Календар
Програма на Унгарския културен институт за декември 2009
Месец, посветен на унгарската музика и литература
1, вторник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Откриване на фотоизложбата на Мария Абаджиева и Виолета Бабалева SZIGET – Музика от острова
SZIGET всъщност означава просто ОСТРОВ, но за повечето неговорещи унгарски език младежи тази дума е синоним на най-големия музикален фестивал в Европа. Всичко започва с няколко концерта на остров Обуда на Дунава, в центъра на унгарската столица Будапеща, организирани благодарение на ентусиазма на двама музиканти и група студенти. Днес, на повече от двадесет сцени, фестивалът събира пред половинмилионна публика едни от най-известните имена на световния рок и поп и за една седмица всичко е музика.
МУЗИКА ОТ ОСТРОВА представя SZIGET през обективите на Мария Абаджиева и Виолета Бабалева.
Изложбата ще продължи до 31 декември.
2, сряда, 18.00 часа
Унгарски културен институт
„Ни спомен, ни чудо" – вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на унгарския поет Миклош Радноти с участието на актьора Иван Налбантов и Венцислав Киндалов (флейта)
Миклош Радноти е роден в Будапеща през 1909 г. При раждането му умират майка му и неговият брат-близнак. Едва 12-годишен е, когато губи и баща си. На 14 години е, когато отпечатват първото му стихотворение. През 1929 г. се записва във филологическия факултет (унгарска и френска филология) на Сегедския университет. През 1935 година се жени за Фани Дярмати. Приживе излизат 10 негови стихосбирки, а след смъртта му една – „Разпенено небе”. От 1940 година до смъртта си три пъти изпращан в трудови лагери.
„Есента на 44-та година разтваря за Радноти вратите на лагера при сръбските медни мини „Бор”. Две групи ще тръгнат една след друга под конвой към родината. Миклош е във втората група (която ще бъде освободена от югославските партизани), но, нетърпелив, се сменя с друг лагерник и се включва в първата (която ще бъде изтребена от конвоиращите). И оттук следите му се губят. Видели са го в околностите на град Дьор да се влачи в опашката на групата, бос, с крака в гангрени, почти в безсъзнание. Селяни му дали да яде, но той не можел да сложи нищо в уста. Някъде между 7 и 10 ноември двайсетина души, сред които е и той, били накарани да си изкопаят ямата и разстреляни по познатия метод. Едно бележниче, съдържащо последните му стихове, бива намерено по-късно в ямата, подгизнало от вода и кръв.” (Валери Петров)
3, четвъртък, 18.00 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Хуба Филипова „Дамга за обич: Маришки притчи за човеци" (Издателство „Ерго”, 2009). Представя: Георги Михалков
Книгата на журналистката Хуба Филипова, по специалност ориенталистка и преводачка от турски език, съдържа шест разказа, наречени от авторката „Маришки притчи за човеци”, както и кратка историческа справка за епохата и биографични данни на участниците в описваните събития.
„От творческата биография няма как да изброя стотиците писания, които витаят някъде из ефира, няма как да вместя и предългия списък от кореспонденциите за германските медии, нито пък ще цитирам заглавия на книгите, които съм рецензирала и редактирала. Ще подредя само художествените ми преводи на издадени у нас турски писатели класици от XIX и XX век и на уникални странстващи поети от XIII до XVII век, защото от тяхната мъдрост, от освободената им още през ония векове мисъл и от космополитното им човеколюбие съм се поучила мъничко и аз. Ето ги в хронологичен ред: 1. Сабахаттин Али, „Мадоната с коженото палто”, повест. Изд. „Народна култура”, С., 1983 г.; 2. Назъм Хикмет, „Черепът”, драма. // „Назъм Хикмет – Избрани творби”. Том І. Изд. „Народна култура”, С., 1984 г.; 3. Халит Зия Ушаклъгил, „Забранена любов”, роман. Изд. „Народна култура”, С., 1992 г.; 4. „Откак ме озари любов”, избрани стихотворения от ашък-сазови (странстващи) поети от XIII до XVII век: Хаджъ Байрам Вели (XIV век); Кайгусуз Абдал (XV век), Пир Султан Абдал (XVI век); Кьороглу (XVI век); Караджаоглан (XVII век).” (из „Шарената биография” на Хуба Филипова)
7, понеделник, 18.00 часа
Унгарски културен институт
Хайку-вечер. Светлините на града - представяне на хайку стиховете, включени в новата стихосбирка "Градът". Вечер на Българския хайку съюз
7, понеделник, 20.00 часа
Народен театър „Иван Вазов”
Концерт на световноизвестния унгарски цигански Оркестър Райко
. Със съдействието на: Посолство на Република Унгария, Унгарски културен институт, Българо-унгарска търговска камара, Програмата Медия Груп
Вход с билети (Дюкян Меломан, Eventim)!
