Наши кинаджии в Триест

Всяка година в Триест (Италия) се провежда филмов фестивал. Последните 4-5 издания на фестивала са със засилено българско участие, което за наша гордост е запомнящо се.

Два документални, един игрален в конкурсната програма и четири студентски филма, които се откроиха силно в седмицата на училищата от Източна Европа: Унгария, Босна, Словакия, Словения, Сърбия.

В студентската програма, освен да си направиш самопреценка къде сме на картата на източноевропейските таланти и да създадеш полезни контакти, можеш да се насладиш на малкото, но красиво градче с излаз на море, красиви площадчета, тесните улички и разбира се, страхотното италианско кафе.

В седмицата на училищата от Източна Европа, накуп се струпват много нахъсани правещи кино хора, любопитни, авантюристи. Организаторите на фестивала имаха предизвикателство към всички гости. За 48 часа и вдъхновение, търсено в темата: ”Моят Триест”, трябваше да се измисли и направи 30-секундно видео. Като освен темата, срока и времето други ограничения нямаше.

В края на втория ден от предизвикателството бяха предадени 8 клипа и аниматорите от НАТФИЗ ”Крьстьо Сарафов” Анна Славкова, Сава Комитски и Силвия Владимирова представиха 30-секундната си изрезкова анимация, която спечели II място. Гледките в градчето наистина вдъхновиха малкия екип и между фотосите на красивите сгради аниматорите измислиха симпатично чудовище, което удря клапата за очаквано начало или успешен край на фестивала.

Екипът на фестивала беше много гостоприемен и добре организиран, явно след 23–те издания на фестивала традициите са добре установени. Триест филм фестивал не е голям и всичко там беше удобно, лесно за намиране, лесно за комуникиране и някак си по-лично.

Тази година бяха поканени гости като Милчо Манчевски с новия си филм „Майки” и известния унгарски режисьор Ищван Сабо, с които човек имаше възможност да поговори.

Българските документални филми - "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов и „Баща ми прави мръсни филми” на Йордан Тодоров, направиха много добро впечатление на фестивала. И двата филма бяха позитивни, в никакъв случай не осъдителни и с тънко чувство за хумор. И за финал в последният ден на фестивала, който нямахме възможността да видим – българският игрален филм ”Aве” на Константин Божанов.