Смедеревска поетична есен – 2013

На снимката: Китайският писател Цой Лихонг, носител на Голямата награда "Златен ключ", Смедерево - 2013 г. Фото: Бойка Драгомирецкая 

Отмина 44-то издание на Международния есенен поетичен фестивал в съседна Сърбия, гр. Смедерево, старата сръбска престолнина (15-17 октомври 2013 г.). В продължение на три дни славният крайдунавски град събра множество любители на изящното слово, дошли да чуят родни сръбски и чуждестранни поети от 10 държави – от Европа, Азия и Америка. Фестивалът „Смедеревска поетична есен“ е особено тачен у нас, тъй като е побратим на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“, който ежегодно се провежда във Варна под егидата на Славянска литературна и артистична академия. Сръбски поети участват у нас, а български поети се включват в Смедерево. Този културен обмен е особено важен за припомняне на общославянския ни корен. Очевидно е, че темата за културното единение на Балканите има своите предимства и трябва да се използва в интерес на народите ни.

Сред участниците в Смедерево се открои тазгодишният носител на Голямата награда „Златен ключ“ Цой Лихонг от Китай, получена за стихосбирката „Път към небето“, чийто превод на сръбски е дело на Драган Драгойлович. Цой Лихонг е автор на над 70 книги с поезия и проза, професор в два от университетите в Шанхай, председател на Китайския съюз на писателите в Пекин.

Носител на „Златен ключ“ от Смедерево от предишно издание на Фестивала е и големият български поет Николай Кънчев (1990 г.)

Специалната награда „Златко Красни“ за поетичен превод на сръбски език бе връчена на известния поет, музиколог и астролог Коля Мичевич, преводач на над 200 книги от френски, италиански и английски.

Наградата „Наш глас“ за цялостен принос в сръбската литература получи академик Ристо Василевски, дългогодишен председател на Литературен клуб и координатор на Фестивала, който още през 1971 г. сам изготвя концепцията и критериите за тази награда, той е един от авторите на цялостната концепция на „Смедеревска поетична есен“. Акад. Ристо Василевски е преводач, есеист и издател, пишещ на сръбски и на македонски език, координатор за сръбскоезичните страни в рамките на Славянска академия – Варна, превел десетки български поети на сръбски и македонски. Само преди месец той присъстваше на 100-годишния юбилей на Съюза на българските писатели и се включи в дебатите на Десетата международна писателска среща в София (23-24 септември).

Победителите от състезанието за Наградата „Златна струна“, която се връчва от 1970 г., се определят на два етапа. Тази година в надпреварата се включиха над 200 поети от цяла Сърбия, които изпратиха творбите си, подписани с „ник“. На първия етап компетентно тричленно жури номинира 5-ма автори, които предлага за участие във втория етап от състезанието. Едва сред това се разпечатват пликовете, в които се съдържат истинските имена на петимата. От тях журито определя своя фаворит и присъжда „Златна струна“ за най-добро стихотворение на годината. Този път тя отиде при Андрей Желич Мариоков от Белград – за стихотворението „Смедерево, отворено за небето“. Чрез тайно гласуване, напълно в духа на демократизма, публиката даде своя вот – неин избраник стана Видак Масловарич, радиожурналист от Белград, автор на стихотворението „Тълкуване на съня“.

Сред чуждестранните гости се открояваха имена като Йоргос Петусис (Кипър), чиято поезия е просмукана от болка за драматичната съдба на родния остров, преведен на сръбски от Алики Телеску Михаелиду; Максим Замшев (Русия), лауреат на международната награда „Никола Вапцаров“, поет с остро критично обществено чувство и брилянтен стих в духа на най-добрите руски поетични традиции, преведен на сръбски от Вера Хорват; Джеймс Скъли (САЩ), носещ в сърцето си болка за Чили, където е живял по време на събитията от 1973 г. Той пише стихове в защита на Сърбия, когато над нея падат натовските бомби, пролива сълзи за Косово, разтерзано от верски конфликти. Преведен е от поета Драган Драгойлович. Гостенката от Бари (Италия) Анджела Джанели е добре известна в Сърбия, нейни стихосбирки се превеждат редовно и издават в страната, която цени изисканата ѝ средиземноморска чувственост и мъдрост. Неин неуморен преводач е поетът Драган Мраович. Четиримата горепосочени поети бяха удостоени с елегантни двуезични издания на библиотека „Меридиани“, която тази година отпечата и стихосбирките на трима сръбски поети: Катарина Костич (живееща в Торонто, Канада); Зоран Хр. Радиславлиевич, носител на наградата „Златна верига“ на Културно-просветно общество – Белград; отец Желко Джурич, доктор по богословие от Белград и университетски преподавател по теология, чиято поезия е пропита с преклонение пред вселенската хармония и вяра в доброто, но и с болка за днешния нравствен упадък на човечеството.

Многобройните сръбски и чуждестранни участници във Фестивала „Смедеревска поетична есен“ рецитираха свои стихове пред разнолика публика: във великолепната Градска библиотека, на която връчиха стихосбирките си и където бяха приветствани от Бранче Стоянович, председател на Организационния комитет на Фестивала и от Драган Мдаркович, директор на библиотеката; пред смедеревчани на градския площад, известен като „Вински град“; по време на посещението в бляскавата вила на Обреновичите, разположена сред обширни и добре гледани лозови масиви; в Голямата зала на Дома на културата, където гостите и зрителите се насладиха на богата програма от славянски песни, изпълнени от хор на Белградски факултет по филология.

Особено впечатление произведе представянето от Мичо Цветич, Ян Красни и Бенедикт Дирлих на Двуезична антология на лужишко-сръбски поети, озаглавена „Слънчеви мигове“. Стихове на лужишко-сръбски, най-рядко срещаният славянски език, живи носители на който са едва около 60 000 души в света, прозвучаха от устата на поетите Доротеа Шолчина, Бенедикт Дирлих и Томас Навка. Последният зарадва публиката и с талантливата си свирня на дуден – разновидност на гайдата.  

Друг вълнуващ момент бе откриването на паметника в чест на поета Танасе Младенович (1913-2003), издигнат в родното му село Сараоци, недалеч от Смедерево. Реч за делото на Т. Младенович прочете писателят Горан Джорджевич, Директор на Фестивала, носител на Специалната награда на Съюза на българските писатели за 2011 г.

Представител на Славянска литературна и артистична академия бе българката Бойка Драгомирецкая, поет и преводач от руски, украински, немски и английски. Тя беше натоварена с важната мисия да сключи договор с представителите на лужишкоговорящите за откриване на поредния 19-ти филиал на Славянска литературна и артистична академия в тяхната област на славянско присъствие (Саксония и Бранденбург).