По света
Галерия "Структура" представя Наталия Йорданова на Art Rotterdam 2020
"Симултанни истини" – скулптурна инсталация, развита като конструирана екосистема от образи и знаци
|
||||
|
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия "Структура"
представя
Наталия Йорданова
Симултанни истини
Art Rotterdam
Van Nellefabriek
Van Nelleweg 1, 3044BC Rotterdam
Stand N8
Откриване: 5 февруари 2020
6-9 февруари 2020, 11-19 ч.
Галерия "Структура" представя Наталия Йорданова на един от най-перспективните международни форуми, чийто девиз е „Панаирът, който открива младото изкуство“. Специално създаденият проект е включен в платформата „Ново изкуство“, курирана за втора година от бразилския куратор Тиаго де Абру Пинто. Голямо признание за авторката и за подкрепящата я галерия е номинацията за престижната награда NN Art Award за талантливи художници, получили образованието си в Холандия и показващи автентични и новаторски умения. Заедно с другите трима номинирани Наталия Йорданова ще бъде представена в отделна секция в рамките на панаира. Наградата ще бъде обявена по време на официалното откриване на 5 февруари.
В своето изложбено пространство на панаира (N8) галерия "Структура" и художничката ще покажат Симултанни истини – скулптурна инсталация, развита като конструирана екосистема от образи и знаци. Състои се от осем разпръснати из пространството обекти, наподобяващи кристалните топки на гадателките на бъдещето. Повърхността на стъклото „приема“ принтирани на 3D принтер същества, напомнящи филма на Ридли Скот „Пришълецът“. На стените има двуизмерни скулптурни произведения, направени чрез пренасяне на ръчна рисунка в машинно рязане с лазер. Наречени са „Пукнатините“. Те „маркират“ стените като граница на пространството, но и самите те са обособени физически пространства. Авторката използва собствените си ръце, различни машини и софтуер, за да изгради разказ, който изследва митовете, въображението на научната фантастика и желанието за знание. Зрителят сам става разказвач на историите, които вижда.
Наталия Йорданова изследва внимателно личния си опит, превеждайки в работите си идеи, свързани с пост-човешкото тяло и променящата се връзка между нас и технологиите. В инсталациите си тя включва скулптура, видео, звук, текст и рисунка. Това е начин за изграждане на собствена екосистема. Йерархията между материалите и изразните средства поставя въпроси. Изваждането на човека от центъра произвежда нови смисли. Хуманността е само един малък елемент от световната екосистема. Присъствието и участието на зрителя е важно, като най-близката възможност за построяване на нов свят.
Досега за Наталия Йорданова най-съществената отправна точка бе човешкото тяло. Сега тялото е подменено от информацията, необходима, за да може то да бъде изкуствено произведено. Направено е, но не е родено.
Работата е разположена като разказ, в който желанието за знание предлага различни идеи за истина. Орбитата на стъклените глобуси изгражда констелация на възможните прочити. Предположението на Йорданова е, че няма един субект, няма един разказ или една единствена истина. С тези работи художничката отива една крачка напред в своите интереси и изследвания какво е да бъдеш човек днес, като държиш сметка за развитието на технологиите, комуникацията и интимността. Тя изследва митологични представи, литературни източници и спекулации, за да конструира нелинейна генеалогия на изкуствения живот.
Какви следи оставяме след себе си в състояние на взаимна тревожност, резултат от споделената вяра от заплахата на несигурното бъдеще?
Това е основният въпрос, който художничката си задава в процеса на изследване на медиираното тяло. Глобалният и земният натиск, които ние постоянно изпитваме, и образите като техни медиатори, са в умален мащаб, за да осигурят интимност чрез присъствието.
Като част от представянето си за NN Art Award, Наталия показва, по нейните думи, „предшественика“ на тази работа. Това е инсталацията „Музей на нечовешката етика“. Началната точка за развитието на този проект са съдебни дела, в които човек се опитва да съди робот заради инцидент, който той е причинил. Художничката поставя наблюдателя в спекулативен сценарий от близкото бъдеще, където идеи за етика са приписани на не-човешки, създадени от човека същества.
Да се разбере идеята за поемане на отговорност от нечовешки субекти е проблем, тъй като ние не им приписваме качеството на самосъзнаване. Въпреки че не е напълно описано и подробно обяснено, съзнанието също никога не е било приписвано и на животните. Следователно, това антропоцентрично убеждение се превръща в предпоставка за разглеждане на закони и етика, като присъщи само за човека. Остава въпросът – как разбираме тези принципи във времето на ускорена промяна и ново дефиниране на това какво означава да бъдеш човек днес?
◊ ЗА АВТОРА
Наталия Йорданова (родена през 1991 г. в София, България) е интердисциплинарнa художничка, която работи с различни медии, за да създава инсталации, които са контекстно-ориентирани и съчетават скулптура, видео, звук, текст и рисунка. В момента тя завършва магистърска програма в специалност Dirty Art в Sandberg Institute Института Sandberg в Холандия. Предишното ѝ образование включва бакалавърска степан по Изящни изкуства от Royal Academy of Art в Хага (2018), бакалавърска степан по Фотография от Националната академия за театрално и филмово изкуство в България (2013) и участие в програма „Еразъм”в Central Saint Martins в Лондон (2017) Тя взима участие в уъркшопи, сред които OTSEFINAM (MANIFESTO) в TENT, Ротердам (2015) и майсторски клас на Марсел ван Еден и Барбара Сийлер в KABK, Хага (2016).
През 2018 е номинирана за награда BAZA за съвременно изкуство в България. Нейната работа е показвана в международен план, включвайки презентации на Sofia Art Week 2019, Magma Festival в Kanal Center Pompidou, Брюксел (2019), THE COMMON INN в Het Nieuwe Institute, Ротердам (2019), Untouched Intimacies в NEVERNEVERLAND, Амстердам (2019), The Nudist on the Late Shift, Хага (2018), SUPERVUE, Лиеж, Белгия (2018), W139, Амстердам (2017), Lockers, Stedelijk Museum, Амстердам (2017), The Old Police Station, London (2016), (De)Quantify Me!, TENT, Ротердам (2016), the fridge, София (2016), Institute for Performance and Theory project, Хаспел Арт Център, София (2014), Trans–Ideology Short Film Festival, Berlin (2012). От 2015 тя работи по кураторски проект, наречен GRUPA. Понастоящем живее и работи в Амстердам, Холандия.