Оркестър Райко е основан през 1952 г. и днес продължава да е символ на обновлението, младежта и таланта. Музикантите пазят традициите на известни цигански династии. В музикалното училище на Райко те усвояват тънкостите на музикантската професия. Оркестърът участва успешно на световните сцени както във формация от 50 души, така и със 6-8-членен състав, както самостоятелно, така и с танцов състав. В програмата на Райко едновременно звучат циганска и народна музика, едни от най-успешните творби на оперетата и класическата музика. Имат издадени много албуми, многобройни записи за радиото, участия в Европа, Северна и Южна Америка, Далечния Изток и Австралия.
10, четвъртък, 18.00 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Юдит Сабо „Целебни приказки" (Издателство „Векста”, София, 2009)
Първата част на книгата пренася читателя в царството на целебните приказки. В онова царство, което днешният човек почти напълно е забравил, но без което животът му не може да бъде пълноценен. Тези приказки предлагат ключ към душевните ни болки, рани или загуби, като незабелязано задвижват процесите на вътрешно оздравяване. Втората част на книгата представя подбрани произведения от духовната и мистичната литература и едновременно пробужда в нас Красотата и Мъдростта. Целта на книгата е да докосне и пробуди една отдавна заспала част в нас, която носи в себе си познанието за нашата цялостност и подхранва като неизчерпаем извор Рая в душите ни.
Концерт на Трио Дещ-Шнетбергер Акустични инвенции
По случай 20 години от падането на Желязната завеса и демократичните промени в Унгария. В рамките на 23-ия Новогодишен музикален фестивал на НДК
Вход с билети (на касите на НДК)!
От края на 80-те години в продължение на шест години Ласло Деш и Ференц Шнетбергер свирят заедно в Трио Стендал. Съставът постига изключителни успехи в Унгария и чужбина. Записват албумите си в Италия, но се продават по целия свят. През 2003 г. излиза техният съвместен диск „Double Invention” с музика от концерта им в будапещенската Музикална академия, като в няколко от композициите звучат и ударните на Андраш Деш. В този състав (Ласло Деш, Ференц Шнетбергер, Андраш Деш) триото ще се представи и пред софийската публика с концерт под надслова „Acoustic Inventions”.
Името на състава говори само за себе си, то е недвусмислена препратка към инструменталния състав: сопран саксофон, акустична китара и ударни инструменти. Акцентът в музиката им е върху свободната импровизация, но изходната точка винаги са прецизно изработени музикални творби. Най-вълнуващото обаче в тяхното изпълнение е експлозията, с която напускат традиционните форми, неочакваните музикални преходи и раждащото се от това музикално напрежение. Както във всяко качествено импровизационно камерно изпълнение, и тук предварително определената форма, тема и т.н. са само предтекст за създаването на нови музикални светове.
15, вторник, 18.00 часа
Унгарски културен институт
Хайку-вечер „Сняг – хайку и хайбуни за зимата”
Вечер на Българския хайку съюз
16, сряда, 17.00 часа
Видин – Художествена галерия „Никола Петров”
Откриване на изложбите
. Каменно вълшебство – изложба мозайки на Тимеа Каркиш
„Трета спирка” за изложбата след София и Плевен. В продължение на три години (2001-2004) Тимеа Каркиш учи в най-престижната школа за мозайки в Европа – Scuola Mosaicisti del Fiuli (Италия). През 2004 г. се дипломира по специалността „Мозайка”. През 2005 г. е приета в Националното сдружение на унгарските творци. Първата изложба на Тимеа Каркиш е в Галерия „Дуна” в Будапеща.
Творческата концепция на Тимеа Каркиш има две направления: от една страна, експеримент с материята, от друга – творческата изява. Авторката дава израз на преклонението си пред живата природа, използвайки предлаганите от минералите възможности. Стремежът на Тимеа Каркиш е картините й да отразяват природните цветове и форми.
