„Вятърът разпръсна моите слова“ - Антология на съвременната българска поезия на арабски език

След тригодишен труд успях да завърша подготовката на „Антология на съвременната българска поезия“ на арабски език. Идеята се роди спонтанно, след като усетих глада на арабската интелигенция за откриване на нови хоризонти в областта на културата и по-специално поезията от Източна Европа, в случая – България.

Въпреки тежката и сложна обстановка в Близкия Изток, проектът срещна широк интерес. Предложих на Акрам Салама, йордански издател и философ, идеята да отпечатаме тази книга, тъй като няма подобна, която да популяризира в по-широк мащаб българската поезия. Той веднага се съгласи и поиска да се запознае с подбрани творби. Само след няколко дни обяви, че неговото издателство „Албайруни“ ще спонсорира този сборник, който вече е факт.

Първата арабска премиера на антологията ще се състои на 27 януари в Кайро, където ще участва в активните мероприятия на Международния панаир на книгата. Това е добра възможност да бъде докосната отблизо българската мисъл, творчество и дух. Антологията носи заглавието „Вятърът разпръсна моите слова“, което е инспирирано от стихотворението на Иван Методиев „Прах“.

Поема мислех да напиша, 
но духна вятърът нехайно 
и пръсна казаните думи... 
Каквото имах - пропилях.    

Работата по антологията бе голямо изпитание за мен, имайки предвид различията в обичаите и традициите между западната и арабската култури. Стиховете изглеждат на пръв поглед лесни за превод и представяне, но са необходими много лингвистични умения и чисти езикови инструменти, за да се постигне желаната цел. Пример за това е изразът „Черешова задушница”, в случая се налага да се обясни, че в България има изобилие от череши и се раздават на гробища в една определена събота от годината и т.н.

Антологията е първата по рода си в Арабския свят не поради броя на стиховете, а поради събирането на толкова талантливи автори на едно място. Уникално е чувството да съм свидетел на толкова много метафори, поетични хватки, аналогии, възвишения, болка, надежда, любов, смърт, раждане, смелост, нежност, философия в български среда.

В общи линии смятам, че българската поезия е пряко свързана с европейската мисъл, общочовешкия морал и християнската вяра като обединяваща и символ на спасението. Именно затова символите на християнството бяха приети оптимистично в средите на арабската интелигенция в момента, въпреки, че този свят страда от раздори и на негови територии се водят унищожителни граждански войни.

Антологията на българската поезия обхваща широк обсег от време – от късната епоха на социализма, през прехода и до наши дни. Книгата ще присъства дълго време в книжарници, библиотеки и на трибуните на поетичните фестивали. Ще остане като доказателство за силата на българското поетично слово за поколения напред. Тази антология е малък светъл прозорец, открехнат към България, една земя, богата със своите поети и творци, които не случайно са лауреати на световни награди и отличия. Надявам се книгата да бъде мост между две различни култури и да се превърне в свещ, която да свети сред настъпващия мрак навсякъде около нас.    

На Вашето внимание имената на българските поети, включени в нея: 

Борис Христов, Константин. Павлов, Любомир. Левчев, Петко Братинов, Христо Фотев, Стефан Цанев, Петя Дубарова, Екатерина Йосифова, Иван Методиев, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова, Илиана Илиева, Силвия Чолева, Георги Господинов, Пламен Александров, Владислав Христов, Палми Ранчев, Аксиния Михайлова, Иван Ланджев, Иво Рафаилов, Златна Костова, Иван Христов, Марин Бодаков, Яна Букова, Таня Кольовска, Георги Рупчев, Роман Кисьов, Румен Леонидов, Владимир Левчев, Кристин Димитрова, Едвин Сугарев, Росен Кукушев, Невена Борисова, Йорданка Белева. 

Хайри Хамдан, преводач и съставител на Антологията