Списание "Родна реч" в Хърватия

Сравнително малко българи са информирани, че в Загреб излиза списание „Родна реч“ – на български и хърватски език. То е предназначено за българското малцинство в Хърватия и се издава с финансовата подкрепа на Министерство на културата в тази славянска държава. Основател и главен редактор дълги години беше проф. Рашко Иванов, българин, председател на Националната общност на българите в Хърватия от самото ѝ основаване през 1998 г.

От скоро главен редактор на сп. „Родна реч“ е журналистката и писателка Диана Гласнова, родена в София през 1954 г., работила като журналист в БТА и във в. „Демокрация“, но от 1996 г. работи и живее в Загреб.

В Хърватия обикновените хора не знаят почти нищо за България. Твърде редуциран е междудържавният обмен, културните връзки са епизодични, дори като туристически дестинации двете държави сякаш са на хиляди километри – като реклама и стремеж за опознаване.

Поне потомците на българските фамилии тук имат възможност да актуализират своите познания за нашата природа, история, култура, бит и съвременно развитие  чрез списанието, което излиза 4 пъти годишно.

В новия брой 3/2014 те биха могли да се запознаят с разнообразна информация, онагледена с цветен снимков материал.

В рубриката „Какво ново“ присъстват множество събития, проведени последните месеци от българите в Хърватия или с наше участие: изложба на 23-ма български художници в гр. Задар, годишна среща „Кроация форум” в Дубровник; гостувания на наши хорове и танцови ансамбли в различни градове; репортаж от Шестите Неретвански поетични дни „Пред лицето на маслините“ с участието на поетесата Елка Няголова; както и реципрочна дейност: гостуване на хърватските поети Божидар Петрач, Якша Фиаменго и Енерика Бияч във Варна по повод Международния театър на поезията „Ангелът над нас“, когато беше представена и новата „Антология на съвременната хърватска поезия“ (2014), издание на Славянска академия; изложба от картини и скулптури на художници от Добрич, която е открита в гр. Задар; награда за трупата на Държавен куклен театър (Търговище) за участието им в Международния куклен фестивал „Пиф“ (Загреб) и др.

Акцентът на брой 3 е поставен върху една трагична по своя смисъл годишнина: 1000 години от битката при с. Ключ и от смъртта на цар Самуил.

В подробен репортаж проф. Рашко Иванов разказва за 14 септември – Деня на националните малцинства в гр. Загреб: „Манифестацията на членовете на националните общности на хърватската столица се състоя за втори път – първата бе през юни 2013 г., като на нея те представиха своите традиции и обичаи, носии, фолклорно и музикално творчество, поезия, издателска дейност и печат. Целта на тази манифестация е да се покаже, че малцинствата са част от хърватското общество и със своето многообразие обогатяват културата на Загреб.“

В рубриката „Българското културно наследство“ се разказва за автентичната техника за изработване на шита дантела (кене), като са изтъкнати приликите и разликите в различните фолклорни области: Пловдив, Кюстендил, Копривщица, Перник, Ихтиман, Самоков и т.н.

Списанието винаги набляга на природните красоти на България чрез пътеписи и очерци. В този брой обект на подробно описание е природен парк „Витоша“.

В полето на художественото слово естествено присъства една от най-изявените съвременни белетристки у нас – Здравка Евтимова, представена с разказа „Сряда“.

Списание „Родна реч“ се грижи нищо в ежедневието на българина в Хърватия да не му липсва – затова поддържа рубриката „Нашата българска кухня“: всеизвестно е, че по целия свят българинът не се разделя с царската туршия или лютеницата...

Пейзажът на обичното, чисто битово, роднинско или емоционално, започва с вечното стихотворение на Ран Босилек „Родна реч“ и завършва с есенните многоцветия на българските гори, които никое сърце, далеч от родината, не може да забрави.

Интересното е, че нито една обществена или държавна организация у нас не подпомага финансово списанието или дейността на Националната общност на българите в Хърватия. Или както казва проф. Рашко Иванов: „Политици идват често – от всички правителства, разхождат се, възхищават се, обещават много... И после нищо не следва!“