Паметник на Пенчо Славейков в Милано

На 30 октомври 2019 г. в Милано тържествено бе открит паметник на Пенчо Славейков (1866-1912), завършил живота си в Брунате на 28 май (10 юни н.ст.) 1912 г.

Паметникът бе поставен по инициатива на Генералното консулство на Република България в Милано и във връзка със 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Италия. Така чрез този паметник Пенчо Славейков – символ на българо-италианското културно общуване – се натоварва и с по-общия смисъл като въплъщение на вековните отношения между двете страни.

Церемонията по откриването на паметника бе в две части. Първата от тях имаше характера на тържествено заседание, което се проведе в зала „Грекето” на Библиотека „Сормани” – основната библиотека на Милано. Залата, възприемана от жителите на града като „храм на културата”, беше пълна: събитието бе почетено не само от официалните лица, но и от множество граждани – българи и италианци, пристигнали от различни градове на страната – Брунате, Комо, Бергамо, Генуа, Римини, Рим, Неапол и др.

Събитието бе открито с приветствени слова от г-н Тодор Стоянов – извънреден и пълномощен посланик на България в Италия, и г-жа Биляна Генова – директор на дирекция „Култура” към Столична община.

След това думата бе дадена на доц. д-р Емил Димитров (Институт за литература на БАН), който на италиански език изнесе лекцията „Никъде не съм виждал подобен изглед…” (Пенчо Славейков и Ломбардия)”. В нея за първи път бяха представени нови данни и факти – резултат от проучванията на учения през последните години (българският превод на лекцията ще бъде публикуван в „Литературен вестник”).

Същинската част от събитието се състоя пред самия паметник на Пенчо Славейков, разположен в „сърцето” на Милано, между Катедралата (Дуомо) и Библиотека „Сормани”, на около 200-300 м от двете и на изключително оживено място, в градинката на пресечката между ул. „Верциере” № 2 и ул. „Броло”. Няма да е пресилено да се каже, че паметникът на Пенчо Славейков в Милано е най-добре позиционираното българско място в света.

За пълнота на информацията трябва да споменем имената на другите официални лица, представляващи България и Италия на церемонията: Алан Криастиан Рици – заместник-секретар за връзки с международните делегации на региона Ломбардия, Фабио Аригони – президент на община 1 на Милано, на територията на която е издигнат паметникът, Алберто Бонизоли – досегашен министър на културата на Италия, Лука Фоски – главен съветник по културните въпроси, Елеонора Палоели – кмет на Бодио Ломнаго, доц. д-р Красимира Александрова - директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Дончо Захариев – кмет на Трявна и др. Добро впечатление направи това, че официалните лица не изпъкваха, а бяха смирени и с ясното съзнание, че главният герой е друг.

След официалните слова паметникът беше открит от посланик Тодор Стоянов и г-жа Таня Димитрова – Генерален консул на Р България в Милано, която има големи заслуги за успешното финализиране на проекта. Автор на паметника е българският скулптор Адриан Новаков от Габрово, а монументът е реализиран с помощта на Комуникационната стратегия на Република България и спомоществователи. За отбелязване е, че паметникът веднага се хареса на гражданите на Милано, които подчертават неговата оригиналност и уникалност. По всичко личи, че пейката – място за отдих, среща и общуване в градското пространство – може да се превърне в „запазена марка” на българската скулптура и култура.

За общата лирична атмосфера свой принос дадоха и двама китаристи – италианци, които свиреха популярни български и италиански мелодии. Фино присъствие, ненатрапчиво отбелязващо съюза на музите.

Важно събитие – вън от политическото, останало почти незабелязано в поредната политическа шумотевица. Изключителен пробив и постижение на българската културна дипломация.