Изкуството не познава граници

На снимката: Йорданка Чобанова, посланик на Р България в Р Словакия (в средата),   открива изложбата на българо-германската художничка Мила Милчева в галерията на Българския културен институт в Братислава. Вдясно е Асен Милчев, племенник на художничката и дарител на голяма част от изложените картини.

Изкуството не познава граници. Олицетворение на този поначало банален израз бе откритата на 27 март в словашката столица изложба на Мила Милчева, чиято житейска и творческа биография се поделя между България и Германия. Изявата бе плод на сътрудничество между Българския културен институт в Братислава, местния Гьоте институт и Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора” в Кюстендил, която предостави част от произведенията на художничката, дарение от племенника й Асен Милчев на родния им град. Тук имаше и творби негова наследствена собственост. Изложбата преминава под името „Прозорец към душите”, с каквото вече бе показвана и в София (в ”Таур Галери” през 2015 г.), и в кюстендилската галерия през миналата година.

Житейската съдба на Мила Милчева е пълна с непрестанни борби, упорит труд и превратности. Загубила рано баща си, осъден несправедливо на смърт от така наречения Народен съд (реабилитиран е десетилетия по-късно), тя е принудена да кандидатства няколкократно в Художествената академия. Макар че конкурсните й работи са оценявани с 6+ като дъщеря на „враг на народа” тя не е допускана да стане студентка. Но когато това най-сетне се случва, се дипломира през 1961 г. с „отличен с похвала”. До 1968 г. печели различни конкурси и осъществява монументална украса на обществени сгради. Но сблъсъкът със схоластиката на „социалистическият реализъм” и думите на преподавателят й по стенопис проф. Гочо Богданов, че „свободно изкуство се прави само в свободна страна”, я подтикват да поеме рисковете на емиграцията. Благоприятни условия за реализация намира в Мюнхен (тогавашна Западна Германия), където се утвърждава като художник на свободна практика. Но въпреки изработения си нов, оригинален стил, наричан от критиката  „цветна композиция”, чрез ярките си багри тя остава завинаги свързани с българското народно изкуство. В конкуренция с множество местни светила на изкуството, тя печели конкурси за украсата на големи обществени проекти. Любовта й обаче завинаги си остават боите. Утвърждава се като майстор на портрета, (особено на детския), създавайки от него „портретна живопис” (отново определението е на германската изкуствоведска критика). Участва в редица общогермански художествени изложби, в които печели награди. Прави блестяща педагогическа кариера, като до последния си дъх е доцент по рисуване, живопис, стенопис и портрет във „Фолксхохшуле” – своеобразен свободен университет за възрастни към мюнхенската община. Членува в Съюза на немските свободни художници, а името й присъства в различни енциклопедични речници за известните личности в областта на културата в Германия.    

(Повече за живота и творчеството на Мила Милчева можете да научите от материала „Мечтите на селската даскаличка”, в бр. 11/2015 и в Артзона бр.1/2016 на LiterNet, както и в рубриката „Изложби” на „Културни новини” от 3 февруари 2018 г.)

В представената в Братислава изложба „Прозорец към душите”  от една  страна, както стана вече дума,  могат да се видят портрети, отвъд представата за класическите образци, а от друга страна са показани и малки картинки-илюстрации към детската THE OWL BOOK („Книжка за бухала”), плод на дългогодишното приятелство и творческо сътрудничество  между художничката и световноизвестният славист и българист проф. д-р Томас Бътлър от Харвард, по чиито кратки стихчета на английски език са изобразени своеобразни портретчета на героите животинки в нея. Те са като прозорче към детската душа. Кой в наши дни рисува илюстрации с маслени бои? Тези картинки са вдъхновени от стенописните пана от украсата на новопостроено модерно училище в Мюнхен. А „Книжката на бухала” (изд. „Безсмъртни мисли”, София, 2000 г.) като образец за изящни илюстрации и полиграфическа изработка заема място във витрините на мюнхенския замък Блутенбург, където се намира най-голямата детско-юношеска библиотека в света. 

Остава още само да обясним защо тази наистина възпоменателна изложба (80 години от рождението и 5 години от кончината й) се направи именно в Братислава. Защото „Книжката за бухала” е сътворена именно в словашката столица в навечерието на новото хилядолетие, когато от Америка тук долита проф. Бътлър за участие в организираната от БКИ международна конференция за богомилството, а художничката пристига с влак от Мюнхен, носейки току-що нарисуваните животинчета. За няколко дена професорът се връща към младежките си години, когато се  е увличал по поезията, и съчинява стихчетата към всяка от илюстрациите на бъдещите книжка. И така тя тръгва към сърцата и душите на своите читатели…

Пред изпълнената с посетители галерия на Българския културен институт изложбата бе открита от посланичката ни в Република Словакия Йорданка Чобанова. Присъстваха и директорът на Художествената галерия в Кюстендил скулпторът Валентин Господинов, представители на Гьоте институт в словашката столица, хора на изкуството и ценители на изкуството от българската диаспора в Словакия, както и племенникът на художничката Асен Милчев. Бяха дошли и гости от България, както и семейство германци, бивши нейни студенти. Всички тези хора бяха покорени от видяното и вероятно разбраха кредото на художничката: „Изкуството ми откри света на Красотата и Хармонията – там, където владее Доброто. Обичам да работя за хората, а на последователите ми с радост предоставям умението си”.