Международен фестивал за превод на поезия "Поети превеждат поети"

През октомври в Словения се проведе осмото издание на Международния фестивал за превод на поезия: Поети превеждат поети. В началото е създаден като ателие за превод в рамките на фестивала във Виленица под ръководството на международната организация Literature Across Frontiers, имаща за цел посредством английския език да срещне автори, пишещи на „малките“ европейски езици. През 2005 г. Барбара Погачник, един от инициаторите на ателието, въвежда френския език като втори литературен мост.

Последните три години фестивалът се провежда на Адриатическото крайбрежие в Пиран, град, средище на различни култури още от времето, когато е бил част от Венецианската република, като този път работата на поетите бе обвързана и с други изкуства: по част от стиховете бе написана музика от два словенски оркестъра - Fake Orchestra и Hamlet Express, както и френската група L'Ombre de ton chien, а две фотографски изложби по стихове на участниците във фестивала бяха открити в Пиран и Любляна. Много от събитията, включени в програмата, бяха съсредоточени също в Любляна, обявена от ЮНЕСКО за Световна столица на книгата през 2010 година.

◊ УЧАСТНИЦИТЕ

От словенска страна във фестивала Поети превеждат поети участваха: Милан Деклева, Алеш Мустар, Есад Бабачич, Барбара Погачник, Миха Пинтарич и Андраж Полич, а от чуждестранните участници: Хава Пинхас-Коен (Израел), Марко Погачар (Хърватска), Аксиния Михайлова (България), Мириам Монтоя (Колумбия), Дан Коман (Румъния), Кристина Лахде (Финландия), Елен Сангинети (Франция) и Антъни МакКан (САЩ).

◊ ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ

Едно отклонение: в двумилионна Словения има около десет международни фестивала годишно, като основната им цел е да популяризират словенската литература зад граница. И трябва да си призная – успяват. Дори сега, въпреки кризата. И едва ли причината е само в това, че Словения е по-богата държава и с по-висок стандарт.

Опитвам се да си спомня някое подобно събитие, което се провежда в България и има поне няколкогодишна традиция. Не успявам. Може би не съм добре информирана. Българският поет и артист си остава „сам юнак на коня“ и проблемът за „износа“ на литературния му продукт – лично негова инициатива.

Което е жалко!

Защото последните години в поезията, която се създава на Балканите има много живот и интересни тенденции, които биха преподредили ценностната стълбица на т.нар. „европейска поезия“.