. Задушевни пейзажи. Медитации – обща изложба живопис на Петер Фейер Хадур и Виктор Киш
Изложбата вече е гостувала в Горна Оряховица, Плевен и София.
Петер Фейер Хадур е роден в Будапеща през 1969 г. През 1988 г. завършва гимназия в Шарошпатак. Женен, с две деца. От 1990 г. изучава изобразително изкуство в кръжока „Ференци”. През 2001 г. завършва специалност „рисуване” с ръководител Золтан Дьобрьонтеи. Черпи основните теми за своите платна от ежедневието.
Виктор Киш е роден в град Мишколц през 1977 г., от 1981 г. живее в Будапеща. Започва да се занимава с рисуване през 1995 г. под влияние на художниците Балаж Бода и Кати Ола. Три години учи изобразително изкуство във Визуалното ателие на Ищван Ференци. Прави изложби от 1998 г. От 2007 г. е член на Галерия Art-area, а от 2008 г. – на Дружеството на художниците от ХVІ район в Будапеща. Интересува се от въпросите на науката за цветовете, планира по-нататъшни художествени експерименти, общи и самостоятелни изложби в тази насока.
Изложбите ще продължат до 15 януари 2010
Прожекция на филм: Само секс и нищо друго (режисьор: Кристина Года); 2005, цветен, комедия, 93 минути, със субтитри на български, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценаристи: Кристина Года, Река Дивини, Габор Хелер, оператор: Буда Гуяш, музика: Габор Мадарас, продуценти: Габор Каломища, Дьорд Шанта, с участието на: Юдит Шел, Ката Добо, Шандор Чани, Карой Гестеши и др.
Награди от 37-ия Преглед на унгарското кино, Будапеща, 2006: за най-добра мъжка роля (Шандор Чани), за сценарий
Красивата драматуржка Дора разбира, че годеникът й е женен. Най-добрата й приятелка Жофи я кара да пусне обява във вестника. И от този момент кандидатите се зареждат един след друг – галантен актьор, успешен композитор, турски дюнерджия, и нещата се заплитат все повече, докато накрая любовта не почуква на вратата.
За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт: http://magyarintezet.hu/sofia
Унгарски културен институт
Откриване на фотоизложбата на Мария Абаджиева и Виолета Бабалева SZIGET – Музика от острова
SZIGET всъщност означава просто ОСТРОВ, но за повечето неговорещи унгарски език младежи тази дума е синоним на най-големия музикален фестивал в Европа. Всичко започва с няколко концерта на остров Обуда на Дунава, в центъра на унгарската столица Будапеща, организирани благодарение на ентусиазма на двама музиканти и група студенти. Днес, на повече от двадесет сцени, фестивалът събира пред половинмилионна публика едни от най-известните имена на световния рок и поп и за една седмица всичко е музика.
МУЗИКА ОТ ОСТРОВА представя SZIGET през обективите на Мария Абаджиева и Виолета Бабалева.
Изложбата ще продължи до 31 декември.
2, сряда, 18.00 часа
Унгарски културен институт
„Ни спомен, ни чудо" – вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на унгарския поет Миклош Радноти с участието на актьора Иван Налбантов и Венцислав Киндалов (флейта)
Миклош Радноти е роден в Будапеща през 1909 г. При раждането му умират майка му и неговият брат-близнак. Едва 12-годишен е, когато губи и баща си. На 14 години е, когато отпечатват първото му стихотворение. През 1929 г. се записва във филологическия факултет (унгарска и френска филология) на Сегедския университет. През 1935 година се жени за Фани Дярмати. Приживе излизат 10 негови стихосбирки, а след смъртта му една – „Разпенено небе”. От 1940 година до смъртта си три пъти изпращан в трудови лагери.
„Есента на 44-та година разтваря за Радноти вратите на лагера при сръбските медни мини „Бор”. Две групи ще тръгнат една след друга под конвой към родината. Миклош е във втората група (която ще бъде освободена от югославските партизани), но, нетърпелив, се сменя с друг лагерник и се включва в първата (която ще бъде изтребена от конвоиращите). И оттук следите му се губят. Видели са го в околностите на град Дьор да се влачи в опашката на групата, бос, с крака в гангрени, почти в безсъзнание. Селяни му дали да яде, но той не можел да сложи нищо в уста. Някъде между 7 и 10 ноември двайсетина души, сред които е и той, били накарани да си изкопаят ямата и разстреляни по познатия метод. Едно бележниче, съдържащо последните му стихове, бива намерено по-късно в ямата, подгизнало от вода и кръв.” (Валери Петров)
3, четвъртък, 18.00 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Хуба Филипова „Дамга за обич: Маришки притчи за човеци" (Издателство „Ерго”, 2009). Представя: Георги Михалков
Книгата на журналистката Хуба Филипова, по специалност ориенталистка и преводачка от турски език, съдържа шест разказа, наречени от авторката „Маришки притчи за човеци”, както и кратка историческа справка за епохата и биографични данни на участниците в описваните събития.
