Руският писател Михаил Шишкин с Международната литературна награда на берлинския Дом на културата на народите

◊ СЪБИТИЕТО

Руският писател Михаил Шишкин – автор на сп. "Факел" – е удостоен с Международната литературна награда на берлинския Дом на културата на народите за романа "Венерини коси". Журито присъжда наградата на М. Шишкин за неговото "стилистично многообразие".

Нека да припомним, че за "Венерини коси" М. Шишкин беше отличен и с престижни руски награди - с литературните награди "Национален бестселър" (2005) и "Голямата книга" (2006).

Романът излезе на български в поредицата "Нова проза" на издателствата "Факел експрес" и "Жанет 45" през 2007 г. в превод на Иван Тотоманов.


◊ ЗА НАГРАДЕНАТА КНИГА

„Венерини коси” е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му – останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един – на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната й страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата – тази първа любов на жената.

„Венерини коси” е велик роман – за любовта, която движи историята – вечна и неизменна по своята същност, за преходността на човека и безсмъртието на словото, за езика, мек и послушен като глина в ръцете на твореца, но по-твърд и от диамант, когато създава истинската реалност. Едно дълбоко реалистично и метафорично произведение, наситено с множество културни алюзии, своеобразен синтез между Джойсовия „поток на съзнанието”, набоковската откровеност и философичността на Умберто Еко.


◊ ЗА МИХАИЛ ШИШКИН

Михаил Шишкин (1961) е завършил германистика в Москва. От 1995 г. живее в Цюрих, където работи като преводач във федералната служба за бежанци. Автор е на три романа, за които получава всички най-престижни литературни награди в Русия – на сп. „Знамя” (1993) за първия си роман „Всички ни очаква една нощ”, „Букер-Smirnoff” (1999) за „Превземането на Измаил” и „Национален бестселър” (2005) и „Голямата книга” (2006) за „Венерини коси” (2005). За есеистичните си книги „Руската Швейцария” (2000 – Цюрих, 2006 – Москва) и „Монтрьо – Мисолонги – Астапово. По следите на Байрон и Толстой” (2002, Цюрих) е отличен с редица международни премии, сред които френската за най-добра книга от чуждестранен автор през 2005 г.