната българска поезия – открийте я в детайли.

Тази книга не би се случила без упоритостта на поета Иван Херцег и преводачките Ксения Банович, Ана Васунг и Паула Чачич, за което благодарим! В нея от българска страна са събрани усилията на тримата ѝ съставители: Людмила Миндова, Силвия Чолева и Марин Бодаков, който за голямо съжаление си отиде от този свят в процеса на работата. Затова книгата се посвещава на неговата памет!

Силвия Чолева

21.05.2022