„От творческата биография няма как да изброя стотиците писания, които витаят някъде из ефира, няма как да вместя и предългия списък от кореспонденциите за германските медии, нито пък ще цитирам заглавия на книгите, които съм рецензирала и редактирала. Ще подредя само художествените ми преводи на издадени у нас турски писатели класици от XIX и XX век и на уникални странстващи поети от XIII до XVII век, защото от тяхната мъдрост, от освободената им още през ония векове мисъл и от космополитното им човеколюбие съм се поучила мъничко и аз. Ето ги в хронологичен ред: 1. Сабахаттин Али, „Мадоната с коженото палто”, повест. Изд. „Народна култура”, С., 1983 г.; 2. Назъм Хикмет, „Черепът”, драма. // „Назъм Хикмет – Избрани творби”. Том І. Изд. „Народна култура”, С., 1984 г.; 3. Халит Зия Ушаклъгил, „Забранена любов”, роман. Изд. „Народна култура”, С., 1992 г.; 4. „Откак ме озари любов”, избрани стихотворения от ашък-сазови (странстващи) поети от XIII до XVII век: Хаджъ Байрам Вели (XIV век); Кайгусуз Абдал (XV век), Пир Султан Абдал (XVI век); Кьороглу (XVI век); Караджаоглан (XVII век).” (из „Шарената биография” на Хуба Филипова)
Унгарски културен институт
Хайку-вечер. Светлините на града - представяне на хайку стиховете, включени в новата стихосбирка "Градът". Вечер на Българския хайку съюз
7, понеделник, 20.00 часа
Народен театър „Иван Вазов”
Концерт на световноизвестния унгарски цигански Оркестър Райко
. Със съдействието на: Посолство на Република Унгария, Унгарски културен институт, Българо-унгарска търговска камара, Програмата Медия Груп
Вход с билети (Дюкян Меломан, Eventim)!
Оркестър Райко е основан през 1952 г. и днес продължава да е символ на обновлението, младежта и таланта. Музикантите пазят традициите на известни цигански династии. В музикалното училище на Райко те усвояват тънкостите на музикантската професия. Оркестърът участва успешно на световните сцени както във формация от 50 души, така и със 6-8-членен състав, както самостоятелно, така и с танцов състав. В програмата на Райко едновременно звучат циганска и народна музика, едни от най-успешните творби на оперетата и класическата музика. Имат издадени много албуми, многобройни записи за радиото, участия в Европа, Северна и Южна Америка, Далечния Изток и Австралия.
10, четвъртък, 18.00 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Юдит Сабо „Целебни приказки" (Издателство „Векста”, София, 2009)
Първата част на книгата пренася читателя в царството на целебните приказки. В онова царство, което днешният човек почти напълно е забравил, но без което животът му не може да бъде пълноценен. Тези приказки предлагат ключ към душевните ни болки, рани или загуби, като незабелязано задвижват процесите на вътрешно оздравяване. Втората част на книгата представя подбрани произведения от духовната и мистичната литература и едновременно пробужда в нас Красотата и Мъдростта. Целта на книгата е да докосне и пробуди една отдавна заспала част в нас, която носи в себе си познанието за нашата цялостност и подхранва като неизчерпаем извор Рая в душите ни.
14, понеделник, 19.00 часа
НДК – Зала № 11 (Люмиер)Концерт на Трио Дещ-Шнетбергер Акустични инвенции
По случай 20 години от падането на Желязната завеса и демократичните промени в Унгария. В рамките на 23-ия Новогодишен музикален фестивал на НДК
Вход с билети (на касите на НДК)!
