В Европа четат Николай Табаков

Корицата на немското издание на романа "Да".

◊ ИЗДАНИЯТА

Почти едновременно (през май-юни) на три европейски езика излязоха романите на Николай Табаков „Няма да е все така“ и „Да“.

В Русия писателят получи престижната награда „Кавалер на златния орден за чест и достойнство“ на Националния комитет за изкуство на Руската федерация. Наградата е присъдена за голям личен принос в културното сътрудничество между Русия и България, за високо литературно майсторство, за отразяване на сложните философски проблеми на съвременността, залегнали в романа „Да“. По време на гостуването си в Москва Николай Табаков бе удостоен и с Диплом за творчески принос – от Петия международен фестивал „Руски митове“ на името на Юри Дружников.

В Сърбия премиерата на романа „Да“ бе посрещната радушно и отразена в най-тиражираните медии. Във в. „Политика“ излезе статия от литературния критик Петър Арбутин, който не само запознава своите читатели с творчеството на Николай Табаков, но подчертава достойнствата на последния му роман. Във „Вечерни новости“ акцентът е пространно интервю с българския автор, дадено по време на визитата му в Белград за премиерата на сръбския превод на романа.

В Германия предстои премиера на същия роман на 12 септември, но книгата вече е на книжния пазар. Появиха се и първите отзиви за немския превод.

◊ ЗА РОМАНА "ДА"

Цялата философска ексклузивност на романа се заключава между две фрази, които разсичат вътрешното му пространство: „Животът като мълчание“ и „Животът – едно говорене“. И между тях е измисленият свят, духовната материя, въображението да бъдеш въпреки всичко, да надскочиш себе си чрез сътворяването, да пречистиш омразата си, наказвайки егото си, да презреш политическите интриги и алчното триоко лице на новоизлюпените бизнесмени, за които продаването и купуването са най-висшите екстатични състояния. Защото над всичко е Изкуството, което ни самозаразява с илюзии. А политиците, които си мислят, че направляват съдбата на хората, са всъщност „червени и сини мухи, жълти мравки и всякаква друга гад“.

Историята не може да бъде поучителна, нито „крайна“, защото индивидът не се усеща като исторически персонаж на деня. Човекът мисли, говори и обича вътре в мига. Обожава дори грешките си, затова винаги казва, че и в друго свое прераждане би ги повторил. Точно в сърцето на този миг застава Николай Табаков и казва: „Свободният човек обяздва слънцето“.