По покана на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, и лично на Ангел и Мария Колеви
книгите на Николай Милчев „Прѣльсть и светогорски стихотворения” и „Тънък дъжд” ще имат своята премиера в САЩ.
Г-н Ангел Колев (журналист и писател, живеещ в САЩ) от години осъществява своя проект „За буквите”, свързан с издаването на български автори. Целта е книгите да се издават с български екипи, български издателства и в България.
Програма:
. 1 октомври 2016, събота – Филаделфия
. 2 октомври 2016, неделя - Ню Йорк, Българско училище „Гергана”
. 6 октомври 2016, четвъртък - Вашингтон, Българско посолство
. 8 октомври 2016, събота – Вашингтон, Българско училище „Климент Охридски"
* * *
ТЪНЪК ДЪЖД
Дъждът вали на пръсти – тоест, фино. Напомня за въздишка на дервиш. Ако го сложиш в рамка и картина, ще го уплашиш и ще го сломиш.
Това е дъжд за много тънки думи, които не се хранят векове и със които можеш да целунеш отвъдните – по-влажни светове.
За този дъжд синигерите казват, че е ветрило от затоплен скреж. И доверяват цялата си жажда на топчиците разтопен копнеж.
След този дъжд пръстта изглежда мокро, но мокрото е само идеал. И там, където са живели локви, сега премигват мравки от кристал.
От стихосбирката "Тънък дъжд", издателство „Потайниче”, София, 2013
ЗОГРАФСКИ СТИХ
Живея в Зограф... Краснописът ми стига в лозята. И с вино, по-черно от расо, всяка страница моя намята. Замонаших стиха си. И му връщам великото чудо – да живее в пръстта като мравка. И от смърт да я буди. Подарявам му кръстче от три шипки с разпукани длани. И се моля на шипките до последния миг да останат.
Замонаших стиха си... И подстригах му белия кичур, за да може сланата да свети и с дрехи на ангел да скита. За да може с икона от букви посред нощ да изгрее. Замонаших стиха си – както гарванът само умее. И със гарвана двама прекосяваме тъмната църква и летим между ангели, които ще светят тепърва. И се кръстим с крило и с пръсти, внезапно отнети... Замонаших стиха си, но му връщам дълбоко небето.
Господ има уши... И вселени, с които да чуе как след малко на буквите хорът ще прелее и докрай ще нахлуе. Как последната буква ще запали очите на свещи и ще тръгне с монасите, след които пещерите ще блеснат.
По-нататък не знам... По-нататък стихът ми се свършва. И прилича на прилеп, който вика пред лицето на бързей. И прилича на песен – апокрифна и дива, и медна... Замонаших стиха си... И му казах да мълчи до последно.
От стихосбирката "Прѣльсть и светогорски стихотворения”, издателство „Потайниче”, София, 2015