„Пазители” на българския дух акостираха във Венеция

Металните стражи на Крум Дамянов се изправиха в почетен караул в прочутия венециански дворец „Скуола гранде де ла Мизерикордия”, за да отдадат почит на авторските икони на Лили Владимирова. На 5 май на територията на една от най-известните изложбени зали в старинна Венеция си дадоха среща православната иконопис и модерната скулптура в обща изложба „Пазители” („Guardians”) на двама български изтъкнати автори – Лили Владимирова (иконопис) и акад. Крум Дамянов (скулптура). „Съчетанието между модерната стилистика на акад. Крум Дамянов и класическото изпълнение на българските православни икони, в духа на традициите на българските майстори на Лили Владимирова – това е уникален диалог между творци.” С тези думи известният италиански изкуствовед и критик проф. Джулиано Пизани откри съвместната им изложба.

Експозицията е посветена на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. и специално за нейното откриване пристигна министърът за Председателството на България Лиляна Павлова. „Ключовите думи днес са „Пазители“ и „Обединение“, не само заради името на тази изложба, което обединява тези двама различни автори – „Guardians”. Усилията ни сега, повече от всякога, са да запазим изграденото и да останем обединени независимо от нашите различия, независимо от нашата вяра, език, националност, традиции и опит през времето и пространството, което ни дели“, каза министър Павлова.

Изложбата „Пазители” представя 25 български православни икони, зографисани от Лили Владимирова и 17 скулптури на акад. Крум Дамянов. Това е съвместен проект между Арт галерия “Нюанс” (София) и галерия “Мизерикордия” (Венеция).

Италианската публика бе посрещната от впечатляващото златно разпятие на Христос, рисувано с 22-каратово злато от Лили Владимирова. И това не е случайно – Исус Христос е роден на 25-о число, толкова работи показва и авторката. Лили Владимирова представя икони с популярни сюжети и образи, като се вижда, че има особена слабост към сложните многофигурни композиции, които тя рисува с особено естетическо чувство за мярка. Тя следва цветовата гама на старите майстори, но композициите структурира сама, комбинирайки ги от различни места, като разбира се следва стриктно църковния канон. От многофигурните композиции особено впечатление прави „Св. Георги с житейски сцени”, която тя рисува три месеца. Сюжетът е познат - Св. Георги е възседнал бял кон и забива копие в устата на страшна ламя, но това изображение е обрамчено с  филигранно изрисувани 12 изящни сцени, сякаш излезли изпод ръката на средновековен майстор на калиграфското изкуство. Тези миниатюри разказват за неговите чудеса и тежките мъчения, на които е бил подложен, за да се откаже от вярата си. Над 30 фигури са изрисувани върху тази икона. Впечатляваща е и голямата икона на „Св. Иван Рилски и житейските сцени”, в която също чрез множество сцени се проследява житейският път на светеца, считан за небесен покровител на българския народ. Също толкова въздействаща е „Св. Богородица живоносен източник”, в която като изпод ръката на ренесансов художник широко е разгърната темата за изцелението. Вероятно от подобна творба се е впечатлил и италианският колекционер и меценат д-р Пино Бизаца, у когото случайно попада икона на Лили Владимирова. Той толкова е разтърсен от нейната сила и автентичност, че я слага на специален статив в центъра на своя кабинет. По-късно случаят го среща с Лили Владимирова и от него идва и поканата за изложбата в "Мизерикордия ди Венеция”. Мостът между културите и творците е авторитетният италиански изкуствовед проф. Джулиано Пизани, който курира изложбата и е автор на главните есета в каталога.

Италианците са изключително респектирани от това, че Лили Владимирова стриктно спазва старата традиция за зографисване върху дървена основа и ленено платно, с яйчена темпера и високопробно злато, като нанася общо 8 слоя, разказва тя. Когато се вглеждаш в нейните творби, виждаш, че тя сякаш се вдъхновява от по-аскетичните и сурови образи на ранното Възраждане, отколкото от късните творби на зографите, които под влияние на Русия и Гърция изпадат в особена пищност. За разлика от тях ликовете на нейните светци и Богородици сякаш са по-автентични. Те носят онази първородна чистота на Създателя, която веднага намира път към сърцето на зрителя и той подсъзнателно усеща нейната искреност и неподправеност. Сигурно точно това са уловили италианците, за да поканят Лили Владимирова да направи изложба във Венеция.

Колкото нейните светци са самовглъбени в себе си, толкова пластиките на акад. Крум Дамянов носят буйния нрав на бунтаря и притежават онази саморазрушителна сила, от която излиза съзидателно начало. Тази характерна особеност в творчеството на акад. Крум Дамянов е уловил много точно и кураторът на изложбата проф. Джулиано Пизани, който дори намира връзка между скулптора и Пикасо. Може би заради това италианците толкова настояват Крум Дамянов да им предостави от ателието си за изложбата месинговата глава на Пикасо. Други седем фигури на Пилат като стражи стоят пред колоните в импозантната тържествена зала на „Скуола гранде де ла Мизерикордия”, а към тях хвърчи квадрига – мощен войн, застанал на колесница, който едва удържа юздите на 4 буйни коня. „Конете са любими обекти в произведенията на автора и композицията съчетава възхищението му от величествените животни и интереса му към античната култура и художественото наследство”, се казва в каталога към творбата. В изложбата във Венеция Крум Дамянов показва и други свои любими сюжети, вдъхновени от античността – „Сатир и нимфа”, „Следобедът на сатирите”, „Помпей”, инспириран от гипсовите отливки, открити в пластове вулканична пепел в Помпей и др.

Изложбата „Пазители” („Guardians”) в галерия „Скуола гранде де ла Мизерикордия” във Венеция безспорно е голям успех за България, защото досега български творци не са имали свои самостоятелни изложби, освен в рамките на Венецианското биенале (по време на рядкото ни участие в него) и то в толкова престижна галерия като “Мизерикордия”, отбелязват специалисти. “Мизерикордия” е една от известните седем „Скуола гранде” на Венеция, наричани „стражи на духа”. Изцяло реновирана през 2015 г., сградата става домакин на временни изложби от световен мащаб, особено по време на Биеналето на изкуството и архитектурата. Преди изложбата „Пазители” е била експозицията на Джото.

Експозицията „Пазители” ще остане в Мизерикордия до края на месец май. От галерията прогнозират хиляди посетители на Венеция, които ще могат да се докоснат до изкуството на българските творци.