От края на 80-те години в продължение на шест години Ласло Деш и Ференц Шнетбергер свирят заедно в Трио Стендал. Съставът постига изключителни успехи в Унгария и чужбина. Записват албумите си в Италия, но се продават по целия свят. През 2003 г. излиза техният съвместен диск „Double Invention” с музика от концерта им в будапещенската Музикална академия, като в няколко от композициите звучат и ударните на Андраш Деш. В този състав (Ласло Деш, Ференц Шнетбергер, Андраш Деш) триото ще се представи и пред софийската публика с концерт под надслова „Acoustic Inventions”.
Името на състава говори само за себе си, то е недвусмислена препратка към инструменталния състав: сопран саксофон, акустична китара и ударни инструменти. Акцентът в музиката им е върху свободната импровизация, но изходната точка винаги са прецизно изработени музикални творби. Най-вълнуващото обаче в тяхното изпълнение е експлозията, с която напускат традиционните форми, неочакваните музикални преходи и раждащото се от това музикално напрежение. Както във всяко качествено импровизационно камерно изпълнение, и тук предварително определената форма, тема и т.н. са само предтекст за създаването на нови музикални светове.
15, вторник, 18.00 часа
Унгарски културен институт
Хайку-вечер „Сняг – хайку и хайбуни за зимата”
Вечер на Българския хайку съюз
16, сряда, 17.00 часа
Видин – Художествена галерия „Никола Петров”
Откриване на изложбите
. Каменно вълшебство – изложба мозайки на Тимеа Каркиш
„Трета спирка” за изложбата след София и Плевен. В продължение на три години (2001-2004) Тимеа Каркиш учи в най-престижната школа за мозайки в Европа – Scuola Mosaicisti del Fiuli (Италия). През 2004 г. се дипломира по специалността „Мозайка”. През 2005 г. е приета в Националното сдружение на унгарските творци. Първата изложба на Тимеа Каркиш е в Галерия „Дуна” в Будапеща.
Творческата концепция на Тимеа Каркиш има две направления: от една страна, експеримент с материята, от друга – творческата изява. Авторката дава израз на преклонението си пред живата природа, използвайки предлаганите от минералите възможности. Стремежът на Тимеа Каркиш е картините й да отразяват природните цветове и форми.
. Задушевни пейзажи. Медитации – обща изложба живопис на Петер Фейер Хадур и Виктор Киш
Изложбата вече е гостувала в Горна Оряховица, Плевен и София.
Петер Фейер Хадур е роден в Будапеща през 1969 г. През 1988 г. завършва гимназия в Шарошпатак. Женен, с две деца. От 1990 г. изучава изобразително изкуство в кръжока „Ференци”. През 2001 г. завършва специалност „рисуване” с ръководител Золтан Дьобрьонтеи. Черпи основните теми за своите платна от ежедневието.
Виктор Киш е роден в град Мишколц през 1977 г., от 1981 г. живее в Будапеща. Започва да се занимава с рисуване през 1995 г. под влияние на художниците Балаж Бода и Кати Ола. Три години учи изобразително изкуство във Визуалното ателие на Ищван Ференци. Прави изложби от 1998 г. От 2007 г. е член на Галерия Art-area, а от 2008 г. – на Дружеството на художниците от ХVІ район в Будапеща. Интересува се от въпросите на науката за цветовете, планира по-нататъшни художествени експерименти, общи и самостоятелни изложби в тази насока.
17, четвъртък, 18.00 часа
Унгарски културен институтПрожекция на филм: Само секс и нищо друго (режисьор: Кристина Года); 2005, цветен, комедия, 93 минути, със субтитри на български, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценаристи: Кристина Года, Река Дивини, Габор Хелер, оператор: Буда Гуяш, музика: Габор Мадарас, продуценти: Габор Каломища, Дьорд Шанта, с участието на: Юдит Шел, Ката Добо, Шандор Чани, Карой Гестеши и др.
Награди от 37-ия Преглед на унгарското кино, Будапеща, 2006: за най-добра мъжка роля (Шандор Чани), за сценарий
Красивата драматуржка Дора разбира, че годеникът й е женен. Най-добрата й приятелка Жофи я кара да пусне обява във вестника. И от този момент кандидатите се зареждат един след друг – галантен актьор, успешен композитор, турски дюнерджия, и нещата се заплитат все повече, докато накрая любовта не почуква на вратата.
За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт: http://magyarintezet.hu/sofia
Автор:
Унгарски културен институт
Публикация:
30.11.2009 г. 18:16
Етикети:
Посетено:
1289
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/8975-programa-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-dekemvri-2009